Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧИСТ И НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО

След месец ще се навършат седем години, откакто начело на столичните полицаи крачи 50-годишният главен комисар Румен Стоянов. За тези години мустакатият директор на СДП успя да порасне от полковник до генерал-майор, за да се събуди след изгрева на новия Закон за МВР през май 2006 г. като първия главен комисар на столичната полиция.
Полицай № 1 на София бе назначен за шеф на СДВР на 24 октомври 2000 г. със заповед на Емануил Йорданов, вътрешен министър в последните две години от управлението на кабинета Иван Костов. Представянето на новия директор стана на съвещание с ръководния състав на дирекцията с участието на вътрешния министър Йорданов и главния секретар на МВР тогава Славчо Босилков. На церемонията МВР-шефът заяви, че под ръководството на полк. Стоянов професионалистите от СДВР ще съумеят да се справят с нелеките задачи, пред които е изправена столичната полиция.
Година по-късно орисниците на новопръкналия се полицейски шеф се разделиха с постовете си, но избраникът им остана. И така вече седем години юнакът, както се казва в народната приказка, все още бозае, а ние тръпнем в очакване ще ли се изпълни най-сетне казаното от някогашния министър Емануил Йорданов.
Познато ни е твърдението, че първите седем години са най-важните в живота на човека. Навярно няма да сгрешим, ако кажем че този срок не само е достатъчен, но и предостатъчен, за да разберем става ли от всяко дърво свирка и от всеки полицай - директор.
А на пръв поглед визитката на главен комисар Румен Стоянов допуска предположението, че от полицай с такъв опит може да излезе шеф за чудо и приказ. Завършил Академия на МВР, преминал през различни изпълнителски и ръководни нива от 1983 г. досега в няколко управления в столицата, в РДВР-Габрово, заместник-директор в СДВР...
Времето обаче, което той прекара като директор в столичната полиция, ни убеждава, че всуе е нашето предположение, както и увереността на някогашния министър Емануил Йорданов, демонстрирана при представянето на Стоянов като нов директор. За беда единственото качество, което може би през годините е развил сегашният директор на СДП, е способността му задължително да оцелява при всички обстоятелства.
Както вече отбелязахме в миналия брой на Параграф 22, това за пореден път бе потвърдено от развитието на случая с откраднатите дознания от сградата на СДП. Вътрешният министър Румен Петков назначи проверка по конфузния инцидент, която приключи с дисциплинарни наказания за главния дежурен в нощта на 21 срещу 22 август в СДП Димитър Воденичаров и на началникът на група в Охранителна полиция Митко Митев. В информацията за резултатите от проверката и наложените наказания се спомена също, че ще бъде наказан и заместник-директорът Стоян Велчев, който по време на кражбата играеше ролята на директор.
По времето на кражбата директорът на Столична дирекция Полиция е бил в отпуска. Това не означава, че за него няма да има наказание, но не означава и че ще има, заяви след кражбата в характерния си стил вътрешният министър Румен Петков. И стана така, както мъгляво го беше казал - единственият наказан с ранг на шеф се оказа началник на група. Колкото до полицай №1, той се измъкна непокътнат, сякаш платеният отпуск сваля отговорността за допуснатите явни слабости в подопечната му дирекция.
Министър Петков сложи точката, като уточни, че кражбата се дължи не на липса на лоялност, а на липса на професионализъм в някои служители. Наказанията са адекватни, отсече той и показа, че за него случаят с кражбата на дознания от СДП е приключил.
Паметта на вътрешния министър обаче съвсем е окъсяла. Да беше само нерегламентираното проникване в сградата на дирекцията през август тази година, ще приемем наказанията за адекватни и ще помажем с мед директора на столичната полиция. Всъщност ръководената от главен комисар Румен Стоянов структура на МВР не за първи път се оказва в центъра на скандал, произтекъл от крещящ непрофесионализъм.
През април 2006 г. името на СДП се завъртя в бурен танц по време на парламентарен контрол в НС. На 14 април вътрешният министър трябваше да се черви на трибуната, отговаряйки на въпрос как е възможно файлове със служебна информация от столичната дирекция да плуват свободно в ИНТЕРНЕТ-пространството. Повод за питането на депутат Йордан Бакалов беше публикация от март (7 март) в столичен вестник на данни и факти от дознания, водени в СДП. Бакалов определи този факт като нерегламентирано изтичане на информация, която засяга МВР и интересите на хора, дали свидетелски показания.
В ИНТЕРНЕТ бяха открити около 260 файла с полицейска информация от столичните Второ и Пето РПУ, както и от Криминална полиция- СДВР. Сред тях са и декларации на свидетели по дознания, в които те се задължават да не разпространяват показанията си.
В отговор на питането вътрешният министър Петков заяви, че по случая с изтичане на файлове със служебна информация е образувана проверка.
Сигналът за разпространение на класифицирана информация и служебна информация от дознания, водени в столичните Второ и Пето полицейски управления, е получен на 6 март. Информацията е подадена по компетентност на Службата за борба с организираната престъпност, каза министърът, правейки важното уточнение, че става въпрос за класифицирана и служебна информация.
Тогава проверката установи, че основната част от данните са материали по дознания, водени от дознателя Емил Панчев, както и файлове, изготвени от други дознатели във Второ и Пето районни полицейски управления, Направление Криминална полиция - СДВР.
Въпросният дознател беше уволнен дисциплинарно, по случая бе образувано дознание в НСБОП по чл.360 от НК, материалите по заведената преписка бяха изпратени в Софийска военна окръжна прокуратура.
Вместо подчинения си Румен Стоянов, директор на столичната полиция, Румен Петков трябваше да преглътне целия срам от скандалния инцидент. В отговор на въпрос какво смята да предприеме ръководството на МВР, за да предотврати нерегламентираното изтичане на информация, той призна: Изцяло споделям вашата тревога в тази посока и ви уверявам, че в качеството си на министър съм възложил разработването на нова заповед, която ще влезе в сила от следващата седмица, като в нея подробно ще бъдат отразени правилата за работа при обмен на информация, чрез които системата на МВР да бъде достатъчно защитена от подобни инциденти и същевременно да бъдат защитени правата и свободите на гражданите.
Дали тази заповед е влязла в сила, както обеща през 2006 г. Петков, сигурно е въпрос на класифицирана информация, както обичат да казват от вътрешното министерство. Факт е обаче, че една година по-късно, според официалното становище на МВР, из коридорите на СДП необезпокоявани от никого шетат ловки крадци и необезпокоявани от никого мъкнат през прозорците точно определени дознания. Е, какво трябва да стане, за да е ясно, че нивото на професионализъм в дирекцията е силно занижено? Може би трябва някой ден също такива ловки извършители да изнесат директора от кабинета му, без никой да разбере как е станало това?
Набегът на неизвестните засега, а и в бъдеще, крадци не е единствен. Все повече стават фактите, които говорят, че подопечната дирекция на Румен Стоянов е като хан на кръстопът. Да си припомним само бягството на хърватина Бранко Вуянич, който бе заловен в началото на август 2004 г. по подозрение, че е част от престъпна хърватска група за мокри поръчки, изтрепала де-що види мафиот у нас. На 18 август Вуянич успя да си свали белезниците, да слезе без да срещне кьорав полицай от четвъртия етаж на СДП до първия и да излезе на свобода, може би през парадния вход на дирекцията. Самият вътрешен министър - тогава Георги Петканов, беше обявил Вуявич за особено опасен бандит и с изключително важно значение за разследването на някои случаи.
Дори и след този инцидент ген. Стоянов остана на поста си, с вечната си полуусмивка на Мона Лиза. Тя не слезе от лицето му дори когато беше принуден да даде показания пред парламентарната подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и обществен ред на 18 юли тази година. Поводът беше печалноизвестният вече скандал с невижданите мерки за охрана, предприети от МВР за разпита на сикаджията Младен Михалев - Маджо в Съдебната палата на 16 май. С крива усмивка главен комисар Стоянов обяви пред депутатите, че Маджо не е стигнал до Съдебната палата с кола на МВР, не е било осигурявано трасе за придвижването му, не е било спирано движението в центъра на столицата.
Ден по-рано самият вътрешен министър Петков заяви, че трасето за предвижване е било одобрено в оперативния план за действие, изготвен след получаването на анонимния сигнал за готвено покушение.
Без да му мигне окото, Румен Стоянов опроверга шефа си и каза, че не е имало общ оперативен план, а два плана - до двора на Съдебната палата и вътре до съдебната зала. И така се оплете, че никой от депутатите не разбра кой от двамата шефове на МВР лъже повече - Петков или подчиненият му Стоянов.
Оттогава много вода изтече, както се казва в народната мъдрост. И нищо не се е променило. Топлите чувства на вътрешния министър към Стоянов продължават да цъфтят и да дават плодове. Кисели и горчиви, от които отдавна ни е хванала скомина...

Facebook logo
Бъдете с нас и във