Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ЦЪРКОВНИЯТ СКАНДАЛ ПРЕРАСНА В МАХЛЕНСКИ

Тъкмо в София започнаха сериозните залагания докога свещениците от алтернативния синод на Дядо Инокентий ще служат на открито - до първия дъжд или до първия сняг, и работата отече. На 4 август (сряда) 20 от разколниците, изпратили до Светия синод и патриарх Максим покаятелни писма, бяха приети отново в лоното на Българската православна църква и възстановени енорийски свещеници. Седмица по-рано същото сториха и шестима плевенски свещеници, сред които и отец Костадин Гаврилов от храма Света Параскева. Негово име нашумя още през 1994 г., когато превзе църквата с помощта на местна борческа бригада, работеща за ВИС 1. Девет години по-късно - на 4 април 2003 г., именно отец Костадин бе онзи свещеник, пред чиито очи бе разстрелян плевенският бандит Марио Иванов (Каратиста).Докато синодалните старци, начело с дядо Максим, се радваха на все по-големия брой покаяли се грешници, войнствените гласове от другата страна на барикадата не ставаха все по-силни. Алтернативният синод на митрополит Инокентий ще спечели дело срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург - обяви в сряда председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. - Съдът вече е сезиран за църковния скандал у нас, но официалната жалба ще бъде внесена, когато се изчерпят възможностите за обжалване на актовете на прокуратурата, обясни още той. По принцип шефът на Българския хелзинкски комитет е прав, защото в Страсбург не гледат изобщо с добро око на насилието, упражнявано от държавата. Независимо от това дали поводът за това насилие е законен, или не е. Големият въпрос обаче не е дали държавата ще загуби поредното си дело в Европейския съд по правата на човека, а какво се случва след това и защо българската Темида все още не се е разкаяла за греховете си. Управляващите и хората на главния прокурор Никола Филчев твърдо вярват, че прокурорско-полицейската операция за опразването на разколническите храмове (на 21 юли) е била съобразена с действащото законодателство. И сигурно имат известно основание, макар че от гледна точка на правилата, описани в Наказателнопроцесуалния кодекс, Гражданскопроцесуалния кодекс и Закона за МВР, може доста да се поспори по този въпрос. Онова, което смущава, е друго: защо държавното обвинение се активизира сега, след като за далаверите в БПЦ се знае от 12 години, а разцеплението винаги е било съпроводено с насилие и тежки криминални престъпления. Един от най-големите скандали около разцеплението на БПЦ, който най-вероятно ще бъде спестен на магистратите в Страсбург, е че през 1992 г. т. нар. Временен синод на покойния вече алтернативен патриарх Пимен бе създаден с акт на тогавашната Дирекция по вероизповеданията към Министерския съвет. Не със закон или с правителствено постановление, а с нещо, което дори не е поднормативен акт. Тази груба намеса на изпълнителната власт в църковните дела бе подминато от тогавашните Върховен съд и Главна прокуратура. Нещо повече, на никого от тогавашните управляващи не му направи впечатление, че действащият по онова време Закон за изповеданията бе ревизиран от най-обикновена дирекция. И то зад гърба на Народното събрание, което единствено по конституция има право да променя нормативните актове.По същия небрежноелегантен начин държавното обвинение подмина и опразването на няколко сметки на Светия синод през 1992-1993 година. Тогава, след превземането на Синодалната палата в София от Христоор Събев, разколниците сложиха ръка на официалния печат на Светия синод, на номерата и спесимените на част от синодалните банкови сметки и на няколко папки с нотариални актове. Според Варненския митрополит Кирил, по онова време разколниците са източили над 300 000 щ. долара, а няколко десетки църковни имота са прехвърлени незаконно на хора от алтернативния синод.Вместо обаче да накарат държавата и съдебната власт да им отговорят на тези и още куп важни въпроси около намесата в църковните дела, предводителите на двата синода отново се сдърпаха за това, кой колко храма управлявал. Според старците на дядо Максим, враговете контролирали не повече от 50 църкви, докато хората на дядо Инокентий са категорични, че са били изхвърлени от 250 храма. Чудно кога ли някой от двата синода ще се сети и ще накара парламентарното си лоби най-после да попита Конституционния съд дали Законът за вероизповеданията нарушава конституцията, или не я нарушава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във