Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧЕТЕНЕ НА БУЛЕВАРДНА ПРЕСА МУ Е МАЙКАТА...

Според една от препоръките в доклада на Европейската комисия от 27 юни до месец октомври България трябва да изпрати в Брюксел конкретен план за по-нататъшните си действия в борбата с организираната престъпност и корупцията. И докато обвързването на акции срещу мафията с някакви срокове е възможно (примерно - през юли се разработват остатъците от бившата СИК в София и Пловдив, а през септември - остатъците от бившата ВИС в Благоевград и Бургас), то ограничаването на корупцията по високите етажи на властта не подлежи на никакво планиране.
И наистина, дори в т. нар. бананови републики или абсолютните монархии биха ни се изсмели, ако изпратим в Брюксел следния конкретен план:
- 23 юли - 1 август: арестуване на 20 корумпирани служители в Министерството на околната среда и водите (примерът е произволно избран), в това число - един заместник-министър, двама ръководители на дирекции и трима ръководители на отдели;
- 2 август - 16 август: задържане на 25 корумпирани служители в отрасъл Енергетика, сред които трима председатели на конкурси по Закона за обществените поръчки и двама заместник-ръководители на ДКВЕР;
- 17 август - 30 септември: задържане на 30 магистрати и полицаи, сред които трима заместник-председатели на районни съдилища, двама окръжни (или апелативни) прокурори, трима ръководители на окръжни следствени служби и трима директори на областни дирекции на полицията...
Точно поради тази причина преди десетина-петнайсет дни главният прокурор Борис Велчев и вътрешният министър Румен Петков почти в един глас обявиха, че под тяхно ръководство държавното обвинение и МВР не са работили и никога няма да заработят по поръчка. И в това отношение те са прави, защото до момента не е известно прокуратурата да е образувала дело по предварително подадена заявка, а пък МВР да е погнало фирмите спонсори на ДСБ, СДС или ССД.
И точно тук е тънкият номер, за който стана дума в публикацията ни от преди две седмици Bg-прокурорите: новите просяци на Европа и който днес ще си припомним съвсем накратко: По силата на законовите си задължения редовите ченгета в полицейските и специалните служби на МВР разработват на оперативно ниво над 90% от сигналите за организирана престъпна дейност и корупция по високите етажи на властта. След това обаче, в името на политическия и професионалния си уют, единствено големите началници решават кой случай е годен за образуване на досъдебно производство или за писане на обвинително заключение. Всичко останало се прибира в архивите и служебните каси за по-нататък.
По принцип ефектът от този филтър би трябвало да остане невидим за обикновения човек и за европейския наблюдател. На практика обаче това не се случва, защото богопомазаните бизнесмени и мафиоти в България, както и техните пощадени от закона политически опекуни, все още робуват на мутренския манталитет от 90-те години, който повелява колата да е убиец, ланецът да е дебел като синджир за тоалетна, а костюмът да е много грозен, но много скъп.
Вярно, обикновеният човек и европейският наблюдател не могат да докажат, че еди-кой си е натрупал състоянието си от незаконни гешефти. Правилата обаче, по които живее и просперира западната цивилизация, са прости: първо се инвестира и реинвестира в бизнеса, а харчовете за делничните глезотии - като му дойде времето.
Докато в България, още от времето на лесните пари (1990-1993 г.), винаги се случва точно обратното: всяка година по една нова кола (от по 100 000-150 000 лв. парчето) - за баровеца, жената и любовницата, а през две-три години - по един апартамент или къща. По стандарт часовниците на този тип люде никога не са по-евтини от 8000-10 000 евро, а техните нежни половинки отдавна презряха Рим и Париж и взеха да ходят на шопинг в Лос Анджелис и Рио де Жанейро.
Ако държавното обвинение реално иска да влезе в дирите на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, на него не му трябва нищо друго освен системно четене на булевардната преса, лайф стайл списанията и светските хроники в сериозния печат, където почти всичко си е написано черно на бяло.
Примерно - колко струва яхтата, която Ники Пилето предостави за купона на една столична телевизия, и колко милиона е инвестирал той в детската си мечта - лъскавото заведение Неро на столичния бул. Витоша.
Кои са височайшите български държавници и политици, уважили рождения ден (струващ около 500 000 лв.) на бизнесмен, срещу когото от десетина години се водят 13 досъдебни производства за финансови измами, контрабанда и източване на ДДС. Да не говорим за периодично публикувани хвалби, че тоз подарил на гаджето си автомобил за 300 000 лв., а пък онзи - луксозна яхта за 2.5 млн. евро или кокетен самолет за някакви си три-четири милиона.
На пръв поглед този съвет звучи несериозно, но не е така. Защото булевардните драскачи и светските хроникьори може и да си съчиняват разни басни от типа Слави Трифонов е с пластмасова глава, Азис си сложи 50-сантиметров пенис от чисто злато или Еди-кой си министър е засечен с мъжка проститутка в метрото. Те обаче никога не лъжат за екстрите, с които баровците подслаждат живота си, тъй като получават информацията от... самите баровци, от техните посредници или метреси.
И, ако някой реши да провери дали наистина е така, за него не съществува никакъв проблем да събере всички жълти дописки за двама строителни босове, например. Преди 12 години те дебютираха като собственици на един хотел в едно черноморско село, а днес вече имат гигантски хотелски комплекси за десетки милиони евро в Слънчев бряг, Пампорово и в полите на Витоша, притежават недвижими имоти и бизнес центрове из половината областни градове и си имат собствено яхтено пристанище, на чието освещаване 2000 души са гледали заря за 100 000 лева.
Колко общински бюджета са изяли и изпили въпросните гости булевардната преса не казва, но сметките оттук нататък са елементарни: 2000 високи гости се срещат с напитки и мезета за по 100 евро на човек (минимум), което прави 200 000 евро. Плюс още 50-60 бона за топизпълнителите...
Не по-лош източник на информация са и публикациите в сериозните издания. По обобщени данни на МВР и вносителите на автомобили например от януари до май 2007 г. в страната са докарани около 200 000 автомобила. С голяма доза великодушие приемаме, че две трети от тях са втора ръка и средната цена на едно возило е само 8000 евро. Крайният резултат обаче е все толкова зашеметителен: само за пет календарни месеца от България са изнесени не по-малко от 1.6 млрд. евро, без държавата да има ни най-малка представа откъде са се взели те.
Горе-долу същата работа се получи и с хвалбите около последното автомобилно изложение в София преди десетина-петнайсет дни: само за една календарна седмица са били продадени над 3000 леки коли, джипове и мотори, като средната цена на едно изделие е... около 20 000 евро. По какъв начин сърцата на българските любители на високите скорости омекнаха толкова рязко, че да профукат 60 млн. евро за 168 часа е отделен въпрос.
По-интересното е защо нито прокуратурата, нито МВР не се поинтересуваха как един вчерашен келеш (образно казано) съвсем хладнокръвно може да извади 150-200 000 лв., за да ощастливи гаджето си с автомобилно чудо. При това само няколко седмици, след като във внезапен изблик на нежност й е подарил и апартамент за стотина хиляди евро, примерно.
Всъщност проблемът с прокурорския и меверейския анализ на публичната информация е много лесен за решаване, защото по закон обвинението може да се самосезира от медийни публикации и да възлага на МВР, данъчните и финансовото разузнаване съответните проверки. За съжаление обаче, както стана дума миналата седмица, държавата (в лицето на правителството и парламента) държи финансовия намордник на обвинението с челична ръка и освен за заплати не му дава никакви други пари. Включително и за абонамент на вестници и списания, който годишно едва ли би надхвърлил 2500 лева. Пък и защо ли да му дава, след като светският живот на т. нар. политически и бизнес елит би се превърнал в наистина неизчерпаем източник на законни поводи за образуване на досъдебни производства?

Facebook logo
Бъдете с нас и във