Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Ченгета от другата страна на барикадата

Малко преди шестдневната почивка, която ни уреди министър Масларова, в Благоевградско гръмна новина, която бързо се превърна в една от най-коментираните теми в полицейските и юридическите среди не само в региона, но и в цяла Югозападна България.
Осъдителна присъда от четири години и половина получи бившият полицейски директор на РДВР - Благоевград, Стойчо Стойчевски, който преди това бе и директор на РДВР - Кюстендил.
След почивните дни ексченгето, а сега адвокат от Стара Загора ще трябва да влезе в пандиза, за да излежи присъдата си.
Бившият антимафиот и директор на полицията в Кюстендилско и Пиринско Стойчо Стойчевски стана обект на разследване от Военната прокуратура в периода 2000-2003 г. след сигнал, че е ощетил държавната хазна с милиони левове, злоупотребявайки със служебното си положение.
През 2002 г. Стойчо Стойчевски бе уличен в длъжностно престъпление в качеството му на полицейски директор. Според предварителните данни, на 30.03.2001 г. полицейският шеф незаконно е разпоредил да бъдат освободени няколко автоцистерни с гориво, собственост на гръцки бизнесмен, задържани при опит за нелегален внос през граничните пунктове Златарево и Кулата.
Обвинението, с което Стойчевски се изправи на подсъдимата скамейка, е във връзка с чл.294 от НК - злоупотреба със служебно положение.
Стойчевски командваше РДВР - Кюстендил, в периода 1998-1999 г., когато министър бе Богомил Бонев, и в полицейските среди го смятат за негов човек. А в Кюстендил той дойде от полицията в Стара Загора, където също е бил на отговорен пост.
Присъдата срещу мен е поръчка. Осъден съм без доказателства, само въз основа на свидетелските показания на шефа на РЗБОП - Благоевград, Мирослав Писов. По време на престъплението, за което ме обвиняват, аз съм бил в отпуск, заяви Стойчевски малко след като Военноапелативният съд произнесе осъдителната присъда срещу него.
Историята
През пролетта на 2000 г. в най-голямата полицейска структура на МВР в Югозападна България е извършена важна кадрова рокада. Шефът на РДВР - Благоевград - полк. Красимир Младенов, е издигнат за заместник-директор на НСБОП. На неговото място сяда полк. Стойчо Стойчевски (по онова време директор на РДВР - Кюстендил).
Една от първите му заповеди като шеф на пиринската дирекция е да възстанови на работа Мирослав Писов като началник на Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП) в Благоевград.
Само седем-осем месеца по късно Писов и Стойчевски стават главни действащи лица в скандал, свързан с контрабандния внос на седем автоцистерни с безоловен бензин А 95H.
Стоката влиза в България между два и три часа през нощта на 30 март 2001 г. през ГКПП-Кулата. Малко по-късно в района на с. Градешница (недалеч от гр. Сандански) колоната е задържана от патрул на Пътна полиция - Благоевград. От последвалата проверка станало ясно, че документите на цистерните са обработени от гръцките митничари на Промахон, но по тях липсва какъвто и да е знак, че камионите са минали и през българската митница.
Седемте контрабандни цистерни са арестувани край с. Градешница и за опазването им са вдигнати от сън две ченгета от РПУ - Сандански. На 30 март през деня директорът на РДВР - Благоевград, полк. Стойчо Стойчевски взема нещата в свои ръце и нарежда на шефа на РЗБОП - Благоевград, Мирослав Писов, да откара цистерните до един паркинг край Кресна, където щели да ги охраняват благоевградски полицаи.
Докато Мирослав Писов изпълнява нареждането на началника си, в Благоевград пристига ръководителят на сектор Стокова контрабанда в НСБОП Асен Йотов, но от това не произлиза нищо съществено. Причината е, че Писов получава второ разпореждане от Стойчевски, съгласно което антимафиотът освобождава шофьорите и... им предава цистерните за отговорно пазене.
Повторното задържане на седемте камиона става на 31 март 2001 г. сутринта. Този път в операцията участват ченгета от РЗБОП - София, но усилията им отиват нахалост, тъй като седемте цистерни вече са празни и отдалеч се чувало как дрънчат на кухо.
Къде и от кого са били разтоварени 170-те тона безоловен бензин така и не става ясно. По никакъв начин не е разгадана и мистерията по какъв начин горивото е било източено, защото... пломбите по крановете на цистерните са останали непокътнати.
Малко след като далаверата става публично достояние, се изяснява, че петролният керван е предназначен за кюстендилската фирма Дин, собственост на гръцкия гражданин Константинос Пападополус. Тогавашният вътрешен министър Георги Петканов (който по-късно оглавява Министерството на правосъдието, а сега е конституционен съдия) публично обявява, че тази и други контрабандни пратки през ГКПП Кулата са пропуснати с покровителство от най-високо ниво във вътрешното министерството.
Разследването по случая е разделено на две части и са образувани две предварителни производства. Цивилното дело, по което обвиняеми са седмината шофьори на цистерните и двамата митничари от ГКПП-Кулата - Венцислав Попниколов и Ваня Николова, е възложено на Националната следствена служба (НСлС). Участието на МВР служителите в аферата разследва Софийската военноокръжна прокуратура.
Няколко месеца по-късно възмездието се стоварва и върху главите на високите ченгета, участвали в прикриването на контрабандата.
През септември 2001 г. шефът на сектор Стокова контрабанда в НСБОП Асен Йотов и шестима от подчинените му са пенсионирани. През октомври от длъжност е освободен и директорът на РДВР - Благоевград, полк. Стойчо Стойчевски, но малко по-късно тогавашният директор на ДНСП ген. Васил Василев го взема на работа при себе си. Единственият оцелял тогава е антимафиотският шеф Мирослав Писов, който от шеф на РЗБОП-Благоевград е понижен в... заместник-шеф на същото звено.
През есента на 2004 г. НСлС приключва работата си и изпраща делото в Благоевградската окръжна прокуратура с мнение за съд на виновните. По пътя на делото от София към Югозападна България обаче престъпната дейност на обвиняемите съвсем е олекнала. На тази мисъл навежда фактът, че процесът срещу тях трябваше да започне на 8 юни 2005 г. в Петричкия районен съд, а деянията по чл.253 от Наказателния кодекс (организираната престъпна дейност) са подсъдни на окръжен съд.
Колкото до работата на Софийската военноокръжна прокуратура - тя просто... е зациклила. И то до такава степен, че в продължение на четири години съдбата на предварителното производство, образувано през 2001 г. срещу полицаите, замесени в контрабандата, остана неизвестна. Поне до 3 август 2005 г., когато заместник-шефът на РЗБОП-Благоевград - капитан Мирослав Писов, най-изненадващо бе арестуван...
Мъглата около задържането на благоевградския антимафиот
започва да се вдига няколко дни по-късно - на 8 август. Той е задържан, защото бъркал неправомерно в информационната система на МВР. Според запознати интересът на Писов е свързан с датата 15 декември 2004 година. Той искал да провери дали на тази дата двама висши служители на НСБОП са напуснали България през ГКПП-Кулата и на какво основание. Малко по-късно заместник-шефът на РЗБОП-Благоевград е повторил упражнението. Този път той е проследил двама митнически служители, които също са напуснали страната на 15 декември 2004 г., но през ГКПП-Златарево.
Официално Мирослав Писов е задържан, защото е нарушил служебния ред в интерес на хора, които са извън системата на МВР и се занимават с частен бизнес. В своя защита антимафиотът е заявил, че се е интересувал от служителите на НСБОП и на Агенция Митници, защото е имал оперативна информация за тяхна нерегламентирана среща с български контрабандисти в солунския хотел Македония Плаза.
Тогава висши представители на службата за борба с организираната престъпност коментираха, че има доста голяма вероятност твърденията на Писов да се окажат неверни. Въпреки че благоевградският полицай изобщо не е имал правомощия да разследва евентуалните корупционни действия на антимафиотите от НСБОП и на двамата митничари, спестил е на прекия си началник - директора на РДВР-Благоевград подозренията си и най-важното - запазил е резултатите от ползването на информационните масиви на МВР за себе си.
Това задържане на Писов не е първият му сблъсък със... закона
През 1995 г., като служител в звено Сигурност на РДВР-Благоевград, Мирослав Писов е уличен в сътрудничество с дървената мафия в района на Якоруда и Белица. Случката е колкото смешна, толкова и показателна за подземните процеси, бушуващи в структурите, призвани да пазят сигурността и спокойствието. Контраразузнавачът Писов е спипан да шофира пилотната кола на колона от камиони, натоварени с незаконно отсечени дървета. Разследване на инцидента не е имало, а санкцията, наложена на Мирослав Писов, е повече от странна: внушено му е да напусне органите на МВР мирно и тихо. Това, както се вижда от разказаното, така и не се е случило.
През 2005 г. Мирослав Писов и още неколцина от колегите му отново попадат в полезрението на правосъдието, този път обаче с обвинение за предумишленото убийство на един от най-известните криминално проявени в Благоевград Ангел Димитров - Чората. Акцията, по време на която намира смъртта си Чората, е свързана с разкриване на показните поръчкови убийства в Югозападна България, в Благоевград и в Перник.
По делото все още няма присъда, след като то се изтъркаля един път до ВКС, а от там го върнаха за ново разглеждане от друг състав.
В края на 2001 г. във в. Република се появява материал, озаглавен НСС - бойната група на мафията. В него се правят изводи, че има бизнес връзка между Стойчо Стойчевски, бившия шеф на ВКР Костадин Катранджиев и ексшефа на сигурността в Кюстендил и Благоевград Анатолий Човалинов. Освен това Стойчевски е посочен и като един от верните хора на ексдиректора на Националната служба за сигурност генерал Атанас Атанасов.
Случайно или не, но точно след негови разкрития върху ГДБОП се изсипа огън и жупел и от водеща служба тя бе изпратена в девета глуха. А разработките й, в които има доста интересни имена както на бивши, така и на действащи политици, бизнесмени и управленци, бяха пратени в архива.
Хора, които са запознати с премеждията на Стойчевски, твърдят, че неговите покровители няма да го изоставят и ще направят последен опит да го спасят от затвора с преглед по реда на надзора. Времето ще покаже дали подозренията им са били реални.
Между другото, говори се, че именно полк. Стойчевски е покровителят на друг служител на МВР, минал на страната на организираната престъпност. Става дума за офицера от Националната служба за сигурност Петър Миленов - Пухкавия, който на 12 ноември 2003 г. бе арестуван по време на операцията за разбиването на т. нар. разложка нарколаборатория. В колата на Миленов бяха открити 23 килограма синтетична дрога на таблетки и през юли 2004 г. той бе е осъден на 15 години затвор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във