Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦИРКЪТ С ДОСИЕТАТА ОТНОВО Е ТУК

Мине - не мине време и някой вземе, че хвърли камък в блатото на досиетата. И отдолу започват да излизат едни балончета с мирис на гнилоч, която отлежава вече 17 години. Броени дни преди да научим поредната тъжна истина за напредъка ни в борбата с организираната престъпност и корупцията от устата на Европейската комисия, темата за досиетата на бившата Държавна сигурност за хиляден път услужливо бе пусната в публичното пространство.
Това стана в края на миналата работна седмица (петък, 15 юни), когато вътрешният министър Румен Петков покани на гости шефа на Комисията по досиетата Евтим Костадинов, за да се договорят кога и как МВР ще се раздели с драгоценните си архиви.
Повод за разговора бяха четири конкретни искания на комисията, които да изяснят има ли агенти на бившата ДС в Конституционния съд и Висшия съдебен съвет, сред най-близкото обкръжение на националния омбудсман Гиньо Ганев и сред тримата кандидати за директор на БНТ.

Няколко минути след края на сгледата между Румен Петков и Евтим Костадинов в мраморното фоайе на МВР се състоя кратка тържествена церемония по осведомяването на медиите за хода на протеклите разговори.
Представихме на г-н Евтим Костадинов, председател на комисията, съвместна инструкция за взаимодействие, която се надявам следващата седмица да получа обратно с конкретни бележки, обяви министър Румен Петков, след което обясни за какво точно иде реч:
Инструкцията регламентира съвсем ясни въпроси, например при наличие на данни за конкретни лица МВР да изпраща на комисията не само заверени копия на архивни оперативни дела и на картони от картотеките на секретните служби и Държавна сигурност, но и копия от регистрации, уведомителни писма, справки от оперативни проучвания и други архивни документи. Тоест пълния обем на информацията, с която разполага МВР, заяви вътрешният министър.
В името на единомислието и сътрудничеството Румен Петков дори предложи Комисията по досиетата да командирова свои експерти, които да работят с архивните единици на МВР. Министерството е в състояние да предостави 90% от служебните архиви на ДС, но се боя, че комисията не може да поеме архивите поради липса на сграда, не скри умерения си песимизъм вътрешният министър, след което благодари на Евтим Костадинов за гарантиране на целостта на МВР-картотеките и обяви, че министерството е орган, който обслужва комисията.
За доказателство министърът обеща още на 18 юни (понеделник) Комисията по досиетата да получи необходимите материали по четирите искания, за да изобличи евентуалните агентите в КС, ВСС, институцията на омбудсмана и сред кандидатите за поста генерален директор на БНТ.
За съжаление, надеждата, че веднъж завинаги ще научим имената на доносниците, техните оперативни работници и началниците им, които от 17 години ни учат на демокрация, раздават правосъдие и управляват държавата така, както на тях им е изгодно, започна да се изпарява още в началото на седмицата.
В понеделник (18 юни) стана известно, че МВР е изпълнило част от обещаното и в комисията са получили само документите за хората на Гиньо Ганев и членовете на Конституционния съд. В останалите материали липсвали трите имена и ЕГН-тата на някои от проверяваните и затова се налагало допълнителни проверки, уточниха хората на Костадинов и обявиха, че... имената на ДС-агентите в Конституционния съд и около омбудсмана ще станат известни най-късно до 22 юни.
За да отклони за малко вниманието от ведомството си, в сряда (20 юни) вътрешният министър Румен Петков се обади откъм Стара Загора и изрази своята дълбока загриженост, че Комисията по досиетата няма да успее с проверките на всички кандидати за кметове и общински съветници.
Този въпрос е много важен и поставя пред Народното събрание необходимостта да се помисли за срока за регистрацията на кандидатите, обясни Румен Петков. След това той уточни, че неговите очаквания са през есента за участие в местните избори да се регистрират между 40 000 и 60 000 кандидати, а накрая обобщи: Трябва да кажа съвършено ясно, че едномесечният срок няма да бъде достатъчен нито на комисията, нито на органите на МВР. Със същата сила това засяга и другите звена - разузнаването и Министерството на отбраната.
Няма такава опасност. Комисията доказа, че може да се справя в екстремни ситуации и ако трябва, ще работим денонощно, контрира, без да му мигне окото, председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов и в четвъртък по обяд (21 юни) принадлежността на тримата бивши конституционни съдии към ДС вече бе публичен факт.
По принцип обикновените хора би трябвало да ликуват и да си хвърлят шапките от въодушевление, защото за първи път в най-новата история на България на бял свят се появяват картончета на люде, в чиито ръце са били съдбините на държавата.
За съжаление, тържеството на духа и разума отново не се състоя, защото начинът, по който комисията огласи принадлежността на бившите конституционни съдии, е повече от... нескопосан, меко казано, и изглежда така:
Три имена: Георги Евдокиев Марков
Дата на раждане: 20 март 1950 г.
Място на раждане: гр. София
Вербувал го служител: Иван Василев на 6 декември 1972 г.
Ръководил го служител: Иван Василев, о. р. (оперативен работник - бел. ред.) Жечев
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството: МВР - Софийско градско управление, отдел II - Държавна сигурност; управление VI - ДС, отдел II, отделение III;
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството: агент
Псевдоними: Николай, Стефан
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1: Картон обр. 4; рег. дневник; лично дело № IА-23070; документи от ръководилия го щатен служител - предложение за вербовка, рапорт от вербовка, регистрационна бланка за картотекиране като сътрудник; протокол за унищожаване № 76 от 18.06.1990 г. на работно дело № IР-7746.
Снемане от действащия оперативен отчет: на 17 април 1976 год. от VI - ДС - изчерпани възможности
Публична длъжност или публична дейност: съдия от Конституционния съд 11.10.1994 год. - 14.10.2003 година.
Почти по същия начин (плюс-минус два или три машинописни реда) изглеждат и свидетелствата за принадлежност на другите двама бивши конституционни съдии - Димитър Гочев (агент Ивайло - вербуван на 15 юни 1971 г. и свален от отчет на 31 май 1988 г.) и Тодор Тодоров (агент Любомир - вербуван на 15 април 1982 г. и свален от отчет на 12 февруари 1984 година).
Подобно поднасяне на подобен мрачен епизод от далечното вече мрачно тоталитарно минало е скучно за възприемане, но за сметка на това е полезно. А причината, поради която го правим, е, че ако продължава да разкрива сътрудниците и доносниците на бившата ДС по този семпъл начин, един прекрасен ден Комисията по досиетата просто ще бъде... осъдена. Не за друго, а за разпространяване на клевети по нечий адрес.
Без ни най-малко да се притеснява, още в четвъртък Георги Марков съвсем хладнокръвно заяви пред няколко електронни медии, че никога не е сътрудничил на Държавна сигурност.
По този въпрос, включително и за моралните ми качества, изрично се е произнесъл не някой друг, а Конституционният съд още през 1994 г., а над него е само Господ, обяви той и изрично подчерта, че е един от малкото хора, които не са крали, докато са били във властта.
А накрая, за да прекрати по-нататъшното му одумване, Марков обясни, че съществуването на някакво картонче в някакви картотеки не може по никакъв начин да означава принадлежност към Държавна сигурност, и препоръча Комисията по досиетата тутакси да бъде закрита и бюджета й да бъде разпределен между протестиращите лекари и учители.
Откъде извира самочувствието на Георги Марков, е ясно: на 18 юни 1990 г. по заповед на тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев с протокол за унищожаване № 76 от 18 юни 1990 г. работното дело на Георги Марков (№ IР-7746) е било унищожено.
Цяло щастие (за широката публика, разбира се) обаче е, че за разлика от архивите на МВР, медийните такива продължават да са живи и от тях никога нищо не изчезва.
В разгара на кандидатпрезидентската кампания, на 9 октомври 2006 г. един столичен всекидневник публикува доста сериозна извадка от личното дело на Георги Марков, придружена със съответните факсимилета. Тези материали са предоставени на редакцията от пожизнения член на ЦИК проф. Михаил Константинов, защото вътрешният министър Румен Петков отказа да извади досието на Георги Марков.
Според тяхното съдържание кандидатът за президент на партия Ред, законност и справедливост Георги Марков е бил сътрудник на две главни управления на ДС - Второ и Шесто, и е бил (според докладите на водещия оперативен работник Иван Василев) идейно убеден агент, който сътрудничи с желание.
Отначало Георги Марков е бил утвърден за агент на контраразузнаването (Второ главно управление на ДС) под псевдонима Николай през 1972 г. и е бил регистриран под № 32 590. По това време той е работил в Института за чуждестранни студенти (ИЧС), учил е задочно право в Софийския университет, а услугите му са били използвали главно в направление Подготовка и опит за бягство от Народна република България.
От факсимилетата, публикувани миналия октомври във всекидневника, става ясно, че в личното дело на Георги Марков са запазени данни за участието на агент Николай в делото за оперативна проверка Скакалец, образувано срещу един от студентите на Марков - Лъчезар Стефанов. По-късно клетникът е бил осъден, защото е искал да избяга в Италия през Югославия, но никой така и не разбира как социалистическата ни (по онова време) родина възмездява усилията на своя нещатен боец на тихия фронт.
През 1975 г. Георги Марков е бил прехвърлен на работа в Шесто главно управление на ДС (явно тогава той е получил втория си псевдоним - Стефан), на което е сътрудничил в продължение на една година. На 17 април 1976 г. неговият водещ оперативен работник предлага на началниците си личното и работното дело на агент Николай да бъде свалено от архив, те се съгласяват и... официално Георги Марков престава да бъде агент на ДС.
Петнайсет години по-късно кадровото досие на Николай/Стефан е унищожено, но по някакво чудо личното му дело оцелява. Част от него видя бял свят през октомври 2006 г., а доказателството, че агентурното минало на Георги Марков не е раздухвано от група психопати около Иван Костов и Петър Стоянов (така през октомври 2006-а самият агент Николай/Стефан коментира споменатата публикация), се появи онзи ден. И какво от това, след като в закона не пише какво трябва се случи с бившите агенти и доносници на Държавна сигурност?

ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
В четвъртък (21 юни) Комисията по досиетата огласи и резултатите от проверката за принадлежност към ДС на кандидатите за генерален директор на БНТ - Уляна Йончева Пръмова, Николай Йотов Йотов и Радослав Кръстев Главчев, на доскорошния заместник на националния омбудсман и настоящ евродепутат Метин Казак и на Борислав Цеков - главен секретар на администрацията на Гиньо Ганев. Всички те не са работили за репресивните служби преди 1989 г., така че днес съвсем спокойно могат да продължат с изпълнението на актуалните си служебни задължения.

ОЩЕ ПО-ВАЖНО СЪОБЩЕНИЕ
В хода на делото срещу бившия министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев и неговата дясна ръка в прочистването на ДС-архивите - ген. Нанка Серкеджиева, е установено следното: от 27 декември 1989 г. до 2 август 1990 г. в нарушение на действащата нормативна и вътрешноведомствена уредба са унищожени:
- 63% от личните дела на служителите, агентите и нещатните сътрудници;
- 74% от работните дела на секретните сътрудници;
- 78% от оперативните дела на лицата (каквото и да означава това);
- 56% от литерните дела (става дума за материалите, събирани срещу конкретни лица по оперативен път, включително и чрез тогавашните аналози на съвременните специални разузнавателни средства: Пирин - подслушване на телефон, и Родопи - подслушване на помещение);
- неустановено количество дела от други фондове.
Напълно са унищожени 9000 действащи дела на лица, водени през 1989-1990 г. на оперативен отчет.
А при ликвидирането на Шесто управление на ДС всички действащи оперативни дела на секретни сътрудници и обекти, както и служебната документация от деловодството на това управление са унищожени в нарушение на Закона за държавния архивен фонд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във