Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧИНОВНИЧЕСКИ ИНАТ ОСТАВЯ ЗАТВОРНИК БЕЗ КРАК

За лишения от свобода Данаил Владимиров Крючков изразът ходене по мъките важи в буквалния смисъл. От една година всяко движение, дори и най-елементарното, му причинява нетърпими болки. За библейските си страдания той обвинява шефовете и лекарите в Софийския централен затвор, в Бобовдолския затвор, Главна дирекция Изпълнение на наказанията в Министерството на правосъдието и самото правосъдно ведомство. Според Крючков, умишленото бездействие на държавните чиновници е единствената причина, поради която той може да остане без крак, ако не умре от инфекция на кръвта. На 18 ноември 2004 г. Данаил Крючков внесе искова молба в Софийския градски съд срещу Министерството на правосъдието по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите, а стойността на иска му е 20 000 лева.БиографиятаПатилата на 30-годишния Данаил Крючков-Руснака започват през 1990 г., когато той катастрофира с мотор и чупи левия си крак на няколко места. До 1997 г. са му направени общо седем операции и са му имлантирани три метални скоби. Изненадващо болният крак не пречи на Крючков да стане редовен обитател на българския подземен свят. Първата му присъда - две години затвор условно, влиза в сила през 1992 г., защото като непълнолетен откраднал лека кола. През годините Крючков има още няколко сблъсъка със закона, които завършват на подсъдимата скамейка. Хаосът в съдебната му съдба обаче толкова голям, че дори личните му адвокати вече трудно се ориентират в събитията. През 2002 г. например Върховният касационен съд (ВКС) потвърждава присъда на Крючков за грабеж, извършен през 1997 година. А цели две години по-късно - през 2004 г., Военноапелативният съд потвърждава друга двегодишна присъда на Крючков - за селска кражба, извършена през 1995 г. в съучастие с военнослужещ. Освен това Данаил Крючков има зад гърба си още две присъди: през 1995 г. - за незаконно притежание на оръжие, и през 1996 г. - за кражба и за бягство от затвора. Върхът на подземната му кариера обаче е грабежът, който Крючков извършва преди седем години и осем месеца в с. Беломорци, община Омуртаг. Съучастникът му е небезизвестният бивш полицай Живко Георгиев, който също има зад гърба си няколко присъди за грабежи, плюс доживотен затвор за грабеж, придружен с убийство. На 10 април 1997 г. в това село двамата задигат от сем. Кавръкови пари, златни накити и лек автомобил БМВ на обща стойност 22.168 млн. стари лева. На 12 май 1999 г. Търговищкият окръжен съд признава Крючков и Господинов за виновни и ги осъжда на по 16 години и 8 месеца затвор. На 29 март 2002 г. ВКС потвърждава решението на първоинстанционния съд и присъдите на двамата влизат в сила. По това време Данаил Крючков вече е в Софийския централен затвор (СЦЗ), където е тикнат на 23 декември 1998 г. с... две постоянни мерки за неотклонение задържане под стража. Едната е постановена от Благоевградския окръжен съд по неприключило старо дело, а другата - от Търговищкия окръжен съд, заради 16-годишната му присъда за грабежа, споменат по-горе.Война на нервиДо 28 октомври 2003 г. Данаил Крючков остава в Софийския затвор. В периода 2001-2003 г. той не е наказван нито веднъж и за добро поведение е избран за групов председател и бригадир в печатницата на затвора. А на 8 август 2003 г., със заповед № 1034 на началника на Софийския централен затвор, Крючков дори е награден с извънредно свиждане и хранителна пратка, но... идилията приключва.Точно два месеца по-късно - на 28 октомври 2003 г., Крючков внезапно е преместен в Бобовдолския затвор. В исковата си молба срещу правосъдното ведомство, депозирана в Софийския градски съд на 18 ноември 2004 г., той обяснява случая така: Бях извикан от работното си място по разпореждане на дежурния офицер Добриянов, който ми нареди да си подготвя най-необходимото. На въпроса ми къде ще ме водят не получих никакъв отговор. Тогава аз казах, че няма да тръгна, преди да разбера закъде ще бъде конвоиран. В този момент Асен Ангелов (комендант) нареди на сержантите, цитирам: Употребете сила! Те започнаха да ме дърпат и буквално ме извлякоха навън. Не ми беше предоставена никаква възможност да уведомя близките си, че ме местят. Администрацията на затвора също не им е съобщила за промяната на местонахождението ми.... Доколкото Параграф 22 успя да разбере, Данаил Крючков е преместен в Бобовдол заради злоупотреба със служебно положение. Според източници от Софийския централен затвор, пожелали имената им да не бъдат споменавани, Крючков се бил възползвал от кметската си длъжност (така зад решетките наричат груповите отговорници) и искал нерегламентирани услуги от останалите затворници. В същото време обаче оплаквания от съкафезниците на Крючков не са постъпвали, а обискът в килията му, направен малко преди той да бъде преместен в Бобовдол, не дал никакви резултати. Въдворяването на Крючков в Бобовдол трае само един месец. На 24 ноември 2003 г. той отново е върнат в София, защото осакатеният му ляв крак загноява. Вместо обаче да бъде настанен в болницата на СЦЗ, Крючков е тикнат в килия без легла и е обвинен в симулация и самонараняване. Той престоява във въпросната килия шест часа и едва на 24 ноември привечер е приет в затворническата болница. До 9 декември 2003 г. той е подложен на серия медицински прегледи и изследвания, чиито резултати категорично опровергават твърденията за симулация. Според епикризата на Крючков, подписана от консултанта д-р Найденов - ортопед и травматолог в болницата на МВР, пациентът се нуждае от операцията, която трябва да бъде извършена не по-късно от януари 2004 година. На 11 декември 2003 г., след консултации с психиатъра на Софийския централен затвор, Данаил Крючков е приет в психиатричното отделение на болницата, но още същия ден е преместен в Бобовдолския затвор - без никакви формални причини и без шефът на отделението да бъде уведомен за изписването на пациента. В началото на 2004 г., вместо под скалпела на д-р Найденов в МВР-болницата, Данаил Крючков е посетен в килията си от екип на Бърза помощ, защото състоянието му рязко се влошава. Според официалната преписка по случая, на 5 януари ръководството на Бобовдолски затвор изпраща в Главна дирекция Изпълнение на наказанията към правосъдното министерство всички документи, необходими за приемането на Крючков в болницата на МВР. Дългоочакваният отговор от столицата пристига едва на 23 януари, когато той отново е транспортиран до София и настанен в болницата на Софийския централен затвор. Десет дни по-късно (на 2 февруари) Крючков най-после е закаран на преглед при д-р Найденов, но... той отказва да го приеме и го пренасочва към Клиниката по гнойно-септична хирургия на Пирогов. Причината за това е повече от основателна: състоянието на затворника е толкова влошено, че д-р Найденов вече не се смята компетентен да проведе необходимото лечение. Кой знае защо Данаил Крючков е закаран за преглед в Пирогов на 20 февруари, но е приет за лечение там едва месец и половина по-късно - на 29 март 2004 година. Два дни по-късно Крючков най-сетне ляга на операционната маса, а хирурзите отстраняват част от костта на левия му крак. На 19 април затворникът е изписан от Пирогов с предписание да бъде лекуван с антибиотици и поне веднъж седмично да бъде воден на преглед в Клиниката по гнойно-септична хирургия на преглед. Удар под поясаДо 1 юни 2004 г., Крючков не е воден нито веднъж на контролен преглед, защото... щял да избяга. Заплитането на тази сюжетна линия започва с едно писмо, изпратено още на 10 май от главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията Петър Василев до началника на Софийския централен затвор Димитър Райчев. И, понеже от въпросната депеша тръгва интрига, рядко срещана дори по нашите географски ширини, ще си позволим да я цитираме цялата:Уведомяваме ви, че с писмо № 5073 от 23 април 2004 г на ДНСП ни сигнализират за замислено бягство от външно лечебно заведение на лишения от свобода Данаил Владимиров Крючков, роден на 28 август 1974 г. в гр. Велики Преслав. На 23 януари 2004 г. Крючков е преведен от затвора в гр. Бобовдол в болницата на Софийския централен затвор за лечение на ляв долен крайник. Предвид медицинските заключения и предписания се налага извеждането във външни лечебни заведения за консултации и манипулации. Във връзка с горното, моля да бъдат взети необходимите превантивни мерки за недопускане на бягството на лишения от свобода Крючков. При получаване на допълнителна информация за лишения от свобода ще бъдете уведомени.Допълнителна информация за пъклените замисли на Крючков не е подадена. За сметка на това обаче, само седмица по-късно - на 17 май, д-р Калин Васев, началник на Хирургическото отделение в болницата на Софийския централен затвор, връща жеста и изпраща до отдел Вътрешна сигурност на Главна дирекция Изпълнение на наказанията докладна записка, в която се казва: На 17 май 2004 г., по време на превръзка на Данаил Крючков, лекуващ се в Хирургично отделение по повод на операция на лявата подбедрица, извършена в Клиниката по гнойно-септична хирургия на Пирогов, от раната на пациента бе извадена дървена пръчка с размери около 5 сантиметра и дебелина 1. 5 сантиметра, забита в оперативната рана... Намереното чуждо тяло в раната, както и поведението на пациента към самоувреждане, обяснява усложненията в протичането на лечението и опасността от последващи усложнения за живота на пациента. След превръзката болният бе извикан от мен и му бе обяснено, че това манипулиране на раната и поставянето на чужди тела в нея крие опасност за живота му. В отговор пациентът ме заплаши със саморазправа и последствия за семейството ми. Горното за ваше сведение и мнение за по-нататъшно поведение.Както е казал народът - всяка крушка си има опашка. В случая тази опашка се оказва молба на Крючков, изпратена до Кюстендилската окръжна прокуратура (по документи Крючков се води на отчет в Бобовдолския затвор) за прекъсване на наказанието му и лечение в домашни условия, съгласно чл. 425, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията. Към тази молба е приложено и становището на лекарската комисия от Клиниката по гнойно-септична хирургия, че състоянието на крака му прогресивно се влошава и е възможно да се стигне до ампутация. Спазвайки процедурата, Кюстендилската окръжна прокуратура изпраща запитване за актуалното състояние на затворника Крючков до управата на Бобовдолския затвор, което по етапен ред е препратено чак до болницата на Софийския централен затвор. Компетентният отговор от столицата изминава обратния път за около месец. То е изведено в архивите на болницата на СЦЗ с изх. № 333 от 28 юни 2004 г. и в него се казва буквално следното:От 1 юни 2004 г. до настоящия момент лишеният от свобода Данаил Крючков от затвора в Бобовдол след продължително лечение в условията на Хирургическото отделение на СБАЛЛС-София (Специализирана болница за амбулаторно лечение на лишените от свобода - бел. ред.) - без ефект (в хода на лечението беше намерено чуждо тяло - дървена клечка), се намира в Клиниката по гнойно-септична хирургия на Пирогов, с охранителен пост... Лекарската контролна комисия на СБАЛЛС-София смята, че след като е осигурено специализирано лечение с охрана, не се налага прекъсване на наказанието. Доколкото Параграф 22 успя да научи, срещу Данаил Крючков не е било образувано нито едно предварително производство. Както, заради осуетеното му бягство от затвора, така и заради петсантиметровата дървена клечка, която си бил забил в раната. Нещо повече. От ДНСП съвсем официално са отговорили на Крючков, че никой от Националната полиция не е информирал Главна дирекция Изпълнение на наказанията за намерението му да бяга. Колкото до клечката, там работата е още по-загадъчна: хирургът, който я е извадил от раната, не е съставил протокол за самонараняването на затворника, а просто е прибрал находката в джоба си. КонтраударътЕкспертното мнение на тричленната комисия от болницата на СЦЗ е заведено в деловодството на Бобовдолския затвор на 1 юли 2004 г. (с вх. № 1623), а малко по-късно Кюстендилската окръжна прокуратура отказва да прекъсне наказанието на Крючков за лечение в домашни условия. Именно тогава на сцената се появява сестрата на затворника, която е юрист по професия и от около година е негов адвокат. За да докаже, че бягството на брат й е инсинуация, тя грабва една видеокамера и в продължение на един час снима как Крючков куцука из двора на Пирогов, как влиза и излиза в стаята си и как се размотава из коридорите на Клиниката по гнойно-септична хирургия. При това напълно необезпокояван, защото около него... няма никаква охрана. След това адвокатката тиражира видеозаписа (Параграф 22 също разполага с копие от него) и го изпраща до главния прокурор, директора на Националната полиция, до Главна дирекция Изпълнение на наказанията и нейния отдел Вътрешна сигурност, до президента, до премиера и до парламентарната комисия по жалби и петиции на гражданите. Реакцията на съответните институции и ведомства е повече от очаквана - реакция няма. Междувременно, на 7 юли 2004 г., Данаил Крючков е опериран за втори път и остава в Пирогов до 22 юли. Изписан е с предписание за два контролни прегледа - на 2 и на 12 август, но единственото подобно мероприятие му е организирано едва на 28 август. Три месеца по-късно - на 18 ноември, той внася исковата си молба срещу правосъдното ведомство в Софийския градски съд и иска то да му изплати 20 000 лв. обезщетение по Закона за отговорността на държавата. До момента Софийският градски съд не насрочил дата за делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във