Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦИВИЛИЗАЦИОННИЯТ ИЗБОР НА БЪЛГАРИЯ: БЕЛИ ЯКИЧКИ ИЛИ РАИРАНИ ПИЖАМИ

Традицията е спазена. Дойде ли началото на декември, на българските управници им става толкова горещо под краката, че започват да подскачат като нестинарки в черноморска кръчма. Зрителите на шоуто пият, пеят и гледат в захлас шоуто, смятайки, че нестинарките са високи професионалистки и затова танцуват толкова сръчно и кръшно. И само набитото око на трезвия експерт, попаднал във вихъра на зрелището по служба, моментално отгатва истината: нестинарките изобщо не танцуват сръчно и кръшно. Те просто се гърчат от болка, защото живите въглени ги изгарят до мозъка на костите им. А широките усмивки, грейнали по лицата им, са по-скоро гримаси, отколкото външен израз на вътрешната красота, обладала ги по време на езическия ритуал.
Както Параграф 22 неведнъж е писал досега, голямото нещастие на съвременна България е, че паметта на управляващите и опозицията е по-къса и от най-късото съединение. Примерите за този феномен, обединяващ в неделимо цяло няколко раздела от анатомията, физиката, психологията и енергетиката, са много и всеки от тях, сам по себе си, заслужава да бъде включен в Книгата на рекордите Гинес. Но, когато стане дума за борба с организираната престъпност и с корупцията, положението с паметта на политиците и магистратите става толкова тревожно, че може да се опише само с две думи: пълна амнезия.
Точно преди две години - на 8 декември 2003 г., в резиденция Бояна се проведе международна конференция на тема Преодоляване на корупцията - фактор за подобряване на бизнес климата в България. Пред участниците във високия форум, тогавашният посланик на САЩ в София - г-н Джеймс Пардю, наруши дипломатическия протокол и в прав текст заяви, че в България няма политическа воля за борба с мафията и корупцията.
Моето правителство и нашето посолство в София са поели голям ангажимент да помогнат на България да намали нивото на корупцията и организираната престъпност, които изкривяват принципите на отворената икономика и в този смисъл представляват заплаха за самата демокрация - каза от трибуната Н. П. Джеймс Пардю. - Проблемите, свързани с върховенството на закона - организираната престъпност, корупцията, неефективните правоналагаща система, прокуратура и съд, представляват най-сериозните проблеми за България днес. Те са сериозно препятствие за инвестициите и индивидуалната инициатива, те корумпират и прогонват младите хора, струват на хората милиони левове загуби и карат гражданите да губят доверие в демократичните институции и процеси. Уверявам ви, че големите международни инвеститори се интересуват много повече от честността на българския съд, отколкото от евтината работна ръка тук...
Малко е да се каже, че с изказването си Н. П. Джеймс Пардю хвърли в екстаз опозицията и потопи гемиите на тогавашните управляващи от НДСВ и ДПС. През следващите няколко дни Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и хората им направиха няколко нескопосани опита да се защитят, но след като не успяха - предпочетоха да забравят и Джеймс Пардю, и корупцията, и мафията.
Днес НДСВ и ДПС отново са на власт, но си имат и трети коалиционен партньор - БСП. Положението на антимафиотския и антикорупционния фронт обаче си е все същото - много обещания, много закани и никакви резултати. Ето защо в началото на седмицата наследникът на Джеймс Пардю - Н. П. Джон Байърли, по най-убедителен начин доказа на управляващите в България, че те може и да не помнят повече от три дни, но в развитите демокрации не е така.
В понеделник (28 ноември) Джон Байърли изнесе лекция пред членовете на Американската търговска камара в България, чието съдържание удивително напомня за сензационното изявление на неговия предшественик отпреди две години:
Съдебната система трябва да бъде направена по-ефективна, прозрачна и честна. За бизнеса това е гаранция, че договорите ще бъдат уважавани и спазвани, а партньорите от САЩ, България и ЕС ще бъдат третирани еднакво от гледна точка на правосъдието. Инвеститорите, както всички българи, искат да видят престъпниците и корумпираните извън бизнеса - зад решетките. България е известна като страна, която не полага много усилия в тази посока. Има голяма нужда от създаването на честна и предвидима среда за успешен бизнес - заяви по време на лекцията си Н. П. Джон Байърли. - Когато законите се правят, без да се взима предвид мнението на бизнеса, резултатите най-често са лоши. Уведомен съм от някои от бизнесмените, че законите се прилагат селективно. Необходима е прозрачност при взимането на решения от страна на правителствените служби, които се отнасят до бизнеса. Инвеститорите искат да знаят, че когато правителствените служители вземат решение, зад него няма скрити цели. Те искат да знаят, че когато се подпише договор, това е краят, а не началото на преговорите, каза още той.
Още на 29 ноември (вторник) US-посланик Джон Байърли бе подкрепен от посланика на Великобритания в София - Джеръми Хил, който в ефира на една столична телевизия попари надеждите на управляващата коалиция, че Европейският съюз чака България с отворени обятия: Понякога криминалните интереси в България са много неудобно близо до политиката и бизнеса. Има някои много силни криминални групи, които се движат посредством корупция и сплашване. Трябва да имате решимост да се справите с този проблем и да има резултати. Датата 1 януари 2007 г. за присъединяване на България към ЕС все още е постижима, но мониторинговият доклад на Европейската комисия постави акцент върху няколко проблема за решаване - заяви Н. П. Джеръми Хил. - Така че, ако България иска да се вмести в срока на приемане, трябва да реши бързо тези проблеми. Сред най-важните въпроси е справянето с организираната престъпност, като усилията трябва да се насочат към обвинението и вкарването на престъпните босове в затвора и към отнемане на имуществото им, придобито по незаконен начин, обобщи още посланикът на Великобритания.
Параграф 22 отдели толкова място за изявленията на тримата дипломати, защото на 9 (петък) в резиденция Бояна започва изключително представителен двудневен форум, озаглавен Реформата в българските съдилища - от международни принципи към успешни практики.
На неговото откриване са поканени да присъстват държавният глава Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев и посланикът на САЩ в София - Джон Байърли. Участниците във форума ще дебатират по пет теми, които също звучат достатъчно авторитетно: Реформата в гражданския процес, Реформата в наказателното производство, Професионално развитие на съдиите: назначаване, повишаване, атестиране и обучение и Ролята на Висшия съдебен съвет в съдебната администрация, Етични правила и дисциплинарни производства.
Онова обаче, за което най-вероятно ще стане дума по време на дебатите, едва ли ще събуди съчувствието на Брюксел, на западните дипломати в София и на обикновените потърпевши от всекидневните издевателства на организираната престъпност и корумпираните чиновници: приет е новият Наказателнопроцесуален кодекс. Освен това е готов проектът за нов Наказателен кодекс; проектът на новия Административнопроцесуален кодекс е внесен за приемане от Народното събрание; 97% от престъпленията са прехвърлени за разследване в МВР; работи се по проект за изменение на Закона за съдебната власт - с цел въвеждане на конкурсното начало; в ход е политическият дебат за пълното снемане на магистратския имунитет и за въвеждането на процедура за предсрочно отстраняване на главния прокурор от длъжност (импийчмънт)...
Колкото и благочестиво обаче да звучи всичко това, в крайна сметка истината е далеч по-тъжна и зловеща, отколкото дори тримата цитирани дипломати могат да си представят. И то не за друго, а защото по високите етажи на властта в София може и да има голяма корупция, но онова, което се вихри извън столицата през последните 15 години, надхвърля и най-богатото въображение.
Именно там - в глухата провинция, човешкият живот не струва и пукната пара, а за местните мутри и бели якички е все едно какво ще задигнат - каруца, стадо овце, нива от 20 декара или 10 хектара вековна букова гора. А кметовете, общинарите и шефовете на полицията, следствието,прокуратурата и съда до такава степен са повярвали в себе си, че отдавна са се превърнали във феодали. Призвани от Господа да властват над крепостни селяни, а не да се занимават с някакви си там интереси на данъкоплатците и избирателите.
Въпреки че откакто се появи на бял свят (в средата на октомври 2001 г. ), Параграф 22 отделя достатъчно място за зулумите на кметовете и общинарите, колективната памет така и не е в състояние да извика повече от четири-пет образа на градоначалници, сблъскали се през годините с българската Темида - Васко Стоянов (Гълъбово), Стефан Софиянски (София), Фидел Беев (Велинград), Веселин Найденов (Белово), Кирил Трендафилов (Асеновград) и Иван Ценов (Видин).
Засега обаче само бившият кмет на гр. Гълъбово Васко Стоянов има ефективна присъда. На 29 септември 2003 г. той бе осъден от Старозагорския окръжен съд на четири и половина години затвор за подкуп, а на 31 май 2003 г. Върховният касационен съд потвърди присъдата му и тя влезе в сила. В условията на българската демокрация обаче това нищо не означава, защото Васко Стоянов продължава да е под домашен арест - той е много-много болен и лекарите са му забранили да носи раирана пижама.
Не по-различна е и съдбата на всички сигнали, получени в правителствената Комисия за координация на работата по борбата с корупцията, ръководена от министъра на правосъдието. Тя беше създадена през 2002 г. и до момента е получила около 600 сигнала срещу държавни и общински чиновници, кметове и областни управители, ченгета и магистрати. Все за едни и същи неща - подкупи, изнудване, злоупотреба със служебно положение, шуробаджанащина и т. н.
По статут тази комисия не може да направи нищо друго, освен да препраща сигналите до т. нар. компетентни органи - прокуратурата, инспекторатите на съответните ведомства (министерства, агенции и дирекции), Висшият съдебен съвет, Сметната палата и Държавната агенция за вътрешен държавен финансов контрол. Също по статут, въпросните компетентни органи по никакъв начин не са длъжни да уведомяват правителствената антикорупционна комисия докъде е стигнала работата по нейните сигнали, кой от нейните пациенти е изправен пред съда и за кого е доказано, че е невинен. Колкото и странно да звучи обаче, липсата на обратна връзка между тях и правителствената Комисия за координация на борбата с корупцията е най-малкото управленско зло, за което човек може да се сети. Прословутото калпаво законодателство и задължителното покровителство от София също не са онези пречки, които от 15 години едновременно обезсилват действията на десетки хиляди данъчни, полицаи, следователи, прокурори и съдии.
Всъщност истината за масовото безсилие срещу белите якички е много простичка: т. нар. борци срещу корупцията в провинцията умишлено не си вършат работата, защото трябва да разследват и да изпращат на съд свои роднини, приятели и хора, които са ги уредили я с евтино общинско жилище, я с лъскав западен автомобил. И понеже кръвта вода не става, а старото приятелство ръжда не хваща, проблемът с липсата на съдени и осъдени кметове и общинари се прехвърля в столицата. Където на никого не му се занимава с провинциални глупости, тъй като всички са затънали до ушите в голямата политика... надявайки се да пипнат големите пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във