Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧЕНГЕТАТА НА ЗАПАД ПОСРЕЩНАХА И ХХII ВЕК

В сряда (7 септември) вътрешният министър Румен Петков отлетя за Нюкасъл (Великобритания), за да участва в работата на Съвета на министрите на вътрешните работи и правосъдието на Европейския съюз. В протоколното съобщение, разпространено от пресцентъра на МВР, се казва, че на форума ще бъдат обсъдени въпроси, свързани с противодействието на тероризма, стратегическата рамка на Европейския съюз и предприемането на конкретни мерки и операции, както и изграждането на единен европейски модел за криминалното разузнаване във връзка с борбата с организираната престъпност, трафика на хора и престъпленията, свързани с високите технологии. Каква точно ще бъде българската следа в работата на форума засега не е известно. Най-вероятно колегите на Румен Петков ще проявят великодушие и ще му отредят ролята на перспективен новобранец. Не за друго, а защото предшествениците му не свършиха кой знае какво и МВР не може да се похвали с нищо съществено, свършено през последните четири години по която и да било от темите на форума в Нюкасъл. Като се започне от криминалното разузнаване, каквото в България не съществува, и се стигне до използването на високите технологии в борбата с престъпността и тероризма, за което у нас все още дори не смеят и да сънуват.Преди две седмици (Параграф 22, бр. 34 от 27 август) писахме за решението, взето на 26 октомври 2004 г. от министрите на вътрешните работи на страните от ЕС, според което до средата на 2006 г. във всички паспорти трябва да бъдат кодирани лицевите биометрични данни на техните притежатели, а до началото на 2008 г. - и отпечатъците от пръстите им. На 13 декември 2004 г. Съветът на Европа прие Наредба № 2252 и сроковете, договорени от вътрешните министри, започнаха да текат: 18 месеца за въвеждането на биометричните лицеви данни в документите за самоличност и 36 месеца - за отпечатъците от пръсти. В типично нашенски стил, осем месеца след приемането на биометричната наредба от Съвета на Европа, на т. нар. съответни структури в МВР изобщо не им пука, че събирането на биометричните данни от гражданите не е проста работа, че не става по команда от днес за утре, че е свързана с огромни разходи и че подготвителната кампания трябва да продължи поне година и половина. Съвсем неусетно от кървавите атентати в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. минаха точно четири години, а българското МВР си е там, където го свари невижданият по своята бруталност терористичен акт: затънало в материално-техническа мизерия, в кадрова безпътица, със закони, които не може и не иска да прилага. И с... ръка, трогателно протегната към правителството и парламента с надеждата някой да пусне в нея малко пари, с които да купи допълнително стотина-двеста литра бензин за патрулките или три-четири компютъра за някоя от 28-те РДВР. Колкото и странно да звучи, първата европейска държава, която реши да приложи антитерористичния американски опит, бе консервативна Великобритания. На 26 април 2004 г. на Острова стартира проект, в който участваха 10 000 доброволци. Всеки от тях получи лична карта с вграден микрочип, в който са кодирани изображението на лицето му, отпечатък от ирисите на очите му и отпечатъците от пръстите му. Според разчетите на британското вътрешно министерство до края на 2007 г. всички поданици на Нейно величество ще получат такива документи за самоличност (тяхното издаване започва от 1 януари 2006 г.), а за съхраняването на биометричните данни е изградена специална национална база. Атентатите в Лондон на 7 юли 2005 г. обаче накараха британските власти скоростно да променят плановете си.Според едно изследване на британската социологическа агенция ЮГав (YouGov), чиито резултати бяха огласени на 28 юни 2005 г., обществената подкрепа на личните биометрични карти се е сринала катастрофално - от 78% преди две години (т. е. една година преди стартирането на проекта, за който стана дума в началото) на 45 процента. Един месец по-късно обаче, след като Лондон претърпя четири ефективни и четири неуспели терористични акта, на Острова вече духат други ветрове. Най-напред премиерът Тони Блеър обяви, че биометрията е идея, на която й дойде времето. Какво се крие за тези думи знаят само онези, които от години следят борбата на англичаните срещу опитите на официалните власти да се бъркат в личния им живот. Повече от показателен за онова, което предстои да се случи отвъд Ламанша, е фактът, че на Острова лични карти не се издават от 1952 година.Ако кабинетът на Тони Блеър успее да изпълни намеренията си, до 2008 г. Великобритания ще разполага с най-подробната биометрична база данни в света. Новите карти ще съдържат следните лични данни: име, пол, място и дата на раждане, сегашен и предишни адреси, имиграционен статус, микрочип с дигитална снимка, пръстови отпечатъци, сканирани ириси, както и информация кога и къде е използвана картата - за преминаване на държавна граница, за достъп в болнично заведение или при пътнотранспортно произшествие. До 2013 г. издаването на тези лични карти ще е доброволно, а след това... каквото реши парламентът, който трябва да вземе отношение по въпроса до края на 2005 година. Освен това новите лични карти няма да заменят биометричните паспорти (в тях липсват само отпечатъците от пръсти), които ще бъдат въведени от 1 януари 2006 г., а ще ги допълват. Великобритания, която на 1 юли тази година пое председателството на Евросъюза, все по-настойчиво убеждава демократична Европа да тръгне по нейния път. Неотдавна британците призоваха останалите членки на ЕС да се въведе общ биометричен стандарт при издаването на лични карти, като в чиповете влязат и пръстовите отпечатъци, а националните база данни бъдат обединени в обща база, покриваща целия Европейски съюз. Идеята за централизирана европейска база данни, която ще позволи да се разменя информация между отделните правителствени структури, предизвика оживени и ожесточени дебати, защото тази практика, за разлика от САЩ, е необичайна за Стария континент. Противниците на идеята във Великобритания са категорични, че бъдещите биометрични карти ще бъдат скъпи и ще позволяват най-различно посегателство върху личните данни на техните притежатели. Според правителствените разчети новата система ще струва 10.7 млрд. щ. долара и нейното изграждане ще приключи в рамките на десетгодишен период. Опонентите на Тони Блеър обаче са категорични, че ще погълне два пъти повече пари, а очакваният резултат - ще е доста скромен. Дали е необходимо чак такова капиталовложение? По улиците, парковете, площадите и сградите на държавната администрация в Лондон са монтирани 500 000 видеокамери, а общият брой на тротоарните видеокамери в цялата Великобритания надхвърля... 4 милиона. И то без в сметките да са включени камерите, инсталирани в частните жилища, офиси, спортни комплекси или барове и дискотеки. Освен това десетки, ако не и стотици частни изследователски лаборатории и центрове в Европа и САЩ предлагат на пазара технически средства, с които може да се идентифицира и проследи абсолютно всеки човек. Много от тези продукти сякаш са произведени от техническите гении в Холивуд, но на практика всеки може да отскочи до магазина и да си купи я изкуствен нос за входна врата и антре (той надушва стари следи от експлозиви дори в...косите на гостите), я миниатюрни сензори за басейн (те засичат смъртоносни микроби във водата и алармират за опасността), я умна камера, която отдалеч разпознават обектите по походката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във