Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦИРКЪТ ФИЛЧЕВГЕЙТ ОТВОРИ ВРАТИ

След четиригодишно ходене по мъките съдебният процес за подслушвателните устройства, открити в жилището на главния прокурор Никола Филчев, най-сетне тръгна на 1 юни (вторник). Предварителното производство е образувано още на 28 юли 2000 г. и досега подчинените на главния прокурор от военната прокуратура разполагаха с неограничени възможности да демонстрират на какво са способни. В смисъл че бяха длъжни да започнат и да завършат разследването като по учебник: без да нарушават процесуалните срокове и законовите процедури, без да манипулират веществените доказателства, без да хвърлят сянка на съмнение в собствената си обективност и безпристрастност.Кой знае по какви причини обаче това не се случи. Напротив - делото за бръмбарите в апартамента на Никола Филчев задължително трябва да влезе в учебниците по наказателен процес, но като пример как не трябва да се води предварително разследване. Ако всичко опираше до това, че Софийският военноокръжен съд е връщал делото за доразследване четири пъти, да махне човек с ръка и да забрави за случката. Фактът обаче, че делото е връщано все за липса на достатъчно доказателства и за допуснати съществени процесуални нарушения, е повече от смущаващ. Освен това, докато униформените следователи и обвинители се чудеха как да направят така, че хем да не разсърдят главния прокурор (ако предложат делото да бъде прекратено поради липса на престъпление), хем да не станат за резил (ако изправят на съд невинни хора), двама от обвиняемите миналата година напуснаха този свят: през лятото Милчо Кирилов се спомина от инфаркт, а през есента Светозар Спасов беше застрелян като куче в една овощна градина край Перущица за няколко ябълки. Опитът вместо тях на подсъдимата скамейка да бъде изправен бившият директор на Националната служба за сигурност - ген. Атанас Атанасов, също се оказа неуспешен. На 11 февруари 2004 г. той бе обвинен, че като шеф на контраразузнаването не е осигурил демонтирането на подслушвателните устройства в апартамента на Никола Филчев, но по-късно разумът надделя и той ще бъде съден отделно. И накрая, за да бъде неразборията пълна, в продължение на четири години военното следствие и военната прокуратура не се осмелиха да разпитат Никола Филчев като ключов свидетел на обвинението, въпреки че това е било задължително. По принцип разпоредбата на чл. 239 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е категорична: Прокурорът спира наказателното производство при продължително отсъствие на единствен свидетел - очевидец, извън пределите на страната, когато неговият разпит е от изключително значение за разкриването на обективната истина.Вярно е, че в НПК никъде не пише какво се случва, когато т. нар. единствен свидетел е в страната, а следователите и прокурорите ги е страх да го разпитат. Също така обаче е вярно и другото: именно Никола Филчев е онзи единствен свидетел, който би трябвало да каже откъде е разбрал за бръмбарите в апартамента си, защо е бил убеден, че те наистина са работили и кое го е накарало да разпореди на подопечната си пресслужба да разпространи на 28 юли 2000 г. съобщение, в което се казва, че подслушаното в дома му директно се е предава в централната сграда на МВР?СтартътЗа най-голяма изненада във вторник (1 юни) се оказа, че делото за бръмбарите в жилището на главния прокурор е много далеч от процесуалното съвършенство. Още в самото начало на заседанието защитата на обвиняемите накара председателя на съдебния състав - полк. Стефан Илиев, да впише в протокола няколко тежки нарушения на НПК, заради които делото би трябвало да бъде върнато за ново разследване: - непосредствено преди обвинителният акт да бъде внесен в съда (в края на април 2004 г.), от томовете по делото мистериозно са изчезнали част от протоколите за изземане на веществени доказателства; - непосредствено преди внасянето на делото в съда сред материалите - също толкова мистериозно, са се появили цели 60 страници с технически данни, които нито един адвокат не е виждал до началото на процеса (вторник, 1 юни); - в обвинителния акт не е са посочени точните дни и часове, когато главният прокурор е подслушван, а е споменат само общ период - от декември 1999 до юли 2000 г.;- към делото не са приложени абсолютно никакви доказателства, че подслушвателните устройства в жилището на Никола Филчев са работили: аудиокасети със записи, стенограми от подслушани разговори или протоколи за унищожаване на стенограми или аудиокасети. Председателят на съда обаче не пожела да удовлетвори исканията на защитата, даде ход на делото и обяви, че то ще се гледа при закрити врати. Аргументът за засекретяването на процеса бе повече от комичен - материалите и свидетелските показания били... класифицирана информация. ВиновницитеВъв вторник на подсъдимата скамейка седнаха само трима бивши служители на една от най-секретните структури на МВР - Службата за оперативно-техническа информация (СОТИ), днес Дирекция Оперативна и техническа информация. По закон тя е единствената служба във вътрешното ведомство, която има право да прилага специални разузнавателни средства (подслушване, снимане, филмиране и т. н.), както и да обезврежда бомби и самоделни взривни устройства. Ролята на главен подсъдим е отредена на о. з. полк. Пламен Арсов - и. д. директор на СОТИ до средата на 1997 г., когато е пенсиониран от тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. Именно в неговия апартамент, намиращ се точно под жилището на Никола Филчев, е открита базовата станция ТМ - 3, към която са били свързани всички бръмбари, открити в блока на главния прокурор.Следващият по важност подсъдим е о. з подполк. Йордан Йорданов. Неговата вина е, че в края на 1999 г., като участник в четиричленна група, изпратена да провери новия дом на новия главен прокурор, не е открил бръмбарите. (Никола Филчев оглави държавното обвинение през февруари 1999 г., а през пролетта сам си избра апартамента в бл. 3 на ж. к. Витоша. Той се нанесе в него едва през късната есен на 1999 г., защото през лятото апартаментът бе подложен на основен ремонт.) Фактът, че Йордан Йорданов бе шеф на екипа, който на 28 юли 2000 г. откри подслушвателните устройства, не смекчи коравото прокурорско сърце. Последен в йерархията е о. з. полк. Борис Бояджиев, за когото се знае, че е бивш служител в СОТИ. Истината е, че през 90-те години на миналия век той официално заема длъжността експерт в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), а на практика е топлата връзка между БОДК и СОТИ. Тримата трябва да отговарят за извършени престъпления по чл. 339а от Наказателния кодекс - за незаконно притежаване и употреба на специално техническо средство за негласно събиране на информация. За подобен вид престъпление законът предвижда наказание от една до пет години затвор. До средата на миналата година по делото имаше още двама обвиняеми, но докато военното следствие и военната прокуратура се бореха с материята, те починаха. През лятото на 2003 г. внезапен инфаркт покоси о. з. м-р Милчо Кирилов - бивш служител в СОТИ и член на двете спецгрупи, проверявали къщата на главния прокурор през 1999 г. и на 28 юли 2000 година. Другият покойник е о. з. полк. Светозар Спасов, който от ноември 1998 до май 2000 г. е шеф на СОТИ (и като такъв оглавява първата група, преслушала бъдещото жилище на Никола Филчев), а от май до арестуването му на 28 юли е заместник-директор на НСБОП. На 25 септември 2003 г. той бе застрелян като куче в една овощна градина между пловдивското с. Йоаким Груево и гр. Перущица от 63-годишния Благо Стоянов, защото влязъл да си набере ябълки без разрешението на стопанина. ФактитеБлокът, в който живее главният прокурор, е строен за нуждите на бившето БОДК (днес Агенция Дипломатически имоти в страната - АДИС). По делото е приложен документ, от който става ясно, че подслушвателните устройства са монтирани в блока шест години преди там да се нанесе главният прокурор (през 1993 г.). Мотивът е във връзка с националната сигурност на България и с новонастъпилите отношения със страните от бившия социалистически лагер. Използването на специалните разузнавателни средства (СРС) в бл. 3 в ж. к. Витоша е разрешено от главния прокурор Иван Татарчев, а документът е парафиран и от тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов. През лятото на 1998 г., с решение на правителството, трийсетина апартамента са извадени от активите на БОДК и са предадени за стопанисване от Министерския съвет и Народното събрание. С оглед на неприкосновеността на бъдещите им обитатели на НСС и СОТИ е разпоредено да демонтират абсолютно всички подслушвателни устройства в тези апартаменти, които - в интерес на истината, никога не са пускани в употреба. В края на 1999 г. четирима експерти от СОТИ - подсъдимите Йордан Йорданов, Борис Бояджиев и покойниците Милчо Кирилов и Светозар Спасов, са изпратени да почистят жилището на главния прокурор. След щателно оглеждане и претърсване на апартамента те не откриват никакви подозрителни устройства, нито пък съмнителни жици. На 27 юли 2000 г. вечерта главният прокурор провежда два телефонни разговора. Първият е с тогавашния шеф на СОТИ - полк. Стоянчо Арангелов, от когото Никола Филчев иска да му изпрати специалисти, които да проверят жилището за подслушвателни устройства. Вторият разговор е с директора на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров, с когото Филчев споделя, че личният му живот (на главния прокурор - бел. ред.) май вече не е толкова личен.... На 28 юли полк. Арангелов изпълнява искането на главния прокурор, а подполк. Йордан Йорданов и майор Камен Иванов откриват два бръмбара, монтирани в портала между трапезарията и хола. Установено е, че те са стационарни и са свързани чрез жици с подслушвателна станция ТМ - 3, открита в дома на бившия шеф на СОТИ - о. з. полк. Пламен Арсов. Тя е била заключена в шкаф, от който Арсов (според показанията му пред следствието) не е имал ключ. Още същия ден Софийската военноокръжна прокуратура образува предварително производство по случая, а около 17 ч. пресслужбата на прокуратурата разпространява съобщението за инцидента. Кой знае защо обаче в него се казва, че бръмбарите са били открити от Военна прокуратура, а централата у Арсов предава сигнала пряко в сградата на Министерството на вътрешните работи.Впоследствие по делото са назначени две експертизи - техническа и физическа. Според вещите лица станцията в дома на Арсов е годна за употреба, в момента на намирането й не е в работещ режим, а връзка между нея и СОТИ не е открита. Установено е още, че никой в МВР не е правил официално искане за подслушването на апартаментите във фаталния блок, откакто те са извадени от фонда на БОДК през пролетта на 1998 година.Според Закона за МВР, единствената служба в системата, която стопанисва и прилага специалните разузнавателни средства, е СОТИ (днес - ДОТИ). Именно тя е структурата, където се съхранява пълния опис на бръмбарите (вид, дата на производство и купуване, инвентарен номер и т. н.), местата, където те са монтирани, както и схемите, по които те се включват и изключват. Съгласно вътрешна инструкция на МВР, след като през 1998 г. Министерският съвет изважда споменатите трийсетина апартамента от фонда на БОДК, директорът на СОТИ е бил длъжен да изпрати писмено предложение до министъра на вътрешните работи за тяхното обезпаразитяване. Според въпросната инструкция демонтирането на бръмбарите става само след изрично писмено разпореждане на вътрешния министър. Но тогавашният шеф на СОТИ - Григор Григоров, не е правил такова предложение до тогавашния вътрешен министър ген. Богомил Бонев. Или поне към делото не е приложен подобен документ. ПроцесътПръв като свидетел (във вторник, 1 юни) бе разпитан шефът на НСО ген. Димитър Владимиров. Пред съда той разказал, че на 28 юли 2000 г. наистина е бил в дома на главния прокурор, присъствал е на огледа и е видял откритата техника. Зададен му е бил въпрос дали станцията в жилището на Арсов е била в работен режим, когато е открита, но какво е отговорил ген. Владимиров - не стана известно. В сряда като свидетели по делото в залата се явиха бившият директор на НСС ген. Атанас Атанасов и неговият заместник Владимир Манолов. Двамата дали коренно противоположни показания за това, кой е бил длъжен да демонтира бръмбарите в блока на Никола Филчев и кой каква вина носи за инцидента. Между двамата била направена дори очна ставка, която окончателно разводнила истината за нещата. Разправията между двамата, според осведомени, се завъртяла около това предлагал ли е Владимир Манолов на началника си да махнат бръмбарите от бл. 3 в кв. Витоша, или не е. Според Манолов той е направил писмено предложение за демонтирането на подслушвателните устройства, което началникът му бил накъсал на парчета. Съвсем логично ген. Атанасов обявил, че нищо подобно не се е случвало, защото слагането и махането на ушите в блоковете на БОДК не влиза в задълженията на контраразузнаването и е работа само на СОТИ. Вместо да провери по силата на каква логика Манолов е предложил на Атанасов да махнат бръмбарите от жилището два месеца преди Никола Филчев да заеме поста на главния прокурор и година преди да се настани в него, председателят на съда закри заседанието. Само за сведение - Владимир Манолов е освободен от поста заместник-директор на НСС на 25 декември 1998 година.В четвъртък (3 юни) делото продължи с разпити на свидетели и четене на експертизи. Пред съда се изправи и о. з. ген. Божидар Попов, когото през горещото лято на 2000 г. тогавашният премиер Иван Костов посочи като главен виновник за скандала. В резултат на това в началото на август Попов подаде оставка като главен секретар на МВР, която бе приета моментално. В продължение на цели две години той бе обвиняем по делото за бръмбарите в апартамента на Никола Филчев (за недостатъчен контрол), но през август 2002-ра наказателното преследване срещу него бе прекратено и той остана свидетел по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във