Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦИГАРЕНОТО АЛИБИ

Последната търговска операция на бизнесдамата Татяна Тотева (собственик на фирма Танвен) започва да се мъти средата на април - началото на май 1993 година. Формално сделката изглежда така: Тотева тегли кредит от Приморска популярна банка, с който купува два ТИР-а (2000 мастербокса) Ротманс. Цигарите са предназначени за реекспорт в Румъния, а Тотева е гарантирала кредита пред Приморска популярна банка - освен със самите цигари и с ипотека на апартамента си (около 60 кв. м) и залог на чисто новата си Мазда 626. Според неофициалната версия, която през последните две седмици все по-упорито се налага във Варна, задачата на Веселин Маринов е била той да охранява стоката до ГКПП-Видин и да внимава Тотева да не извърти някой номер. Материалите, с които Параграф 22 разполага обаче, говорят за нещо съвсем различно. Още от самото начало това си е била чиста проба контрабандна сделка и никой никога не е имал намерение да реекспортира никакви цигари в Румъния. Освен това никой не се е притеснявал от Тотева, тъй като по време на операцията тя е имала още един кредит от банката - 600 000 лв., с които е възнамерявала да си напазарува малко дялово участие в изключително рентабилната кооперация.Но бизнесплановете й така и не се сбъдват. Просто защото... тогава изчезва. Няколко месеца по-късно е установено, че овъгленият труп, намерен на 26 юни 1993 г. на магистрала Хемус край разклона за Ботевград, всъщност е неин. В показанията си по делото за убийството на Тотева счетоводителката на Танвен Василева заявява:От началото на м. май т.г. (1993 г. - бел.ред.) започнах работа като счетоводител във фирма Танвен с президент Татяна Тотева. Бях назначена, когато са пристигнали около 2000 бакса (другото наименование на мастербокса - бел.ред.) вносни цигари, но този ден не се намирах във Варна и не съм присъствала на получаването им. Те са били складирани в склада на Първа приморска популярна банка. Знаех от Тотева, че цигарите са закупени с кредит от банката и самите те са гаранция за получения кредит. Началник склада беше Никола Грошев, а преди него - Михов. Магазинер бе Донка Василева. Чрез тях банката имаше контрол върху цигарите...... Когато започнах работа, фирма Танвен имаше един кредит към Приморската банка, който беше почти изплатен. Имаше за доизплащане около 1 милион лева, които до края на август изплатихме. Остана единствено заемът от 13 милиона лева за покупката на цигарите, който се изплащаше с продажбата им. Останахме задължени по-малко от 3 милиона лева....Думите на счетоводителката Василева са потвърдени както от други свидетели по делото, така и от самите... митнически документи по цигарената афера. От тях ясно личи, че Тотева е платила по 105 щ. долара на мастербокс, а крайната цена на цялата сделка е закована на... изключително скромните 210 000 щ. долара. Които, по какъвто и курс да ги изчисляваме, не правят 13 млн. лева. СТРАНИЧЕН ПОГЛЕДПрез 1994 г. Данко Дачев (юрисконсулт на Приморска популярна банка по време на цигарените събития) описва всесилното суперченге Веселин Маринов пред варненското следствие така: Познавах го (Веселин Маринов - бел.ред.) донякъде от по-рано и ми беше ясно, че е неподходящ за въпросната длъжност (шеф на сигурността в банката. Преди това В. Маринов работи във фирма Корона на Бойко Бойчев от град Варна и в общи линии я докара до фалит. Междувременно въпросната фирма е първият голям и неизправен длъжник на Приморската популярна банка, такъв остава и до днес (6 април 1994 г., когато Дачев е дал показания - бел.ред.). Като прескоча дреболиите за наклонностите на Весо, което ме впечатли най-много е бързината, с която извоюва положението на най-доверено лице на председателя на Банката Пламен Дичев. И тъй като момчетата си я караха по джинсови (по роднински - джинс, на турски е род - бел.ред.) и партийни линии за мен остана възможността да им гледам сеира.Интересни неща започнаха да стават през м. май или може би април 1993 г., когато Пламен Дичев и С. Тонев (Свилен Тонев - икономически директор на кооперацията - бел.ред.) влязоха в преговори за отпускане на 14 милиона лева кредит, предназначени за закупуване на цигари от фирма Танвен с представител Татяна Тотева. Въпросната госпожа на преговорите се явяваше почти винаги със съдружника си Пламен Панайотов Жеков. Приблизително по същото време в кооперацията беше назначен и В. Маринов.През м. април във връзка с отпуснатия кредит бях командирован в София заедно с В. Маринов. Моята задача беше да контролирам излизането на закупените от Тотева цигари от безмитна зона Драгоман. В. Маринов трябваше да закупи оръжие и друг инвентар за около 300 000 лв., които същият носеше в брой.В пътуването до София от обясненията на В. Маринов останах с впечатление, че ще използва познанството си с Арлин Антонов, за да сключи интересуващата го сделка. След като се настанихме в Новотела, същата вечер и през следващите дни В. Маринов няколко пъти посети НСС, беше в приповдигнато настроение от срещите, които е провел, и ме уверяваше, че няма да има проблеми със закупуването на оръжието. Успоредно в София на няколко пъти се видяхме с Татяна Тотева, която беше отседнала в хотел Славянска беседа. Тотева беше напрегната и се притесняваше, че П. Жеков я изиграл с някакви пари и по този начин спъвал сделката с цигарите. По него време не бях наясно, че отпуснатите от ППБ пари са били преведени по сметката на ЕООД Краси за някакви други сделки и че откритият нещо като акредитив на името на фирма Танвен е фалшификат. Пропуснах да отбележа, че В. Маринов и Тотева се оказаха стари познати от комсомолски времена (тя му е била командир да ученическа бригада - бел.ред.) и при срещата им в София заживяха интимно с намерението да правят сделки без П. Жеков. Искам да отбележа още веднъж, че В. Маринов афишираше с повод и без повод връзките си с НСС и ги включваше в собствените си и на хората около него бизнеспланове... (РАЗ)ВРЪЗКАТАИз показанията на Юлиан Великов Илиев, дадени на 6 юли 1993 г.:На 26 юни 1993 г. рано сутринта пътувах със собствената си кола от Русе за София. Около 3 часа сутринта, на магистралата между Правец и отбивката за Ботевград забелязах, че встрани от пътното платно гореше тревата. Мярна ми се подобие на човешка фигура - човешки труп, лежащ на банкета. Спрях на около 50 метра. Събудих дремещия на задната седалка Красимир и се върнахме да видим какво става. На предната седалка се возеше жена му Роза. Слязохме с Краси от колата и видяхме обгорял човешки труп. В момента трупът не гореше, а само тревата около него. Опитах се да спра една кола, но тя не спря. Трупът беше по гръб, с разкрачени крака и разперени ръце. Веднага с колата отидохме в управлението на Ботевград и сигнализирахме на дежурния за това, което видяхме...В Районната следствена служба в Ботевград е образувано дело срещу неизвестен извършител, което зацикля след около месец и половина. От аутопсията става ясно, че жертвата (жена) е простреляна в крака и главата. След което и полята с бензин и запалена като факел. Трупът не е разпознат от никого дори след публикациите в средствата за масова информация, в които са описани отличителните му белези (доколкото изобщо може да се говори за такива неща в подобни случаи). След което делото е пратено в графата неспасяеми, а неидентифицираното тяло е погребано в местните гробища. Ефектът от публикациите обаче остава - един следовател съвършено механично запомня, че при огледа на местопрестъплението до трупа е открит чифт бели обувки, тип сабо... ... През есента на 1993 г. в Националната следствена служба (сега Специализирана следствена служба) е образувано дело за контрабанда, въртяна на едро в продължение на година и половина-две най-малко. С цигари, петрол, захар и всякакви други стоки от подобен характер. По това дело, през лятото на 1993 г., е закопчано лицето Пламен Панайотов Жеков, за когото вече стана дума - партньорът на Татяна Тотева в цигарената далавера, изместен от Веселин Маринов. По време на разпитите следователят разбира, че Жеков и Тотева са били партия. Призовава Тотева на разговор, но неуспешно - според оперативните във Варна тя е в чужбина от доста време. От направените проверки обаче следователят установява, че Жеков, Тотева и Веселин Маринов са преспали в шуменски хотел на път за София именно в периода 23-26 юни 1993 година. Впоследствие Жеков признава, че е останал в столицата, а Тотева и Маринов са продължили за Варна. Следователят подновява исканията си Тотева да му бъде поднесена на тепсия, но ефектът е нулев - от 22-23 юни никой нито я е виждал, нито я е чувал по телефона. И тогава следователят се сеща за тлеещия труп край магистралата и бялото сабо до него, а арестантът Пламен Жеков потвърждава налудничавата хипотеза на следователя. С новообразуваното дело се захващат криминалистите от националното следствие, а тогавашната окръжна прокурорка на София - Розалина Апостолова, не умува много-много и в началото на декември 1993 г. разрешава ексхумация на трупа. Резултатите от съдебно-медицинската експертиза категорично доказват, че убитата е Татяна Тотева. Спецовете по балистика пък установяват, че тя е застреляна с пистолет Макаров. Категорично е доказано, че въпросният пистолет е връчен на Веселин Маринов от РПУ-Пещера, в качеството му на нещатен сътрудник на Националната служба за сигурност. По документи собственикът на пищова се казва Зинал Юсуф Юсеинов от Севлиево. Човекът обаче никога и по никакъв начин не е виждал пушкалото, въпреки че разрешителното за оръжието е у него. През пролетта на 1994 г., когато убиецът е закован като пеперуда в хербарий, от него няма и следа. На 19 април Веселин Маринов е обявен за общодържавно издирване, а месец и половина-два по-късно - и за международно. Делото е спряно до откриването на убиеца и връщането му в България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във