Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦИРКЪТ ИНДИГО ПРОДЪЛЖАВА И ДОГОДИНА

Какво иска човек, когато е застигнат от нещастие, причинено от друго човешко същество? Какво очаква загубената душа, преждевременно напуснала този свят? Отговорът се съдържа в една-единствена дума - възмездие. Точно на това се надяват зачернените семейства, които преди две години и половина загубиха най-скъпото - децата си. На 21 декември 2001-ва, в меле пред дискотека Индиго, загинаха Димитър Димитров, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Елена Спанделиева, Цветелина Ралчовска, Виктория Маркова и Мадлена Николова, а други 12 тийнейджъри бяха ранени.Гръмките обещания, последвали трагедията, предвещаваха бърз съд и сурови наказания за виновните. Един след друг пред съсипаните родители и потресената общественост се изправиха президентът Георги Първанов, премиерът Симеон Сакскобургготски, председателят на парламента Огнян Герджиков, главният прокурор Никола Филчев, вътрешният министър Георги Петканов и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, които се заклеха, че Индиго никога няма да бъде забравено и виновните ще си получат заслуженото. А накрая, за да изглежда всичко като истинско, паметта на децата бе почетена с национален траур, съпроводен с още по-тържествени обещания за бързо възмездие. Половин година след трагедията обаче, когато следствието приключи с мнение за съд на виновните, всички държавни първенци отдавна бяха забравили какво са обещали, а делото бе вкарано в стандартните процедурни коловози. Преди няколко дни пък (на 4 май, вторник) Параграф 22 научи, че развръзката на съдебната сага Индиго се отлага най-рано за 2005 година. Поводът за поредната отсрочка е жалбата на едно от момичетата, оцелели в кървавото меле. По разпореждане на главния прокурор Никола Филчев предварителното производство за трагедията в Индиго е възложено на екип от Националната следствена служба (НСлС) и трябва да приключи в шестмесечен срок. В края на май 2002 г. следователите изпращат делото в Софийската градска прокуратура (СГП) с мнение за съд на седмината обвиняеми: управителя на дискотеката Ангел Николов, бодигардовете Анри Силаги и Георги Василев, шефа на Младежка кооперация Ялта Красимир Илиев (собственик на дискотеката), бившия председател на Държавната агенция за младежта и спорта Цвятко Барчовски, главния архитект на столицата Стоян Янев и кмета на община Средец Емилиян Тодоров, който е издал лицензите на Индиго за продажба на алкохол и цигари. Според обвинителния акт на двамата обвинители от Софийската градска прокуратура, внесен в Софийския градски съд (СГС) в началото на юни 2002-ра, Цвятко Барчовски трябва да бъде съден за престъпление по служба, защото през 1999 г. е отдал стадион Юнак под наем в нарушение на Закона за младежта и спорта и на Закона за държавната собственост. Главният архитект на София Стоян Янев е обвинен за това, че е разрешил изграждането на дискотеката като временен обект (подобен тип са всички павилиони за вестници, кафенетата в парковете и т. н.). Ако вината на двамата бъде доказана в съда, максималната присъда, която може да получи Цвятко Барчовски, е десет години лишаване от свобода, а Стоян Янев - осем години затвор. Десен правПървоначално шефът на кооперация Ялта Красимир Илиев, портиерите Анри Силаги и Георги Василев и управителят на Индиго Ангел Николов са обвинени за причиняване на смърт по непредпазливост чрез бездействие на повече от две лица и за нанасяне на средни телесни повреди на дванайсетте пострадали деца. Освен това срещу управителя Николов е повдигнато още едно - трето обвинение: за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на занятие. Именно третото обвинение срещу управителя на Индиго Ангел Николов става повод за първото голямо забавяне на делото. Дали поради недоглеждане, или от престараване прокурорите са повдигнали срещу Николов две обвинения за едно и също престъпление. Това нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) не остава незабелязано от председателя на съдебния състав по делото Бисер Троянов, който на 12 юли 2002 г. върна обвинителния акт на прокурорите за отстраняване на допуснатото нарушение. По указание на Върховна касационна прокуратура (ВКП) прокурорите протестираха връщането на делото пред Софийския апелативен съд, който на 19 декември 2002 г. потвърди решението на СГС, но по никакъв начин не убеди хората на Никола Филчев, че грешат. На 6 януари 2003 г. Софийската апелативна прокуратура протестира решението на апелативните магистрати и делото се озова във Върховния касационен съд (ВКС).Върховните съдии се осмелиха да посегнат към делото Индиго едва на 11 февруари 2003 г., но тогава, за първи път от образуването на следствието през декември 2001-ва, в играта се намесиха адвокатите на пострадалите семейства. Според тях обвиненията по принцип не били пълни и затова делото трябвало да бъде върнато за допълнително прецизиране, т. е. за доразследване. След трийсетдневен размисъл ВКС спази законовите разпоредби и върна делото на Софийската градска прокуратура за прецизиране на обвиненията. Едва тогава, в края на март 2003 г., стана ясно, че едногодишното забавяне е по вина на Върховна касационна прокуратура. Още на 27 май 2002 г., с други думи - седмица преди да внесат обвинителния акт в съда, софийските градски прокурори са забелязали грешката си и с допълнително постановление са свалили третото обвинение срещу управителя на Индиго Ангел Николов. По никому неизвестни причини обаче от ВКП им наредили това постановление да не бъде прилагано към обвинителния акт, а делото да бъде внесено в съда така, както си е - с процесуалното нарушение две обвинения за едно престъпление. Удар под поясаПрез лятото на 2003 г. надеждите за бързо и справедливо наказание на виновните за трагедията в Индиго се изпариха окончателно. И то по вина на съда и на адвокатите на пострадалите.На 2 юни влязоха в сила сила поредните поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс. Според параграф 143 от Закона за изменение на НПК, всички наказателни производства от общ характер, които се образуват по тъжба на пострадалия, се прекратяват по чл.21, ал. 4 от НПК. Тази разпоредба (чл.21, ал.4 от НКП) пък гласи, че: Наказателно производство от общ характер не се образува, а образуваното се прекратява, ако няма съответна тъжба на пострадалия по чл.186, ал.3 до прокурора. И, сякаш като доказателство, че законите в България се пишат главно в защита на престъпниците, току-що цитираната разпоредба препраща към трети текст от НПК, който повелява, че всеки, който иска да осъди някого за нанесена средна телесна повреда, е длъжен да подаде в прокуратурата писмена тъжба, която да не е анонимна. След това трябва да бъде образувано дознание или следствие, което да приключи с обвинителен акт и,... тъй нататък. Казано на по-обикновен език, това означава, че 15-годишната Александра е трябвало още през юни 2003 г. да заведе отделно дело срещу всички подсъдими, за това че по време на инцидента й е нанесена средна телесна повреда по тяхна вина. Но понеже тя и родителите й изобщо не са били в час по отношение на промените в НПК, те пускат молба за конституирането на девойката като частен обвинител по наказателното дело за трагедията в Индиго. На 16 юли 2003 г. градският съдия Бисер Троянов дава ход на делото, изпълнява молбата на Александра и тя става частен обвинител в процеса. Четири месеца по-късно обаче на съдия Троянов му просветна, че нещо не е съвсем наред. Ето защо на заседанието, проведено на 7 ноември 2003-а, той прекрати частично делото срещу шефа на кооперация Ялта Красимир Илиев, срещу управителя на Индиго Ангел Николов и портиерите Анри Силаги и Георги Илиев за нанасяне на телесни повреди по непредпазливост на дванайсетте деца по време на кървавото меле. С това свое определение, мотивирано със споменатото вече изменение в НПК, съдия Троянов извади 15-годишната Александра от процеса като частен обвинител и насрочи следващото съдебно заседание за 10 май 2004 година. Именно тогава девойката реши да си върне за всичко, преживяно от нея. Изчаквайки подходящия момент - двегодишината от трагедията - на 21 декември 2003 г. тя обжалва определението на съдия Троянов пред Софийския апелативен съд. След тримесечен размисъл, на 22 март 2004 г., САС потвърди определението на градския съдия Троянов, но с това свое решение само разпали амбициите на Александра. Тя пусна втора жалба, този път до Върховния касационен съд, и на практика стопира делото за неопределен период от време. По закон, докато последната съдебна инстанция не се произнесе кой е прав и кой е крив в спора, основното дело за трагедията в Индиго не може да продължи. В случая ВКС се оказа претрупан с дела и затова насрочи разглеждането на случая Александра чак за октомври 2004-а. Ако заветното заседание на ВКС наистина се проведе тогава, по закон върховните съдии трябва се произнесат в едномесечен срок, т. е. през ноември. Докато се върне делото в Софийския градски съд обаче, ще мине поне още месец, след което настъпват коледните и новогодишните празници и големите главоболия за градския съдия Бисер Троянов. Не за друго, а защото на него ще му се наложи да насрочи съдебното заседание за такъв ден, който да е еднакво удобен за шестимата подсъдими и техните адвокати, за гражданските ищци (родителите на седемте загинали деца) и техните адвокати, за свидетелите и за вещите лица. Така че евентуалният край на съдебната сага засега не се вижда. Поне до края на 2005 година. По време на предварителното следствие са направени десет съдебни експертизи, които или трябва да бъдат приети от съда и адвокатите едновременно, или трябва да бъдат извършени отново. А в хода на съдебния процес показания под клетва трябва да дадат над 200 свидетели и 50 вещи лица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във