Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦИГАНИН СИ НАУЧИ ПРАВАТА И ОСЪДИ БЪЛГАРИЯ В СТРАСБУРГ

Како, дай малко стотинки. Нема с к`во леб да си взеем. Нема к`во да ядем. Тази реплика вече е до болка позната на всеки жител на София? Почти на всеки ъгъл в центъра на столицата и по всички големи кръстовища дебнат малки мургави хлапета, които използват всяка удобна възможност, за да ти изтръскат джобовете от дребни монети. Майката безработна, бащата или е пияница, или никакъв го няма. Позната история, нали? Подобно е дереджето и на Трайчо Асенов. Той е от малцинствата. Има четирима братя и сестри. Майка му е починала, когато е бил малолетен, а баща му е инвалид. Не работи. Трайчо е осъждан два пъти за кражба като непълнолетен. Общото му наказание за двете престъпления е две години и два месеца. И той го изтърпява в Поправителния дом в Бойчиновци, откъдето е освободен на 26 септември 1988 година.Неговата история е датирана от 1994 г., когато българската съдебна система започва една дългогодишна гавра със съдбата му. Благодарение на ефикасната работа на досъдебното ни производство страната ни си завоюва още една присъда в Страсбург. НачалотоНа 4 септември 1994 г. Трайчо, Цветан Иванов и Благой Борисов разбиват вратата на станция на Водоснабдяване и канализация, намираща се в кв. Западен парк в София. Тримата открадват резбонарезна машина, ръчна фреза, две бормашини и други инструменти на стойност 61 000 стари лева. На 21 декември същата година единият от крадците - Цветан Иванов, е задържан. Срещу него е образувано дознание по чл.195 ал.1 т.3 от Наказателния кодекс (НК) - кражба чрез взлом, за което се предвижда от една до десет години затвор.На следващия ден са арестувани Трайчо Асенов и Благой Борисов. Помощник-следователят по случая Надежда Рашкова им повдига същото обвинение и постановява мярка за неотклонение задържане под стража, която още същия ден е потвърдена от прокурор от Софийската районна прокуратура (СРП).Уф, пари!На 26 януари 1995 г. прокурорът Иванка Даскалова преобразува дознанието в следствено дело, а с него се захваща следователят Наско Асенов. Мотивите на прокурор Даскалова са два. Първият е, че изтича двумесечния срок за приключване на дознанието и то трябва да бъде преобразувано в следствено дело, защото имало още какво да се извърши.Вторият мотив бил, че са привлечени още двама обвиняеми, а именно Трайчо Асенов и Благой Борисов.На 7 ноември 1995 г. разследването е пратено в Софийската районна прокуратура с мнение за прекратяване. След като се запознава с материалите обаче, прокурор Иванка Даскалова вижда, че за девет месеца не е извършено нито едно следствено действие. Ето защо на 15 ноември тя издава постановление, с което отстранява следователя Наско Асенов от делото и дава указания какво да се извърши. А с материалите се захваща друг следовател - Валентин Маринов. Същевременно прокурорката потвърждава и мярката задържане под стража.На 4 декември 1995 г. следователят Маринов изпраща делото на прокуратурата с мнение за съд. Ако някой си мисли, че после прокуратурата веднага е внесла обвинителен акт срещу Трайчо и Цветан в съда, жестоко се лъже. На 27 декември прокурор Даскалова отново връща делото на следствието с още указания за допълнителни действия.Докато следствието и прокуратурата си прехвърлят папките с материалите, Трайчо Асенов продължава да кисне в ареста. Но започва яко да му писва. Той праща молба в прокуратурата с искане за промяна на мярката му задържане под стража в по-лека. Но е порязан. На 1 февруари 1996 г. прокурор Даскалова я отхвърля с мотива, че срещу мъжа има друго висящо следствено дело, различно от това за кражбата на ВиК-материалите. Става дума за случай от 31 март 1991 г., когато е извършена кражба на храни от магазин в столицата. На 22 април следователят Маринов праща отново материалите на държавното обвинение и отново с мнение за съд. Новото в тях е, че окраднатите вещи вече са оценени на 83 956 стари лева.Делото обаче отново е върнато. На 16 май прокурор Даскалова пише, че не всички дадени вече указания са изпълнени. Разпоредено е да се повдигне по-тежко обвинение заради новата сума на откраднатото, а именно Трайчо да бъде обвинен за кражба в големи размери (чл.195 ал.2 от НК). Предвиденото наказание вече е от три до 15 години затвор.На 30 май 1996 г. Маринов повдига поредното доуточнено обвинение срещу Трайчо Асенов и пак праща делото в прокуратурата. На 2 юли съдбата на Асенов отново е препратена в ръцете на следователя, защото прокурор Даскалова отново не е доволна. Докато всичко се върти в един омагьосан кръг, задържаният ром отново пуска молба за промяна на мярката. Но на 9 юли Иванка Даскалова отново я оставя без уважение. Със същия мотив - другото висящо дело.Чак в началото на септември прокурор Даскалова остава доволна от разследването, пише обвинителен акт и на 11 септември 1996 г. го внася в Софийския районен съд. Делото е насрочено за 7 октомрви. Но на тази дата съдията по него Блага Иванова въобще не дава ход, а го връща за допълнително разследване. Според нея трябва да се съберат още доказателства за самоличността на Благой Борисов - каквото и да означава това, и да се изчисли правилно стойността на откраднатото. На 24 октомври прокуратурата отново връща делото на следствието, като преписва указанията на съда. Този път с кражбата се занимава прокурор Т. Иванчева, а следовател вече е Георги Герасимов. Иванчева, между другото, забравя да се произнесе за мярката на Трайчо Асенов.На 18 декември следствието отново повдига обвинение срещу рома за кражба в големи размери, като сумата на откраднатото е нова - този път тя е изчислена на 84 036 неденоминирани лв., с 80 стари лева повече от предишната. И делото за кой ли път потегля към прокуратурата с все същото мнение - за съд.На 17 април 1997 г. прокурор Иванчева отново връща папките, като дава указания да се уточни кога Асенов е изтърпял наказанията си по предишни присъди. Междувременно тя е стигнала до извода, че по делото за кражбата в Западния парк неправилно са приобщени два водопроводни ключа по 250 лв. всеки, след като вещото лице ги е оценило на по 210 лева. Три седмици по-късно - на 9 май, второто следствено дело срещу Трайчо Асенов - за кражбата на храни, е прекратено. Това е същото висящо дело, заради което прокуратурата няколко пъти отказва да го пусне от ареста. След прекратяването му обаче ситуацията не се променя, защото държавното обвинение забравя да пусне Трайчо от ареста, а на 3 юли 1997 г. следователят Герасимов повдигна поредното обвинение за кражба в големи размери (83 956 неденоминирани лв.) срещу Асенов. На 8 август 1997 г., синьото мнозинство променя Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и възлага контрола върху мерките за неотклонение на съда. В началото на септември Трайчо Асенов се обръща към Софийския районен съд (СРС) с молба да бъде пуснат срещу парична гаранция и на 22 септември СРС чува молбата му. Гаранцията обаче, която трябва да плати циганинът е 100 000 стари лева и той... остава зад решетките, защото близките му нямат толкова пари. а.През декември 1997 г. прокуратурата внася обвинителен акт в съда срещу Асенов за кражбата от В и К в кв. Западен парк в София. Делото е насрочено за разглеждане на 9 февруари 1998 година. Докато чака началото на процеса, ромът отново пуска молба в съда за промяна на мярката му задържане под стража в по-лека. На 3 февруари съдът я отхвърля с мотива, че тя вече е променена на парична гаранция. Съдебните перипетии на ТрайчоНа 9 февруари обаче не е даден ход на делото. Защото призовката и обвинителният акт срещу Асенов са пратени на неговия домашен адрес, а не в Софийския затвор, където всъщност се намира...??? На същото заседание обаче става чудо. По искане на защитата съдия Блага Иванова изменя мярката на Асенов в подписка. Съдът изпраща копие от постановлението си на началника на затвора.На 24 февруари 1998 г. обаче директорът на тъмницата праща друго писмо на съда, в което се казва: Трайчо Асенов е задържан като обвиняем по следствено дело №3009/94 година. Вие му изменяте мярката по следствено дело №43-Б/96 година И пита: Има ли връзка между двете дела? Всъщност става дума за едно и също дело, на което обаче в хода на предварителното производство са давани различни следствени и прокурорски номера.Така делото срещу Асенов продължава на 9 април 1998 г., когато той е доведен в съдебната зала от Софийския затвор с белезници, въпреки че вече уж е освободен от ареста. На същата дата процесът започва и приключва. В обясненията си Трайчо Асенов твърди, че не е влизал с взлом в станцията на В и К в кв. Западен парк в София. Въпросните инструменти и машини бил намерил скрити под дъски в двора на базата.Въпреки това съдия Иванова го осъжда още същия ден - на една година затвор за кражба (чл.194, ал.1) на предмети на стойност 58 802 стари лева, като го оправдава по обвинението за извършване на кражба чрез взлом в големи размери, а именно, че е разбил вратата на офиса на В и К и е взел вещи за 83 956 неденоминирани лева. Съдът зачита за изтърпяване на наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, пише още в мотивите на съдебното решение. Което е направо подигравка с живота на Асенов, защото той прекарва три години, три месаца и 22 дни в предварителния арест, за да бъде осъден на една година затвор, а след това и оправдан от Софийския градски съд (на 13 април 1998 г.), поради липса на доказателства. Жалбата до СтрасбургЗаради цялата несправедливост, на която е подложен, Трайчо Асенов решава да си търси правата пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. На 26 юни 1998 година съдът получава неговата жалба. В нея се твърди, че са нарушени общо три текста от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Нарушен е чл.6, в който се казва: Всяко лице - при определянето на неговите граждански права и задължения, или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело - в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона... Погазен е и чл.5 т.1 и т.3: Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в съответствие с процедури, предвидени от закона... Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.В жалбата си Трайчо Асенов е изброил - ни повече, ни по-малко - точно това, което бе описано по-горе. В нея се твърди още, че продължителният срок на предварителното му задържане, който е несъразмерен с характера на деянието, се дължи преди всичко на начина на работата на следствието и прокуратурата в България. Вина има и съдията, който вместо да призове Асенов от затвора, го призовава от дома му, с което действие е удължил престоя му зад решетките с два месеца. След промените в НПК през 1997 г. се въвежда нов текст - чл. 152, в чиято ал. 4 се казва: Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление, и повече от две години, ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от два месеца.Когато този текст влиза в сила, Трайчо Асенов вече от две години и седем месеца пребива в ареста, а прокуратурата въобще не си прави труда да го извади оттам. Правителствената позицияНа 9 септември 2000 г. правителството отговаря на жалбата. Вместо обаче да вземе отношение по проблема с прекомерно дългия, но недоказан арест за кражба на инструментите, кабинетът се впуска да обяснява какви други висящи дела има срещу Трайчо Асенов. Юристите на Министерския съвет твърдят от негово име, че след като Асенов е бил освободен от затвора, е започнал да се укрива, а полицията и следствието не могли да го открият, за да го привлекат като обвиняем по другите дела. И тъй като няма какво да добави, за да защити или оправдае действията на прокуратурата и съда пред евроинституциите, правителството изброява всички текстове от НПК, които уреждат взимането и контрола на мерките за неотклонение - от най-тежката задържане под стража до най-леката - подписка. Финалът на правителственото становище си струва да бъде записан в юридическите учебници: Тъй като не е установено нарушение на нормите на НПК, предвид множеството висящи дела срещу Асенов, на молбите му за освобождаване от ареста в досъдебното производство е даван отрицателен отговор. СъдътНа 15 юли тази година Европейският съд по правата на човека излиза със своето решение. Според него органите на досъдебното производство у нас грубо са погазили три текста от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, които бяха споменати по-горе. Заради тези действия държавата ще трябва да плати на Трайчо Асенов 7000 евро обезщетение и 2500 евро съдебни разноски. Но тези пари няма да бъдат извадени от държавната хазна. За неправомерните действия на дознанието, прокуратурата, следствието и съда ще плаща всеки един от българските данъкоплатци. Впрочем у нас винаги е така - едни крадат, други вземат подкупите, трети лежат или се измъкват от правосъдието, а всички редови данъкоплатци плащат за... чуждите грешки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във