Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

"Черна дупка", раждаща корупция

Елеонора Николова
S 250 6b612585 aa54 471a 9ba3 ace20b9908f0

Държавата ще се опита да въведе ред в търговията с медицински изделия, като "качи" и тях на електронна платформа за централизирано договаряне, както направи с лекарствата. Отделно ще се направи и регистър, в който ще влязат изделията, както и вносителите и производителите им. Това каза в понеделник (25 септември) заместник-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева, която взе участие в кръгла маса за корупционните рискове при доставката и употребата на медицинските изделия.

Дискусията бе по инициатива на  Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП), по-известен като БОРКОР,  с подкрепата на Министерството на здравеопазването. А основният извод от тази среща бе, че пазарът на медицински изделия  у нас има нужда от нова и детайлна нормативна регулация, защото това е една от най-уязвимите за корупционен натиск сфери в здравеопазването. И от това губи не само фискът, но най-вече страдат пациентите.

Мярката, която предлага Лилия Нейчева, е само първа стъпка за преодоляване на абсолютната безконтролност, която в момента цари на пазара за медицински изделия у нас. Кога ще бъде направена - никой не може да каже. "Скоро", обеща  заместник-министърът. Само че предвид интересите и огромните пари, които циркулират  в този бизнес, това "скоро" може да се проточи необозримо дълго време.

Първо да поясним, че в неразбираемия за много хора термин "медицински изделия" влиза буквално всичко: от скъпоструващите сърдечни стендове или изкуствените тазобедрени, коленни и каквито се сетите стави, до лентичките за проверка на захар при диабетиците, контактни лещи, зъбните импланти и куп други високотехнологични "джаджи", без които съвременното лечение е на практика невъзможно.

Става дума за пазар с обем  минимум 400 млн. лв. годишно. И, противно на всякаква логика, в момента той се развива без почти никаква нормативна регулация и практически без никакъв контрол от държавата. Приравнен е на обикновена търговия,  в която грижата за пациента е избутана на последно място. Нещо повече, този пазар ражда напълно безнаказано мародерство над болни и недъгави хора. Защото поне половината от тези 400 млн. лв. годишно се вадят директно от джобовете на пациентите.  

Според неофициална статистика (официална няма), в момента с този вид бизнес се занимават 1100 търговци в държавата - три пъти повече от тези, които продават лекарства на далеч по-строго регулирания пазар за медикаменти.

Здравната каса поема плащането само на част от изделията, при това само за тези, които влизат в нарочен списък. Никой не може да каже обаче кой и как е определил цените, по които касата плаща за тях. А всичко, което не се покрива от касата, се прехвърля на гърба на пациента.

Само че дори когато хората си пращат за "джаджите", пак нямат гаранция, че ще ги лекуват добре. Защото няма нормативна уредба, която да посочи изчерпателно на какви стандарти за качество трябва да отговарят медицинските изделия. Няма и контролен орган, който да следи специално  дали ако тези изделия не помагат, то поне да не вредят. Няма никаква статистика, която да осигури каквото и да е проследяване  по цялата верига: какво точно изделие е доставено, на каква стойност, на кого и за колко е продадено, кому е поставено, какъв е резултатът.  За пациентите практически е  невъзможно да разберат кой е виновен, ако нямат подобрение в здравословното си състояние - лекарят или изделието,  което са им "монтирали" някъде из тялото и за което са платили. А всъщност  медицинските изделия също би трябвало да имат гаранция и някой да носи отговорност, ако се окажат калпави.

На всичко отгоре от години се знае, че медицинските изделия са генератор за корупция. Корупция не само в отношенията търговец - лекар - пациент, но и генератор за корупция в държавната власт, която очевидно напълно умишлено държи в "черна дупка" законодателната рамка на този бизнес."Става дума за добре консолидиран корупционен пазар, който успява да осигури собствената си защита", констатира  социологът доц. Антоний Гълъбов. И големият въпрос според него е  как да се направи адекватна регулация в една среда, която вече е корупционна.

С две думи: за пазара на медицинските изделия трябват решения, които да сложат ред, при това в полза на пациентите. Само че това зависи от държавата. В БОРКОР вече направиха, каквото можаха - анализираха пазара, показаха пробойните, събраха ведомствата, за дадат идеи. Оттук нататък е въпрос на воля и законодателна инициатива.

От анализите на ЦИКОП:
*** В сферата на здравеопазването и в частност на медицинските изделия се идентифицира многобройна и противоречива законова уредба, липса на ясно разписани правила, усложнени процеси и процедури, голяма част от които непрозрачни, недостатъчен контрол, липса на координация и взаимодействие между отделните структурни елементи от националната здравна система.

*** В държавата не съществува орган, който да е в състояние да калкулира колко и на каква цена медицински изделия се реализират ежегодно на българския пазар. Възникват въпроси: кой регулира вноса на медицинските изделия? Как се извършва ценообразуването им? Как НЗОК определя цената, която плаща за тях, и реална ли е тази цена? Има ли рискове за пациентите при използването на имплантируеми медицински изделия и кой носи отговорност в тези случаи? Това са само част от въпросите, които в процеса на анализа и срещите с експерти останаха без отговор...

*** През месец юни 2017 г. в препоръка на Съвета на ЕС се посочено, че България е една от 13-те държави в Европейския съюз, в които се отчита затруднен достъп до медицински услуги. И е една от петте държави, към които ЕС отправи препоръки за реформа в здравната система.

*** По данни на Евростат през 2014 г. България е била на водеща позиция в ЕС по средства за здравеопазване, които се заделят за заплащане на медицински стоки - 42.4%. За останалите държави този показател се движи от 10% за Дания и Люксембург  до 39% - за Румъния, Гърция и Хърватска.

*** В световен мащаб годишно се реализират около 315 млрд. щ долара печалба от търговията с медицински изделия, в рамките на ЕС този показател е около 96 млрд. щ. долара. Финансовите показатели недвусмислено показват, че търговията с медицински изделия е изключително доходоносен бизнес. Големите производители, естествено, се стремят да изнасят изделията си зад граница и да наложат присъствието си в международен мащаб. Така че неизбежно трябва да отчитаме възможностите за влияние, които притежават големите световни компании в производството на медицински изделия и техните лобита в правителствата на водещите държави в световната политика и големите международни организации.

...

Елеонора Николова - и.д. директор на ЦИКОП:

По данни на Световната здравна организация България е първенец по отношение на доплащането на медицинските грижи от страна на пациентите. В най-бедната държава в ЕС българският гражданин бърка най-дълбоко в джоба си, за да доплаща за медицинските грижи - у нас доплащането е около 45%, докато в другите държави е между 13 и 17 процента.

От 2014 г. се занимаваме упорито и системно с корупционните практики при лекарствената политика. Проблемът с медицинските изделия е изключително тежък. Здравната каса възстановява много малък обем от средствата, които се употребяват за тези изделия - по данни на неправителствени организации става дума за 400 млн. лв. годишно, от които 200 млн. лв. задължително се плащат от джоба на гражданите. Това е сектор, в който циркулират много сериозни финансови потоци и интереси. В България този сектор е изцяло неконтролиран, не се контролират нито цените, нито търговците,  системата прехвърля финансовата тежест изцяло върху пациентите.

Ние сме извършили един огромен предварителен труд, провели сме срещи с всички контролни институции, които имат отношение към този проблем, проучили сме мненията на специалистите, световните практика и стандарти. Сега очакваме институциите да дадат конструктивни предложения.

....

Антикорупционен опит от Германия

Малцина в България знаят, че до миналата година в Германия - също като у нас, е било невъзможно да се преследват за подкуп медиците - лекари, фелдшери, болногледачки, акушерки, зъболекари. Когато съдът в Германия обаче стигнал до извода, че практически няма как да накаже лекари за подкуп, той "призовава" тази законодателна празнота да бъде запълнена. И немските законодателни власти го правят.

Как се прави там разказва д-р Франк Бьом, който е прокурор в отдел "Наказателно преследване на корупцията" във Федералното министерство на правосъдието и защита на потребителите.

През юни 2016 г. в Германия се приема специален закон за противодействие на корупцията. Според който "подкуп" на медицинско лице може да бъде всичко - "всяка придобивка, на която получателят няма законно право и обективно подобрява икономическото или личното му състояние". А това значи не само пари, но и допълнителни плащания, отстъпки, отличия и награди, предоставяне на почетна длъжност, дори сексуални услуги. Освен това като подкуп се третира нелоялната конкуренция, която се осъществява чрез предписване на лекарства или препращане на пациенти към фирма, предпочетена "по неясни съображения", и срещу това е налично дори само обещание към докторите да получат някакво възнаграждение за това.

Наказва се както предлагането, така и получаването на подкуп - наказанието е до три години затвор или глоба и в случай че престъплението се осъществява от "организирана престъпна група" или ако подкупът е в особено големи размери - санкцията може да стигне до пет години затвор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във