Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДА ИМ Е ЧЕСТИТО: ТЕ НАДДЕЛЯХА

На този ден през 1992 г. д-р Желю Желев стана първият демократично избран държавен глава в 1311-годишната история на България. На този ден президентският съветник Борис Велчев стана третият главен прокурор в 16-годишната демократична история на България, наложен по недемократичен начин от политическия елит. И то пред очите на целия народ, защото за първи път в най-новата история на България държавната телевизия пряко излъчи заседание на Висшия съдебен съвет. Този ден е 19 януари (четвъртък), а след него България наистина вече няма да е същата, защото управляващият коалиционен хибрид - БСП, НДСВ и ДПС, затвори кръга и вече контролира всички власти - законодателната, изпълнителната, съдебната и местната. Тоест - сложи цялата държава в джоба си.
Две неща обаче трябва да им се признаят на Георги Първанов, Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. За първи път от 1989 г. насам те нагледно показаха, че човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал и че поуките на миналото са шперц към всяка врата в бъдещето. Те успяха да се справят със ситуацията така, че каквото и да се случи оттук нататък, техните костюми завинаги остават бели, а биографиите им - неопетнени с обстоятелството грубо вмешателство в работата на независимата съдебна власт.
Още тук трябва да бъде направено едно много важно уточнение. Никой не оспорва личните и професионалните качества на новия главен прокурор на България - Борис Велчев. Нещо повече - изявлението му пред Висшия съдебен съвет в четвъртък (което публикуваме на стр. 6) направо си звучи като... благ мехлем за люти рани и вдъхва надежди, че циментовите глави в държавното обвинение най-после са си намерили майстора.
В същото време прави неприятно впечатление фактът, че президентът Георги Първанов и тримата коалиционни лидери - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, продължават да си правят оглушки, че имат нещо общо с номинирането и избирането на Борис Велчев за шеф на държавното обвинение.
Не по-различно е и поведението на членовете на Висшия съдебен съвет. От една страна те по никакъв начин няма да си признаят, че са били принудени да участват в процедурния фарс, наречен избор на нов главен прокурор. От друга страна обаче кадровиците на Темида не искат да обяснят защо не пожелаха да излъчат поне един кандидат за наследник на Никола Филчев. Не за друго, а поне от... кумова срама, задето в съдебната система работят над 4000 магистрати, 500 от които в никакъв случай не са по-малко честни и професионално подготвени юристи от Борис Велчев.
Три са големите доказателства, че избирането на Велчев за нов главен прокурор е плод на сделка между управляващите и членовете на ВСС.
Най-напред двумесечната процедура, определена в Закона за съдебната власт за номиниране, изслушване и обсъждане на кандидатите за отговорния пост, бе сведена до две формални събирания на ВСС в сряда (18 февруари), които узакониха очевидния факт, че Велчев е сам самичък на пистата.
След това на 19 февруари Висшият съдебен съвет демонстрира уникално болшевишко и безкритично единодушие, като избра Борис Велчев за главен прокурор с 99.9999% - 23 гласа за, един глас против и една недействителна бюлетина.
И накрая, за да стане ясно на всички, че нищо случайно не е случайно, четиримата прокурори във Висшия съдебен съвет се държаха като... агнета на заколение: по време на псевдодискусията около вижданията на Борис Велчев за бъдещето на държавното обвинение те не му зададоха нито един въпрос. А след приключването на церемонията никой от тях не му стисна ръката за добре дошъл и не му пожела на добър час в съвместната работа. И май има защо, тъй като големият анализ на ерата Филчев в прокуратурата тепърва предстои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във