Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Човек до поискване

Стотици мигранти, вече настанени у нас, чакат с месеци, а понякога и с години да бъде установена тяхната самоличност, защото са дошли без документи. В специализираните домове обаче те могат да бъдат държани принудително само 18 месеца - после съдът ги освобождава. И се пита в задачата кой и как контролира какво се случва после с тези хора, за които никой не може да каже дори кои са в действителност?

Чували ли сте за Абубакари Сидибе? Този човек твърди, че е гражданин на Мали. По оскъдната информация, която събрахме за него, той е влязъл у нас през 2013 година. Първоначално е настанен в дома за временно настаняване на чужденци в Любимец, после минава и през Пъстрогор, сетне пак го върнали в Любимец. А някъде насред цялото това разкарване малиецът успял да натрупа и пет месеца "стаж" в Софийския централен затвор, където е излежал присъда за опит да напусне България незаконно.

Не му е даден бежански статут, въпреки че на два пъти е подавал молби за закрила  - напротив, издадена е  заповед за принудителното му отвеждане до границата, откъдето би трябвало да си хване пътя обратно към дома. Само че тази заповед така и не е изпълнена. Защото Абубакари Сидибе просто отказва да си ходи. А и не може да го направи, без да има валидни документи за самоличност. Те пък не могат да бъдат издадени от българската държава, без самоличността му да бъде потвърдена от държавата, от която той твърди, че идва.

Всъщност и до ден днешен никой не може да каже дали Абубакари Сидибе е наистина Абубакари Сидибе. Началникът на дома в Любимец е поискал съдействие от външното ни министерство - някак по дипломатически път да се потвърди самоличността на чужденеца. Но отговор така и не бил получен.

Това не е било беда дълго време - докато чакащият потвърждението на самоличността си Абубакари Сидибе си е стоял в дома за чужденци. Но на 20 май 2015 г. Върховният административен съд постановява: Абубакари Сидибе да бъде незабавно освободен.

Да поясним: съдът просто е изпълнил закона. А той е категоричен: принудителното задържане в специален дом на чужденец със заповед за принудително извеждане може да продължи максимум шест месеца. А в изключителни случаи този срок може да се удължи с още 12 месеца. След това обаче той трябва да бъде незабавно освободен. Независимо че дори не се знае кой е този човек - задържането му няма как да продължава вечно. ВАС всъщност се е съобразил и с практиката на Съда на ЕС в Люксембург, който още през 2009 г. ни е отговорил как трябва да се постъпва в такива случаи. И тълкуванието му е следното: "Лице, което е задържано с цел извеждане, трябва да бъде освободено незабавно, когато вече не изглежда реалистично, че извеждането може да бъде извършено в разумен срок."

Опасен ли е бил Абубакари Сидибе? И наистина ли бяга от война? Кой да ти каже?!

Къде е Абубакари Сидибе сега ли? Не знаем. Не сме сигурни дали и някой друг в държавата може да ни каже. Всички опити да разберем къде е сега малиецът: напуснал ли е държавата, или е още у нас, и ако да - къде, удариха на камък. Изпратихме запитване до МВР, но оттам се смълчаха - поне до редакционното приключване на този брой отговор така и не дойде. От Държавната агенция за бежанците пък любезно ни напътиха да пратим писмени въпроси, по които щели да направят проверка и да ни отговорят "в законоустановения срок"...

А ако си мислите, че случаят с Абубакари Сидибе е единичен - не е! Има още десетки такива. Сред тях има хора, влезли у нас с твърдението, че са сирийци и бягат от войната. За тях специалистите от ДАБ са установили, че лъжат и че всъщност са от другия край на географията. Но въпреки това и те остават у нас. И настояват да бъдат третирани като бежанци, заливат ведомствата и съдилищата с молби и жалби за всяко действие на държавните власти. И чакат да се извъртят всички възможни инстанции, а то понякога продължава с години.

Как оцеляват ли? Също не знаем. Всъщност дори не знаем дали всичките още са тук...

Facebook logo
Бъдете с нас и във