Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДА ИЗПЪРЗАЛЯШ ТЕМИДА Е ФАСУЛСКА РАБОТА

Неприятно е, когато човек получава откази. Без значение дали става дума за работа, услуга, или чувства. Но когато иде реч за противодействие на престъпността, отказът или неизпълнението на исканията на правоохранителните органи (или протакането и неточното изпълнението на нарежданията им), си е направо показване на среден пръст. Колкото и да звучи нелицеприятно, в сферата на борбата с престъпността този жест отдавна се е превърнал в ритуал, подобен на ръкостискането - всеки го прави, защото знае, че от това нищо няма да последва. Свидетели или вещи лица често забравят за призовките, под които са се подписали собственоръчно. Полицаи замотават исканията на следователите, които по закон са длъжни да изпълнят незабавно. Следователи с месеци (че и с години) се размотават в нежеланието си да изпълнят задължителните (също по закон) прокурорски нареждания. Прокурори с петилетки творят нескопосани обвинителни актове, които съдът връща още в деня на тяхното получаване. Съдии категорично не желаят да се занимават с т. нар. тежки дела и са способни да открият и под вола теле, само и само да останат чисти и сухи... Според чл. 95 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), след като е получил призовката си, свидетелят е длъжен да се яви пред органа, който го е призовал. Да изложи пред следователя, прокурора или съдебния състав всичко, което знае по делото, и да отговари изчерпателно на поставените му въпроси. Освен това свидетелят е длъжен да стори и още нещо - да остане на разположение на този, който го е призовал, докато това е необходимо, т.е. - докато делото приключи с присъда или бъде прекратено. Ако не може да се яви поради болест или инвалидност, нищо не пречи призованият да бъде разпитан там, където се намира.В случай че свидетелят не се яви на определеното място и време да даде показания, гласи по-нататък разпоредбата на чл. 95 от НПК, той се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит. Ако обаче в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят. На пръв поглед нещата изглеждат съвсем недвусмислени и достатъчно строги за нашенеца, който най-често не е склонен да се раздели със стотачката (ако изобщо я има) или пък да стане за посмешище пред комшиите си, когато полицаите го поведат към патрулката като гнусен престъпник. Но тази наказателнопроцесуална строгост отгърмява в девета глуха, стане ли дума за проваляне на дела, свързани с тежки криминални или икономически престъпления. Защото открай време се знае, че бойните другари на обвиняемия или подсъдимия (килър или контрабандист примерно) са готови не само да плащат глобите на разсеяните свидетели, а и да им броят стократно отгоре като компенсация за понесените несгоди. Било от принудителното отвеждане в следствието или съда, било заради внезапната тежка амнезия или скоропостижната необходимост от дълго лечение зад граница. Разбира се, за да се случи всичко това, трябва да е налице едно изключително важно условие - свидетелят да е случил на престъпници с добри сърца, които са готови да си платят за услугата. Тъй като в деветдесет на сто от случаите става точно обратното: неизвестен глас с характерен акцент се обажда по телефона и в прав текст обяснява на ключовия свидетел какво ще се случи с него, жена му и децата му, ако си отвори устата и пропее. Оттук нататък продължението е познато. Човекът се явява пред следователя или в съдебната зала, помнейки единствено трите си имена и рождената си дата. Какво се случва след това също е известно. Ако делото е в досъдебна фаза (т.е. в следствието) то се спира до разкриване от органите на МВР на истинските извършители на престъплението. Ако делото е влязло в съда, съдебното дирене се прекратява и материалите се връщат там, откъдето са тръгнали (през прокуратурата в съответното следствие). Според чл.290 от Наказателния кодекс (НК) всеки, който бъде уличен в лъжесвидетелстване (по същество свителската амнезия е точно такова прегрешение), може да получи присъда до пет години лишаване от свобода. Колкото и обаче екипът на Параграф 22 да напряга колективната си памет, такова нещо май не се е случвало досега и няма никакви изгледи да се случи. По простата причина, че лъжесвидетелството също трябва да бъде доказано.Горе-долу така стои въпросът и с поемните лица. Те също са свидетели, само че при извършването на определени процесуалноследствени действия (примерно обиск и изземване на веществени доказателства) се подписват при съставянето на протоколите. Голямата разлика между тях и обикновените свидетели е, че поемните лица по-рядко стават обект на директен натиск и затова при тях неизпълнението на разпорежданията на следователите, прокурорите или на съда не са толкова чести.Една от най-големите пробойни в наказателния процес зее в процедурите, по които работят специалистите, призвани да извършват съдебните експертизи. Този тип поръчки се правят от следствието и съда, когато съществуват съмнения за причините, довели до нечия смърт или нанасянето на телесни повреди, за вменяемостта на обвиняемия, подсъдимия или свидетеля, както и за способността им правилно да преценяват фактите и обстоятелствата. Освен това експертизи се възлагат и по всички по-тежки и по-заплетени дела, свързани с контрабанда на стоки, източване на ДДС или опразване на чужди сметки с фалшиви кредитни карти. И макар съдът, съгласно чл.127, ал.1 от НПК, да не е длъжен да се съобразява със заключението на въпросната експертиза, много често мнението на специалистите натежава при оформяне на становището на следователя, прокурора и съдията. Според чл.122 от Наказателнопроцесуалния кодекс експертът също е длъжен да се яви пред съответния орган, когато бъде призован. Единствената възможност (законова) той да откаже да даде заключение е, когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни за съставянето на обосновано мнение. За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини експертът се наказва с глоба до двеста лева. Естествено и тук е оставена възможността глобата да се отмени, ако в седемдневен срок от съобщението за налагането й бъдат посочени уважителни причини.За зла участ на българската Темида и експертът е податлив и на корумпиране, и на заплахи. Но в интерес на истината случаите на отказ от извършване на експертиза са доста рядко явление. За сметка на това никак не са малко примерите, когато следствени дела или съдебни процеси се размотават с месеци и години заради некачествена или тенденциозна работа на вещите лица. И именно тук зейва онази пробойна, за която вече стана дума.Колкото и да са специализирани в разследването на даден тип престъпления, следователите, прокурорите и съдиите не са и не могат да бъдат специалисти по всичко. Още по-малко пък са в състояние да влязат в ролята на шесторъкия Шива и едновременно да нищят по осем-десет тежки криминални или стопански престъпления. В тези случаи се налага магистратите сляпо да се доверят на добросъвестността на експертите и да разчитат единствено на тяхната лоялност. Кой знае защо в България все още не се води статистика за качеството на приключените експертизи и за броя на брака в работата на вещите лица. За никого обаче не е тайна, че близо една трета от залежалите следствени дела (към края на миналата година те бяха около 50 000) попаднаха в тази графа именно заради неприключени навреме или претупани набързо експертизи. Съгласно разпоредбата на чл.291, ал.1 от Наказателния кодекс всеки експерт, който умишлено подведе органите на съдебната власт, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години. Само че липсва каквато и да е официална информация дали през последните десетина-дванайсет години поне едно вещо лице е било осъдено за фалшифициране на експертизата, или за умишлено подвеждане на следствието, прокуратурата и съда. За да се случи подобно нещо, трябва други експерти, най-често колеги на заподозрения, да докажат, че той е затаил истината или е спестил част от нея. Нещо, което, по една или друга причина, никога не се случва. Проблемът с качеството на експертизите има и друг, не по-малко важен, аспект - лежерното заиграване на магистратите с работата, свършена от вещите лица. Интересно какви ще са резултатите, ако правосъдният министър разпореди на своите инспектори да направят проверка колко са делата, които с месеци се размотават по следствия и съдилища заради назначаването на нови и нови експертизи. Било по нареждане на наблюдаващите прокурори, било по искане на адвокатите в съдебна зала...

Facebook logo
Бъдете с нас и във