Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧЕРГАТА НА ДЪРВЕНИТЕ БАРОНИ ТРЯБВА ДА ПЛАМНЕ ОТКЪМ ПАРЛАМЕНТА

Красимир Папаризов, прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура:Ако обереш ябълката на съседа - ще те съдят за кражба. Ако отсечеш дървото - ще те накажат с глоба. Крайно време е държавата да признае за съществуването на проблема и да го реши по единствения възможен начин - чрез строги и ясни законови промени, категоричен е магистратът. Г-н Папаризов, кога решихте, че вие от Пловдивската апелативна прокуратура можете да помогнете за опазването на българската гора?- Още през 2002 година. След серия проверки по преписки - за незаконна сеч, за незаконна търговия с дървен материал и за умишлено унищожаване на горски масиви - стана ясно, че съществуват различни критерии за оценка на т. нар. горско бракониерство. Именно заради това разминаване в доста случаи нарушителите не се санкционират по Наказателния кодекс - като извършители на криминални престъпления, а се отървават с административни наказания по Закона за горите. Освен това се оказа, че служителите в районните управления по горите и в лесничействата правят недопустимо много пропуски при установяването и документирането на нарушенията, че взаимодействието им с полицията и прокуратурата е лошо, че съществуват тежки проблеми с поставянето на контролните марки върху дървения материал, че системата за издаване на разрешителните за сеч е тромава и неефективна и т. н. Констатирахме още, че са натрупани много незаконни откази за образуването на досъдебни производства срещу нарушителите. И какви мерки взехте за отстраняването на неуредиците и за пресичането на порочната практика?- На 17 юни 2002 г. апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов издаде заповед от 11 точки, с която разпореди всички районни прокуратури на територията на Пловдивската апелативна прокуратура (в областите Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Кърджали и Смолян - бел. ред.) да правят справки на всеки шест месеца за преписките и досъдебните производства, образувани за престъпления срещу горския фонд. Районните прокуратури също така бяха задължени да образуват наказателни преписки по всеки сигнал за незаконна сеч, независимо дали той е подаден от гражданин, от неправителствена организация, от държавна или от общинска структура. Те трябва да изискват обяснения от всички, които имат право да съставят актове по Закона за горите, от горските стражари или от очевидци на нарушенията, както и да преценяват кога трябва да бъде назначена съдебно-екологична експертиза, която да изясни няколко основни неща: количеството на незаконната сеч; състоянието на местността, където е извършена незаконната сеч; неблагоприятните последици от тази незаконна сеч върху почвата, задържането на вода, дивеча и т. н. И накрая, ние предложихме още три възможности за ограничаване на дървеното бракониерство: хората, които имат право да съставят актове за нарушения по Закона за горите, да бъдат обучени как да си взаимодействат с полицията и прокуратурата; да се въведе строг контрол по маркирането на дървения материал; да се забрани многократната сеч с едно и също разрешително.Имате ли представа по какъв начин в Националното управление по горите (НУГ) са погледнали на вашата инициатива?- Тъй като констатирахме не само системно извършване на груби нарушения, но и очевадно непознаване на материята, Пловдивската апелативна прокуратура изпрати до ръководството на НУГ и до директорите на държавните лесничейства с най-сериозни проблеми няколко конкретни предложения за повишаване на ефективността в борбата с незаконната сеч, свързани с маркирането на дървения материал и оформянето на документите. Подробности не бива да съобщавам, но ще ви кажа, че тези предложения са свързани с пресичане на възможностите за използване на фалшиви марки, за неясно маркиране, за многократно използване на едно и също разрешително за изсичане и т.н. Районните управления по горите и лесничействата възприеха нашите идеи и на 16 и 17 декември 2004 г. в местността Юндола, проведохме съвместно регионално съвещание, в което взеха участие представители на Националното управление по горите, на всички държавните лесничейства в региона, на полицията и на прокуратурата.Какъв бе ефектът от това съвещание?- Веднага след неговото приключване апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов издаде разпореждане, което е съгласувано с началника на НУГ и е в сила от началото на тази година. С това разпореждане районните прокуратури, полицията и служителите в съответните държавни структури бяха натоварени с конкретни задължения по опазването на горския фонд. Можете ли да бъдете по-конктретен?- Бяха създадени специализирани прокурорско-полицейски екипи за борба с незаконната сеч, които са длъжни периодично да подават на държавните структури обратна информация за хода и съдбата на всяка преписка. Това звучи хубаво, но как ще се справите със зачестилите случаи на насилие? Има немалко случаи, когато бракониерите заплашват, пребиват или отвличат горските стражари?- Точно заради това настояхме в такива случаи да се действа така, както при посегателство срещу магистрати или полицейски служители. Имам предвид задължителното налагане на постоянни мерки задържане под стража, бързина на разследването и издаването на сериозни присъди срещу извършителите на подобни престъпления. Преди пловдивският апелативен прокурор Росен Димов да издаде разпореждането, за което стана дума, в нашия район не беше образувана нито една преписка за заплаха или посегателство срещу горски стражар. От началото на 2005 г. обаче само Районна прокуратура - Велинград е образувала две преписки за закана срещу длъжностни лица, едната от които приключи - след бързо полицейско производство - с осъждането на извършителя. По други две производства за побой над длъжностни лица Районна прокуратура - Казанлък внесе обвинителни актове в съда. А преди по-малко от месец един горски стражар бе отвлечен. Докато е поставял заграждения, за да попречи на бракониерите да крадат дървесина, държавният служител е качен в Ауди с цел да бъде отведен на закътано място и пребит. За негово щастие, лесничеите и полицията бързо са се ориентирали в ситуацията, действали са решително и са спасили човека от сигурен побой. Всички нападатели - общо седем души, са арестувани. Прокуратурата поиска постоянни мерки за неотклонение задържане под стража и съдът пусна само един от похитителите, защото е непълнолетен.Известно е, че в доста от случаите длъжностните лица си затварят очите (срещу пари, разбира се) пред незаконното изсичане на горите. Как ще се справите с вътрешния враг?- На 15 март 2005 г. Смолянската районна прокуратура образува следствено дело срещу длъжностно лице, маркирало незаконно дървета, които не е трябвало да бъдат изсичани. По-късно тези дървета са минали под брадвата на бракониерите, като щетите са за над 3500 лева. Освен това Пловдивската окръжна прокуратура внесе обвинителен акт срещу един горски стражар от лесничейството в Карлово. Той също не е изпълнил задълженията си по закон, пуснал е бракониери да секат на воля, а щетите от незаконната им дейност са над 24 000 лева.Г-н Папаризов, сигурен ли сте в успеха на начинанието ви, след като все още просто нямате последователи? - Според статистиката, която направихме, за периода 1 януари 2002 г. - 30 септември 2004 г. в региона са образувани общо 168 наказателни производства, 120 от които са приключили с обвинителни актове срещу горските бракониери. За сравнение, само през първите шест месеца на 2005 г. в нашия район са образувани 138 дознания и следствени дела, в съда са внесени 41 обвинителни акта, а 12 процеса вече приключиха с осъдителни присъди. Най-много дела е образувала Районната прокуратура във Велинград, което показва, че там незаконните посегателства срещу горския фонд са най-много. Как мислите, нормативната база позволява ли ви да се справите с този тип престъпна дейност, или и тук слабата ефективност се дължи на калпавото законодателство?- Ако в някаква област законодателят е длъжник на правораздавателните органи, това са двата текста от Наказателния кодекс - чл.235 и чл.236, които санкционират незаконната сеч и умишленото унищожаване на горски масиви. Вярно е, че през 2004 г. държавата се опита да реагира на зачестилите посегателства и тези тестове от НК бяха изменени. Максималната присъда за незаконна сеч бе вдигната на 15 години лишаване от свобода, а в зависимост от тежестта на престъплението съдът може да наложи глоби в размер на 10 000 лв., 50 000 лв. или... 500 000 лева. Освен това с тези промени законодателят на практика призна, че в България съществува горска организирана престъпност. Бяха въведени и наказания за престъпления, извършени от или със съдействието на държавни служители в системата на горите. Защо тогава твърдите, че законодателят е длъжник на правораздавателните органи?- В редакциите на чл. 235 и на чл. 236 от НК остана изискването причинените вреди от изсичането на горите винаги да са немаловажни. А критерият, възприет от съдебната система за определяне тежестта на деянието, е паричната стойност на отсечения дървен материал. За основа се взима минималната работна заплата в страната, дори и при по-големи количества изсечени дървета - от 2 до 5 куб. метра. И се получава така, че ако посегателствата срещу горите са повече на брой, но всяко поотделно не надвишава 5 куб. метра, практиката е да се говори за административна, а не за наказателна отговорност. Ето това е начинът, по който стигаме до парадокса, че, ако обереш ябълката на съседа си, могат да те съдят за кражба, но, ако отсечеш дървото, най-много да получиш административно наказание. Освен това в Наказателния кодекс продължават да не фигурират такива вреди от незаконната сеч като промяна на микроклимата, влошаване на състоянието на почвата, унищожаването на генофонда. Нито пък се има предвид колко време и какви средства са необходими за възстановяването на безразборно изсечените гори. Толкова ли е трудно изпълнителната и законодателната власт да решат тези наказателни проблеми?- Не, просто някой трябва да се позаинтересува какво мислят по въпроса и правораздавателните органи. Както се казва по друг повод - почукай и ще ти отворят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във