Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧАСТНИТЕ ОХРАНИТЕЛИ ЩЕ МОГАТ ДА АРЕСТУВАТ

Както вече стана дума - по данни на ДНПС в момента в частния охранителен сектор работят около 130 000 души в цялата страна, от които поне 90 000 имат право да носят оръжие.Разбира се, тези числа не са строго фиксирани, тъй като броят на частните гардове зависи от търсенето на услугата. Въпреки това в проектозакона за частната охранителна дейност са разписани и някои специални ограничения към лицата, които в бъдеще ще си изкарват хляба по този начин. Собствениците или управителите на фирмите за частна охрана трябва задължително да са със средно образование (най-малко), докато за техните служители е задължително само диплома за завършено основно образование. Освен това всички те трябва да са български граждани, да не са осъждани, да нямат висящи дела и срещу тях да не са повдигани обвинения за извършено престъпление от общ характер. Освен това всички трябва да са и с чисти психиатрични досиета. Собствениците или управителите на фирмите за частна охрана ще бъдат задължени да обучат служителите въз основа на програма, изготвена от експертите в ДНСП. Освен това всеки охранител трябва да изкара и допълниленен подготвителен курс, в зависимост от вида на конкретната му дейност, спецификата на охранявания обект, степента на риска, изискванията на възложителя и т. н.Фундаменталната промяна обаче е свързана с текста на чл.33 от законопроекта, който дава право на частните охранители да задържат лица, извършили престъпление в района на охранявания от тях обект при условията на чл.12а от Наказателния кодекс: Не е обществено опасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.Член 12а от НК беше приет през 1997 г., регламентира т. нар. граждански арест и е относително нов състав за българското наказателно право. Особеностите тук са две. Първата е, че този текст въоръжава лица, които не са служители във вътрешното министерство, с чисто полицейски функции. Малко сложно и тежко звучат тези няколко изречения, но всъщност става дума за съвсем простички и естествени неща: ако законът стане факт, охраната на всеки фирмен офис (примерно) може на набие проникналите в обекта апаши (ако не се подчинят на заповедите и окажат съпротива) и да ги върже за парното с белезници, докато пристигне полицията. При това охранителите не носят наказателна отговорност, ако се установи, че те не са превишили правата си.Разпоредбата на чл.33 от проектозакона (разрешаващ на частните охранители да задържат) обаче поражда известни колебания в перфектността на текста. Защото, когато става дума за неутрализиране на крадци, проникнали незаконно във фирмен офис, предприятие или жилище - нещата са ясни. Но как (и най-важното - кой) ще се определи районът на действие, ако иде реч за персонална охрана на човек, който се намира на публично място - на площад Народно събрание в столицата, да речем? Може ли нападателят на обекта да бъде преследван из цяла София, или гонката трябва да приключи до Орлов мост? Ами, ако ситуацията налага употребата на огнестрелно оръжие, за да бъде спрян нападателят (който примерно също е въоръжен)? Топлата връзка между частните охранители и полицията, според проектозакона, ще се осъществява от специален Съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност. В състава му ще влизат трима представители, излъчени от професионалните сдружения на частните охранители, и трима служители на ДНСП, определени от нейния директор. Съветът ще се председателства от заместник-директор на националната полиция, ще се свиква поне веднъж на три месеца и ще се занимава единствено с проблемите на частната охранителна дейност и мерките за взаимодействие между частните охранители и полицията.Законопроектът предвижда и изграждането на Единен автоматизиран централен регистър за разрешенията и регистрациите на частните охранителни фирми. В него ще се пазят данни за всички издадени разрешения, за отказаните и за отнетите лицензи, информация за охраняваните обекти и за средствата, използвани при тази охрана.Като се има предвид, че законопроектът мина без абсолютно никаква засечка през парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред - вероятността той да бъде гласуван и приет в пленарната зала е съвсем реална. Което, от която и страна да бъде погледнато, си е един положителен факт. Защото е ненормално в продължение на две петилетки и половина цял един отрасъл да се крепи на две членчета в Закона за МВР и една наредба от седем-осем машинописни странички. Все пак иде реч за 100 000 охранители, една трета от които са въоръжени. Тоест - за полувоенни формирования, които като численост надвишават броя на хората в МВР и Въоръжените сили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във