Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧЕРВЕНИТЕ ИЗХВЪРЛИХА БЕБЕТО С МРЪСНАТА ВОДА

От три месеца в юридическото съсловие кипят нажежени страсти, които никой не знае кога и как ще избият на повърхността. През февруари Министерският съвет внесе в парламента за обсъждане и приемане проекта на Закона за медиацията, без който България едва ли ще стане пълноправен член на Европейския съюз. Радикалните промени в българското общество през последните десет години формираха потребността от въвеждането на нови институции и механизми за разрешаване на правни и други спорове наред с утвърдените досега. Такъв алтернативен способ за извънсъдебно разрешаване на спор е медиацията - се казва в мотивите към проектозакона, подписани от премиера Симеон Сакскобургготски. - Работата по въвеждането на медиацията бе облекчена от процеса на хармонизиране на националното ни законодателство със законодателството на останалите европейски страни, от Препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа, насърчаващи прилагането на медиацията в областта на административното, гражданското, семейното и наказателното право, както и от резолюциите на ООН относно медиацията по наказателни дела, категорични са авторите на проектозакона, без да предположат, че с творението си те просто отварят юридическия кошер със... силен шут. Според предварителния график на Народното събрание, проектозаконът за медиацията трябваше да бъде гласуван на първо четене на 12 април. Съвсем изненадващо обаче 12 април се оказа Великден, ето защо, първото четене на законопроекта бе отложено с един календарен месец. На 12 май събитието се състоя, но то по-скоро приличаше на предизборен митинг. Управляващото мнозинство подкрепи проектозакона за медиацията, защото на него това му е работата - да претворява идеите на правителството в нормативни дела. Лявата опозиция също не изневери на себе си и размаха шашката с всичка сила. За честта на пагона не приемайте този закон, защото той е срам за правото. Какви спорове ще решават тези медиатори - дали Левски ще победи ЦСКА ли? Недопустимо е медиаторите да решават наказателни спорове. Това е работа на държавата, а не на някой медиатор, който може и да е неграмотен, заяви червеният депутат Любен Корнезов и седна на мястото си с чувство за достойно изпълнен партиен дълг. Ще видите сега колко кандидати ще тръгнат да помиряват гражданите. Подозирам, че сред сегашните депутати също има такива, които напират за медиатори, наля още малко масло в огъня и парламентарният корифей Гиньо Ганев, без да уточни кого точно има предвид.Сините, в лицето на Валентин Василев, предложиха проектозаконът да бъде оттеглен, за да бъде редактиран, а не защото е вреден, но никой не ги чу. Жълтите натиснаха зеления бутон (102 гласа за), червените натиснаха червения бутон (48 гласа против), а сините и независимите се задоволиха с бялото копче (33 гласа въздържал се).Всеки, който се е заглеждал в среднощните блокове на кабеларките, сигурно е наясно що е то алтернативна медицина. И най-вероятно се е дивил до захлас от свръхестествените способности на най-различни странни субекти, които не могат да изкарат азбуката до края, но перфектно знаят как се цери панкреас, простата, глаукома или атрофия на мускул. Истинският шок обаче идва по-късно, когато всеможещите и всевиждащи лечители започнат да вадят камъни от бъбреците, да наместват изкълчени лакти или да карат хромите да прохождат. Ей така - с ръце в джобовете, по телефона, който обикновено е мобилен, и с пациент, намиращ се на стотина-двеста километра. Горе-долу по същия начин ще изглежда и медиацията, твърдят заклетите противници на този тип на извънсъдебно решаване на спорове. Щом тя бъде узаконена, пълчища шарлатани ще хукнат из държавата като марокански скакалци и ще започнат да лъжат наивните си пациенти, че ще им решат проблемите с едно щракване на пръсти. И срещу скромно възнаграждение, естествено, платено авансово. Истината е, че колкото алтернативната медицина може да се практикува от малкия екран, толкова узаконяването на медиацията ще обезсмисли съществуването на правораздавателната система. По всяка вероятност ще се случи тъкмо обратното, стига, разбира се, депутатите да си свършат добросъвестно работата и да приемат работещ закон, а не да отбият поредния номер пред Европа. Според определението за медиация, вписано в чл.2 от проеткозакона, това е доброволна, неформална и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове. Колкото до интригата, завързана в пленарната зала, в дъното й стои разпоредбата на чл.3., която гласи: (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни, административни и наказателни спорове; спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между граждани, юридически лица, държавни органи и международни институции.(2) Предмет на медиация може да бъде и част от спор. (3) Медиация не се провежда, ако закон или друг нормативен акт не допуска сключване на споразумение. Може ли например дебеловрат бизнесмен с екзотичен прякор, който е седнал зад волана с 2-3 промила алкохол в кръвта и с всичка сила е ударил пешеходец, изпречил се пред очите му, по мирен път да бъде убеден, че е виновен? И че, като добросъвестен гражданин, е по-добре да уреди проблема си с натрошения клетник извън съда? Според Наказателния кодекс, подобно действие е престъпление, овъзмездяването му става по определен начин, а желанието или нежеланието на двете страни (причинителя на телесната повреда и пострадалия) не стоят на първо място. Същото се отнася и до споровете за наследствени имоти. Дори роднините да се разберат с помощта на медиатора, тяхното споразумение няма никаква юридическа стойност, ако не е скрепено със съдебно решение, нотариален акт или друг законоустановен начин. От друга страна обаче, абсолютно нищо не пречи именно чрез медиацията да бъде прекратена една от най-порочните практики в българското правораздаване: сбили се двама комшии на пияна глава - хоп, полицейско дознание. Откраднал гражданинът Хикс десет кисели зелки от комшията си Игрек - хоп, следствено дело. Колкото и да не им се иска на червените депутати, големият проблем в проектозакона за медиацията не е в това, че чрез нея се изземат функции на съда или пък прокуратурата ще бъде лишена от възможността да обследва и междусъседски войни. Големият проблем е, че след като медиаторът успее да помири враждуващите страни, в правния мир (поне засега) не се случва нищо съществено. В смисъл такъв, че не съществува законодателна гаранция, че решението, постигнато с посредничеството на медиатора, е окончателно.Показателен пример в това отношение е утвърдената практика на търговския или трудовия арбитраж, които също са форми за извънсъдебно уреждане на спорове. При тях процедурите за окончателно решаване на даден казус са така разработени, че в много отношения повтарят съдебнопроцесуалните методи за събиране на доказателствата, за призоваването и явяването на страните, за воденето на протоколите, за подбор на арбитрите и т. н. Само и само веднъж взетото решение, да не бъде оспорвано по-нататък.Освен това в проектозакона за медиацията е забъркана още една, доста гъста каша, от която измъкването ще е трудно. Стига, разбира се, управляващите да продължат да робуват на ината си и приемат закона в сегашния му вид. Съгласно чл.13 медиаторът не може да дава правни съвети и да изразява становище по предмета на спора (ал.1), длъжен е да уважава виждането на всяка от страните по спора, както и правото й на лична позиция (ал.2) и няма право да съобщава на другите участници в процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една страна по спора, без нейното изрично съгласие (ал.4). В същото време, според чл.17, ал.3, в хода на процедурата се изяснява същността на спора, уточняват се взаимноприемливи варианти на решения и се очертава възможната рамка на споразумение. Как обаче ще се случи подобно нещо, след като медиаторът няма право да дава правни съвети и да изразява становище по предмета на спора - законодателят мълчи. Вместо това съвсем категорично е постановил, че медиацията е платена посредническа услуга (чл.6, ал.1), че медиаторът не носи отговорност, ако страните не постигнат споразумение (чл.13, ал.5) и не отговаря и за изпълнението на споразумението (чл.13, ал. 6). Е, пита се в задачата, за какво трябва да плащат желаещите да уредят проблемите си, без да им се налага да влизат в съдебна зала? За това, че медиаторите не носят никакви отговорности, че могат да протакат споразуменията до безкрай или пък им е забранено да дават правни съвети ? Отговорите на тези въпроси липсват в проектозакона, но за сметка на това в него е казано друго: в срок от три месеца след приемането на закона министърът на правосъдието свиква учредителното събрание на Национално сдружение на медиаторите. Негови ръководни органи са общото събрание и управителният съвет, които приемат стандартите за обучение на медиаторите, процедурните и етичните правила за поведението им, както и тарифата за минималния размер на възнагражденията и другите разноски, свързани с процедурата по медиация. Иначе казано - на хоризонта се задава нов монополист, който ще се роди с помощта на държавата, ще бъде отгледан от държавата, ще крачи по белия свят и ще печели пари под зоркия поглед на държавата. Казаното дотук по никакъв начин не означава, че медиацията трябва да бъде задраскана като възможност за алтернативно уреждане на конфликти. Наистина, предметът на медиацията, описан в споменатия вече чл.3 от проектозакона, изглежда прекалено амбициозен: граждански, търговски, трудови, семейни, административни и наказателни спорове; спорове, свързани с права на потребители и спорове между граждански, юридически лица, държавни органи и международни институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във