Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧЕТИРИ ДЕЛА, КОИТО РАЗТЪРСИХА ТЕМИДА

- Подсъдими! Осъждам ви да платите парична глоба в размер на 1000 лева за обида на държавен служител! Искате ли да кажете нещо по повод на присъдата?- Иска ми се, господин съдия. Но при тези цени... Очи с... пищовиВицовете за слугите на Темида и техните пациенти са много и това е хубаво, защото от оздравителния смях по-полезно няма. Проблемът идва, когато вицовете за богинята на правосъдието се употребяват за лични цели или за прикриване на професионални ведомствени недъзи. Един от най-показателните примери за подобен смях през сълзи се разигра на 4 март 2004 г., когато Софийският районен съд осъди условно небезизвестния несебърски бизнесмен Димитър Желязков-Митьо Очите и двамата му бодигардове за незаконно притежаване на газови пистолети, пригодени за стрелба с бойни патрони.Видимо вбесен от решението на магистратите, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов разпространи в публичното пространство смешен виц: Осама бин Ладен се обадил на президента Буш. Казал му, че иска да се предаде, но само при две условия. Едното е Илиян Василев да му е адвокат, а другото - софийският съд да го съди. Илиян Василев хич не остана длъжен на генерала и веднага го репликира с друг виц: Ако доказателствата срещу Осама бин Ладен ги събира ген. Бойко Борисов, на Бин Ладен дори адвокат няма да му е нужен.Няколко дни по-късно хумористичната медийна престрелка вече беше забравена, а покрай нея в килера на обществената памет потънаха и няколко тъжни факта. Един от тях е, че условната присъда на Очите и хората му не се дължи на гениалността на адвоката, а на немарливо свършената работа от органите на досъдебното производство (в случая полицейските дознатели от СДВР и Софийската районна прокуратура). Вторият факт е, че случаят с незаконно притежаваните газови пищови не стана повод срещу Очите да бъде предприето по-сериозно разследване, за да се види кой внася такова оръжие, има ли право да го продава и на кого. На трето място идва забравената история с мерцедеса, с който са пътували Очите и хората му и който се оказа краден. И накрая - на никого не му направи впечатление, че с Димитър Желязков са пътували още двама души - във втора кола. След като на 2 февруари неговата лимузина е спряна на КПП-Врана за проверка и се е разиграл екшънът с пищовите, спътниците на Очите моментално са обърнали автомобила си и са изчезнали към Пловдив. Ден по-късно (на 3 февруари) край Чирпан са арестувани 36-годишният пловдивчанин Владимир Георгиев (смятан за представител на Митьо Очите в Пловдив) и 26-годишният софиянец Коста С. В беемвето им, спряно за рутинна проверка, полицаите откриват газов пистолет Адлер, преработен в боен (същия като единия от пищовите в колата на Желязков), с патрон в цевта. При последвалия обиск на колата, в багажника са открити още две бронирани жилетки, няколко спринцовки, блокиращо устройство за GSM-телефони (срещу задействането на самоделни взривни устройства) и флакон с 26 таблетки анаболи. В хода на разследването е установено, че оръжието и останалите находки са на Владимир Георгиев. Срещу него е повдигнато обвинение по чл.339 от Наказателния кодекс - за незаконно притежаване на оръжие, а софиянецът е пуснат да си върви. Два месеца и половина по-късно - на 30 април, Районният съд в Чирпан осъди Владимир Георгиев на осем месеца лишаване от свобода... ефективно. Няколко бяха скандалните дела, които през отиващата си 2004 г. изправиха на нож съдебната власт и МВР. Гарван гарвану...Два месеца след условната присъда на Митьо Очите главният секретар на МВР отново бе принуден да напусне собствената си кожа. На 20 май Софийският окръжен съд осъди Павел Йотов от Враца на три години условно, защото в пияно състояние уби с колата си двама младежи на шосето Враца - Оряхово. Драмата се разиграва в малките часове на 22 юни 2003 г., когато 17-годишната Мария Въльовска и приятелят й - 18-годишният Десислав Станкулов, се прибират пеша към Враца, след купон на някаква вила. Изведнъж върху тях връхлита автомобилът на Йотов, блъска ги и ги влачи около 50 метра. Мария загива на място, а Десислав почива няколко дни по-късно. По случая е образувано предварително производство, което е възложено на Националната следствена служба (НСлС). Причината е очевидният конфликт на интереси, породен от факта, че шофьорът убиец Павел Йотов е син на бивш шеф на Врачанското окръжно следствие Веселин Йотов и зет на началника на РПУ във Враца Георги Асенов.Следователите от НСлС приключват делото с мнение за съд на Павел Йотов, но съставът на Софийския окръжен съд с председател Калинка Георгиева го оправда по обвинението, че е шофирал с над 0.5 промила алкохол в кръвта. Според магистратите, Мария Въльовска и Десислав Станкулов са съпричинили катастрофата, защото вървели от дясната страна на пътя по посока на движението. На всичко отгоре съдебният състав отсече, че кръвната проба от Йотов била взета неправилно и затова не можела да бъде приета като доказателство по делото. След съдебното решение цяла Враца се вдигна на протест, към който моментално се присъедини главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който поиска затвор за двойния убиец. Стигна се дотам, че той призова председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров и неговия заместник Румен Ненков да преоценят решението на Софийския окръжен съд с думи, които е неуместно да бъдат припомняни дори и да не беше Коледа.Нервите на съдийското съсловие също не издържаха. На 3 юни 260 съдии от цялата страна изпратиха протестно писмо до премиера Симеон Сакскобургготски, в което поискаха той да обуздае бившия си телохранител и да го накара да не критикува работата на съда за щяло и не щяло. В писмото си, изпратено и до всички национални медии, съдиите напомниха на ген. Борисов, че във всяка правова държава съдът решава дали полицията си е свършила работата, а не обратното. Неуспехите на полицията в борбата с престъпността чрез некачествено събиране на доказателства не могат да бъдат прикривани от съда по каквито и да било съображения за целесъобразност - категорично заявиха 260-те съдии в писмото си до премиера. - Полицейският произвол не е завидна перспектива за нито една държава и МВР трябва да престане да подкопава авторитета на съда.Уши... различниЕдин-единствен човек изкачи скандалния Еверест през годината - бившият директор на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов. След като изпрати 2002 г. като жертва на аферата с подслушването, нашумяла като Гном, той посрещна 2004 г. като мъченик по друга сродна афера - Филчевгейт. На 11 февруари Софийската военноокръжна прокуратура привлече ген. Атанасов като обвиняем по скандала с подслушвателните устройства, открити в жилището на главния прокурор през лятото на 2000 година. За най-голяма изненада обаче бившият шеф на контраразузнаването не бе присъединен към мегаделото, започнало четири години и половина по-рано. По неизвестни причини прокуратурата оказа на генерала специално внимание и заради него образува отделно предварително производство. Срещу ген. Атанас Атанасов бяха повдигнати две обвинения за престъпления, извършени в периода 1998-2000 година. Едното е за това, че той не наредил демонтирането на подслушвателните устройства от 50 апартамента, стопанисвани от бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), сред които и жилището на Никола Филчев. Второто обвинение срещу Атанас Атанасов бе повдигнато, защото преди пет години той осуетил разследване срещу таен сътрудник на контраразузнаването, продал се на мафията. По този начин генералът провалил оперативна разработка, която нямала нищо общо с аферата Филчевгейт, но щяла да доведе до разбиването на престъпна структура, сраснала се с държавата. Това престъпление на Атанас Атанасов (ако изобщо има подобно нещо) не бе отделено в трето, самостоятелно производство, а бе пъхнато механично в делото му за подслушването на главния прокурор и, както можеше да се предположи, от него нищо не излезе. Правната и фактическа обстановка по делото (както се казва на професионален жаргон) бе изяснена само за четири съдебни заседания. На 18 ноември Софийският военен съд оправда ген. Атанас Атанасов по второто обвинение (за провалената оперативна разработка), но го осъди на една година условно за подслушвателните устройства, открити в дома на Никола Филчев. Два диоптъра... слухарство Докато в София подслушвателният скандал около ген. Атанас Атанасов вървеше към пълен политически триумф за неговия патрон Иван Костов и за партията му Демократи за силна България, край тихия бял Дунав се завихри друга слухарска афера с международен привкус. На 17 ноември на ГКПП-Дунав мост бе арестуван Джордже Бухнич - репортер в частната румънска телевизия PRO TV. Според официалното съобщение на Русенската окръжна прокуратура, Бухнич бил заловен, докато снимал с камера, скрита в очила без диоптри. Срещу него бе повдигнато обвинение за незаконно притежаване и използване на специални технически средства. Делото срещу Джордже Бухнич предизвика международен отзвук, който надхвърли и най-мрачните очаквания на русенските обвинители. Румънският премиер Адриан Нъстасе изпрати писмо до Симеон Сакскобургготски, в което го призовава лично да се намеси за освобождаването от ареста на Джордже Бухнич. Международната неправителствена организацията Прозрачност без граници, чиято централа е в Лондон, се застъпи здраво за репортера и едва ли остана държава по света, в която да не се чу, че в България репресират журналистите. За разлика от друг път, българските медии и съответните неправителствени организации най-после осъзнаха, че собственото им демократично бъдеще доста отдавна виси на прокурорски косъм. След което те, с невиждано досега единство, се изправиха в защита на румънския репортер и предприеха невиждана коалиционна атака за изхвърлянето на злокобния чл.339 от Наказателния кодекс. В устрема си обаче те изобщо не забелязаха, че редом с тях в битката за свободата на словото в България се впуснаха и хората, които преди пет години, при това - с болшевишко единодушие - приеха въпросната цензорска разпоредба. На 5 декември разумът надделя, но само донякъде. Русенският районен съд призна Джордже Бухнич за виновен, но го наказа с 1000 лв. глоба. И когато всички очакваха, че румънецът ще си грабне шапката и ще прекоси завинаги Дунав, телевизионерът доказа, че ненапразно му се носи славата на един от най-упоритите разследващи журналисти в Румъния: той обжалва решението на районните магистрати пред Русенския окръжен съд и обеща, че ще доведе българската си битка докрай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във