Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Чудо - присъда домашен затвор!

Любопитни и дори шокиращи твърдения се чуха тази седмица на т. нар. публична дискусия по изготвения от Центъра за изследване на демокрацията анализ Пенитенциарната политика и система в Република България - ще рече: политиката за наказване и поправяне на престъпниците. Изнесената по време на анализа статистика за състоянието на наказателната система всъщност роди и революционни предложения: преразглеждане на мярката лишаване от свобода като най-често практикувано наказание, домашен затвор, частично декриминализиране на престъпленията, свързани с лека дрога...
През първото полугодие на 2010 г. съдилищата са изпратили в затвора (ефективно или условно) почти половината от всички осъдени. А те са 22 740 души срещу 18 687 за същия период на 2009 година. Ефективните присъди обаче са едва 4424 - 8 от тях са доживотни. На 7830 души е наложена пробация, 6461 са осъдени на лишаване от свобода условно, а 3561 са минали с административна санкция - глоба. Неправителствената организация е пресметнала, че в България сега има 119 затворници на 100 000 души от населението, а с обвиняемите, подсъдимите и задържаните под стража съотношението нараства до 130 на 100 000 души. В Европа този показател е средно 109 на 100 000 души.
Въведеният
евростандарт от 4 кв. м минимална жилищна площ
на един затворник е непостижим в повечето затвори у нас, констатира анализът. Най-тежко е положението в Бургаския затвор, следват го Пловдивският, Плевенският. Свободни места има във врачанския, в пазарджишкия и бобовдолския затвор. Женският затвор в Сливен пък не е пълен и наполовина, а в Бойчиновския поправителен дом заетостта е едва 20 процента. Освен пренаселеността проблеми са остарялата материална база, лошите битови условия, ниската трудова заетост, недоброто медицинско обслужване и образование, качеството на управлението на тези заведения...
Парадоксът е, че българските затвори са едни от най-пренаселените в Европа, а в същото време лишаването от свобода е все още най-често налаганото наказание у нас. Според анализаторите единственият изход от тази ситуация е престъпниците да не бъдат осъждани на лишаване от свобода, понеже няма свободни места в затворите.
Тази позиция защити и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев. Административният началник на висшата съдебна инстанция, която трябва да следи за точното прилагане на наказателния закон, даде да се разбере за пореден път, че този закон не му харесва. Заблуда е, че наказателното право е панацея за всичко и че повишаването на наказанията ще реши проблема с престъпността. Не познавам парламент, работил в последните 20 години, който да е пристъпил към радикален преглед на наказанията и към тяхното намаляване. В Наказателния кодекс вече и с лупа не може да се открие наказание под пет години затвор. За съжаление ние се намираме в ситуация, в която не само гражданите, но и редица отговорни фактори в държавата смятат, че не може да има друга мярка за неотклонение освен задържане под стража. Аз съм убеден, че даже ако утре министър Маргарита Попова като магьосник намери няколко десетки милиона лева и се създаде работа на затворниците и построим прекрасни затвори, проблемът няма да се реши, заяви Груев. И настоя Народното събрание да не чака специален повод за провеждане на амнистии, а да го прави и без повод.
От думите на шефа на ВКС става ясно, че изобщо не бива да разчитаме на наказателното право за решаването на проблема с престъпността. Отричането на
лишаването от свобода като царица на наказанията
обаче звучи шокиращо от устата на професор по наказателно право. Лишаването от свобода е и винаги е било най-ефективното наказание в историята на човечеството.
В подкрепа на тезата си проф. Груев даде пример с наказателната система на Германия, където има две наказания - лишаване от свобода и глоба, както и едно особено - лишаване от правоуправление. Съотношението между лишаването от свобода и глобите е 30:70 в полза на глобата. А от 30-те процента наказания лишаване от свобода над 60% са условни.
Но нека припомним, че в Германия цялата държавна машина начело с парламента и съдът действа така, че да откажат потенциалните престъпници да извършат престъпления. Става дума както за действия по административно управление и контрол, така и по гражданско, търговско и административно правораздаване, които пресичат всеки опит за правонарушение и бързо отнемат резултата от всяка незаконна дейност.
Ако в инициативата на ЦИД има новина, произведе я заместник-министърът на правосъдието Христо Ангелов, отговарящ за местата за лишаване от свобода. Той съобщи, че е предложил в проекта за нов Наказателен кодекс да се предвиди
странното наказание домашен затвор
което го има май само в САЩ. То щяло да се лежи по подобие на домашния арест, като контролът за изпълнението му ще става с електронно наблюдение. Що се отнася до възможностите на държавата да строи нови затвори, Ангелов си изми ръцете с Холандия - новият затвор в Айндховен за 500 души й струвал 72 млн. евро, строителството му продължило шест години, а през това време първата строителна фирма, която го започнала, фалирала.
Началникът му Маргарита Попова е по-голям оптимист: Не от 20, а от 50 години нищо не е правено в държавата по този въпрос. Сега това правителство се заема с решаването му по време на криза. Но от мен няма да чуете: пари няма, не може да се направи. Ще се движим с малки крачки, но с постоянство.
За разлика от министър Попова, авторите на доклада вървят напред с едри крачки. Например те предлагат частично да бъдат декриминализирани престъпленията, свързани с дрога. Хората от ЦИД искат притежанието на еднократна доза наркотик да се декриминализира и да се предвидят по-леки наказания за престъпленията с наркотици с ниска обществена опасност. В затворите пък да се въведат програми за субституираща терапия на зависими от наркотици, понеже и по тази линия България е на последните места в Европа. Ако правилно разбираме, субституираща терапия ще рече на затворниците да се дава редовно лека дрога, та белким оставят твърдата. Всичката Мара втасала, а забравила най-важното...
Що се отнася до въпроса дали трябва да се увеличават затворите, или да се закриват, дългогодишен шеф на местата за лишаване от свобода Петър Василев заяви пред Параграф 22, че един нов затвор в София е абсолютно задължителен. Минимумът е да бъдат построени още три нови затвора - освен софийския по един в Северна и Южна България, смята Василев. Той предложи това да стане с публично-частно партньорство, а затворът да се изплаща на лизинг с приходите от труда на самите затворници, както е било още при управлението на Александър Стамболийски. И вместо сравнение с Германия и Холандия Василев даде за пример съседна Турция, в която за десет години са обновени съществуващите 90 затвора и са построени 70 нови точно по този начин. Единственото условие обаче това да стане, според Петър Василев, е да има политическа воля, но той не вижда такава.
Впрочем Петър Василев не скри, че на фона на скромния брой наказани престъпници човек неминуемо стига до извода, че под маскировката на защита на човешките права всъщност се крие липса на наказателна политика. Той потвърди, че средната разкриваемост на престъпленията е едва около 40 процента, а за някои видове тя е дори под 10-15 процента. И то ако говорим за регистрираните престъпления, а те са едва 10% от реално извършените. Числа, които не се нуждаят от коментар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във