Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЧУЕ ЛИ СЪД И ПРОКУРАТУРА, КОСЬО САМОКОВЕЦА СЕ ХВАЩА ЗА... УИСКИТО

Историята започва в далечната 1994 г. на популярното софийско кръстовище Петте кьошета. В ранния следобед на 3 ноември неизвестно (и до днес) лице нарежда на Константин Димитров (Косьо Самоковеца) и хората му да отидат в Кюстендил и да намерят (на всяка цена) Любомир Илиев (Ломския). Бъдещият некоронован крал на картофите (все още вадещ хляба си като търговец) подбира със себе си 18 души от бригадата си, групата се натоварва на три автомобила (два Опел Калибра и Ауди) и час и половина по-късно, минавайки през Кюстендил, паркира на ГКПП-Олтоманци. Там Самоковеца разбира, че човекът му не се е мяркал на пункта три-четири дни. Телефонният инструктаж с началството е кратък. Минута по-късно бригадата на Самоковеца отново се мята по колите и се връща в Кюстендил, където намира подслон и постеля в дома на един от най-известните трафиканти на петрол - Емил Кирилов (Крокодила). Само няколко телефонни обаждания са необходими на Крокодила, за да разбере, че Ломския е на купон в къща, която е на около триста метра от щаб-квартирата на Самоковеца. Разпределението на задачите е направено светкавично и около осем и половина вечерта софийската бригада, предвождана лично от Константин Димитров, изпълва с мускули и адреналин тихата кюстендилска уличка 11 август. Вражеската крепост е превзета едва ли не като на кино (българско обаче). Няколко от борчетата на Самоковеца се покатерват на терасата (на височина два метра над земята) и заемат изчаквателна позиция, докато другите набързо обграждат къщата и блокират всички възможни изходи. В това време домакините Катя и Йордан Игови и техните гости Любомир Илиев (Ломския), Катя Димитрова и Венцислав Стоичков кротко си пият ракийката и въобще не подозират какво ще им се случи. Екшънът започва секунди след като и последният човек на Самоковеца е заел мястото си. Софиянци нахлуват в къщата от всички възможни места едновременно. Трясъците от избитите черчевета и преобърнатите мебели се смесват с виковете Полиция!, Не мърдай!, Това е обиск!... И, за да изглежда всичко досущ като във вицовете за борци, един от хората на Самоковеца (Кирил Кацаров) респектира жертвите, като им бута под носовете... истинска шерифска значка. (По-късно тя ще се превърне в ключов елемент от двата съдебни процеса, за които ще стане дума по-нататък.) Обискът в жилището на Игови приключва за около десетина минути и след него злощастното семейство олеква с 15 000 лв. тогавашни пари, видео и телевизор. Заедно с парите и апаратурата полицаите на Самоковеца отнасят със себе си и Ломския, набивайки му в главата един и същи въпрос: Ти на кого ще се вреш в бизнеса, бе? ...Още не слегнал прахолякът по улицата и нещастният домакин Йордан Игов хуква към съседната къща, в която живее първият му братовчед Бойко Игов. Той е следовател в Окръжна следствена служба - Кюстендил, и по едно стечение на обстоятелствата същата вечер е дежурен. Без да губи присъствие на духа, Бойко Игов се свързва с дежурните в полицията и с двама свои колеги, след което започва оглед на местопроизшествието. От своя страна ченгетата също не губят никакво време и за броени минути вдигат на крак всички полицаи чак до Перник. Освен кратък разказ на случката по трасето са пуснати описания на колите и предупреждението, че най-вероятно става въпрос за грабеж, придружен с отвличане на човек. Колите на Самоковеца са спрени от автопатрул между Радомир и Перник. След щателно претърсване видеото и телевизорът са открити, но от похитения няма и следа. Бригадата на Самоковеца е закарана във Второ РПУ-Перник, където всеки един от биячите дава показания за случилото се. Любомир Илиев (Ломския) е открит в малките часове на 4 ноември насред Конявската планина (в района на с. Цървеняно), където е изхвърлен от движещото се Ауди (според медицинското, той е приет в болница със счупен глезен на левия крак, с няколко пукнати ребра, с множество синини, с охлузвания и комоцио). Първоначално срещу Самоковеца и хората му е образувано следствено дело N146/1994 г. по описа на районното следствие в Кюстендил. По-късно обаче делото е прехвърлено в Кюстендилското окръжно следствие, където се сдобива с нов номер (1335/94) и... работата на първо четене приключва. Един по един свидетелите губят дар слово, а бригадата на Самоковеца се разпилява в четирите посоки на света. Някак случайно извън материалите по делото остава фактът, че по време на инцидента Ломския е активен участник в антиембарговия петролен трафик (през ГКПП-Олтоманци). И не само поддържа за целта своя собствена бригада за износ на бензин (на дребно), ами притежава и бензиностанция на самата гранична бразда, от която зареждат всички мераклии за бързо забогатяване. Застоялият въздух около залежалото следствие се пораздвижва чак на 1 май 1995 г., когато е разстрелян домакинът на Самоковеца и хората му - Емил Кирилов (Крокодила). Въпреки че пред медиите случаят беше изкаран като нещастен (сиреч Крокодила е гръмнат от бодигарда си по грешка), в Кюстендил и до днес върви приказката, че тримата авери - Любомир Илиев (Ломския), Васил Велинов (Хитлера) и Сашо Брадата, са замислили и инсценирали убийството на Крокодила. По една проста причина - именно те слагат ръка на близо 80 на сто от бизнеса на Кирилов, който може да бъде описан само с две-три думи: здрава контрабанда на петрол, готови горива и... разни други нещица. Същинският съдебен водевил срещу Самоковеца и хората му започва на 17 май 1995 г., когато окръжният прокурор на Кюстендил Серафим Гонев внася обвинителния акт по делото в Кюстендилския окръжен съд (КОС). Според него, Косьо Самоковеца и хората му са извършили престъпления по чл.199, ал.1, т.2 и т.3, пр.2 и чл.142, ал.3 пр.1 от НК (за отвличане и противозаконно лишаване от свобода на Любомир Илиев-Ломския, както и за грабеж на вещи от дома на семейство Игови). Съдът (под председателството на доайена на кюстендилските магистрати съдия Автономка Борисова) дава ход на делото по същество на 6 юни 1995 г., а обвинението поддържа заместник-окръжният прокурор Камен Пешев. От стенограмите по делото се вижда, че още по онова време 25-годишният Константин Димитров (Косьо Самоковеца) определя себе си като търговец. И хич не се интересува, че в залата е прочетена справка, според която в Софийската окръжна следствена служба срещу него се води друго следствено дело (N101/95 г.) по чл. 214 от НК (за изнудване). На 3 септември 1995 г. (малко след края на лятната съдебна ваканция) оптимизмът на съдиите, че делото ще приключи до края на годината, е попарен. Главното действащо лице в сагата - Константин Димитров (Косьо Самоковеца), е потънал вдън земя и е обявен за общодържавно издирване. Причината е прозаична - няколко дни преди да изчезне, Самоковеца и хората му нахлуват в бара на хотел Рила в курорта Боровец и откриват вътре стрелба... с автомати. Вярно - главно по таваните и стените, но от това на втрещените посетители никак не им става по-леко. Самоковеца се появява отново чак в средата на март 1996 г. и процесът продължава сякаш нищо не е било. Само за три съдебни заседания окръжните магистрати си свършват работата и на 29 април 1996 г. произнасят присъдите: Самоковеца и още девет от хората му трябва да излежат по седем години зад решетките (при първоначален строг режим), а останалите деветима получават между година и половина и пет години затвор. Нито един от 19-те осъдени не се признава за виновен и буквално на другия ден всеки един от тях обжалва присъдата си на втора инстанция. На 24 септември 1996 г. делото вече е в Софийския апелативен съд (н.о.х.д. 17/1996), а само месец по-късно - на 22 октомври, съдебният състав, начело със съдия Севдалин Мавров (днес главен секретар на Министерския съвет), вече е готов с решението си: присъдите, издадени от Кюстендилския окръжен съд, се отменят изцяло. Софийският апелативен съд (САС) подкрепя решението си с мотиви, които отдавна са омръзнали на всички: без изключения участниците в досъдебното и съдебното производство са допуснали множество процесуални грешки и нарушения: - в мотивите към присъда N15/22.04.96 г. Кюстендилският окръжен съд се е позовал на обясненията, дадени от подсъдимите по време на предварителното следствие, но тези показания не са прочетени в съдебно заседание;- протоколът от първоначалния оглед на местопроизшествието е подписан от дежурния окръжен следовател Бойко Игов, който обаче е основен свидетел на процеса. (Всъщност - още по време на съдебния процес в Кюстендил показанията на Бойко Игов се приемат изключително противоречиво и от обвинението, и от защитата. Причината за това се крие в конфликта на интереси между служебните му задължения на следовател и личните му отношения с ищците (той е първи братовчед на пострадалия Игов);- експертите, привлечени към делото в Кюстендилския окръжен съд, са и участници в следствения експеримент, проведен за по-пълното изясняване на случая, а това е грубо нарушение на законовите и нормативните изисквания;- поемните лица, извикани на местопрестъплението, са подписали протокола за оглед, преди той да бъде приключен изцяло и на практика те не са запознати със съдържанието на документа. В решението и мотивите към него апелативните съдии препоръчват на кюстендилските си колеги да определят вината на всеки от подсъдимите поотделно. Апелативният прокурор по делото изобщо не се съгласява с формулировките, протестира решението на САС и делото поема към Върховния касационен съд (ВКС). Там то престоява до началото на 1998 г., когато в бр. 21 на Държавен вестник (20 февруари 1998 г.) се появява поредният Закон за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния кодекс. В неговите преходни и заключителни разпоредби (параграф 36, ал.2) пише следното: Постъпилите жалби и протести, както и заварените дела за обжалване на присъдите на окръжните съдилища във Върховния касационен съд, които не са обявени за решаване, се изпращат в 30-дневен срок на съответния апелативен съд за разглеждане по реда на.... Върховните касационни съдии нито за миг не се помайват и засилват делото към Софийския апелативен съд, който с елегантен фалц го изпраща в Кюстендилския окръжен съд (за гледане от друг състав), но... една година по-късно (на 18 януари 1999 г.). Втората серия на сагата Държавата срещу Самоковеца и компания започва на 23 март 1999 година. Този път председателят на съдебния състав се казва съдия Дияна Данаилова. По делото са проведени само седем заседания и на 9 януари 2000 г. окръжните магистрати обявяват решението си: Косьо Самоковеца и хората му са невинни по всички обвинения. Кюстендилската окръжна прокуратура протестира абсурдните присъди пред Софийския апелативен съд и на 12 май 2000 г. второинстанционният съд най-после образува заветното дело (N358/2000 г.).Половин година по-късно (на 20 ноември 2000 г.) апелативното дело започва и... завършва. За най-голяма изненада на присъстващите, представителят на Софийската апелативна прокуратура оттегля протеста си и слага точка на шестгодишната епопея. Какво да се прави - шеф на Софийската апелативна прокуратура е Иван Петров, който в докладната записка на МВР за контрабандата фигурира като човек на Косьо Самоковеца...Данни за съдбата на другите две дела срещу Самоковеца няма, но най-вероятно и те са прекратени по същата схема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във