Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДА НЕ ПРЕВРЪЩАМЕ ТЕМИДА В ТЕРМИНАТОР

Конституционният съдия Власилдав СлавовКонституционният съдия и доскорошен председател на Върховния административен съд Владислав Славов бе избран от съдебните репортери за магистрат на 2003 година. Резултатите от традиционната анкета на правосъдното министерство бяха обявени на 16 април - Деня на конституцията и юриста. На второ място журналистите класираха Спас Иванчев, съдия в Софийския градски съд. Той бе номиниран заради достойно поведение и защита на честта на професията по време на скандала по делото Бета - Червен бряг. През пролетта на миналата година съдия Иванчев отказа да наложи на тримата обвиняеми мерки за неотклонение задържане под стража и ги пусна на свобода срещу парични гаранции. Заради този акт главният прокурор Никола Филчев привика двама от обвиняемите в кабинета си, за да ги пита колко пари са платили на съдията. Спас Иванчев изпрати протестно писмо във Висшия съдебен съвет и поиска да бъде разследван, но нищо подобно се се случи.Малко след церемонията, на която правосъдният министър Антон Станков раздаде наградите, конституционният съдия Владислав Славов даде специално интервю за Параграф 22.Г-н Славов, най-напред - честито! Как се чувствате като магистрат на годината, който вече не работи в съдебната система?- Благодаря, прекрасно се чувствам. Вярно е, че Конституционният съд не е част от третата власт, но това все пак е оценка за работата ми като председател на Върховния административен съд, какъвто бях само допреди половин година. Поласкан съм от мнението, което журналистите имат за мен, и смятам да не ги разочаровам на новото поприще. Искрено се надявам, че тази награда ще стимулира моят наследник - Константин Пенчев, както и всички съдии и служители във ВАС. Реформата в административното правосъдие, която в момента върви, е амбициозна и от нейното успешно приключване до голяма степен зависи изходът от борбата с корупцията. Независимо дали става дума за корупция в сферата на държавната администрация, или в съдебната система. Защо смятате така?- Основният начин за борба с корупцията, особено сред държавните служители, е силният съдебен контрол върху актовете на администрацията и неговата публичност. Нищо не плаши подкупния чиновник повече от възможността той да се види във вестника или пък името му да се превърне във водеща телевизионна новина. От друга страна, прозрачността при движението на съдебните делата и тяхното компютърно разпределение между магистратите изключват вероятността определени хора да решават определени дела срещу определено плащане под масата. Извинявайте, че на празника ще ви занимавам с подобни неща, но какво мислите за продължаващия медиен дебат Полицията хваща престъпниците, а съдът ги пуска?- Едва ли аз съм човекът, който трябва да коментира какво се случва около т. нар. шумни наказателни дела. Искам обаче да помоля всички репортери, когато пишат по конкретни казуси, да четат съдебните актове. Те са публични и би трябвало достъпът до тях е свободен. Нещо повече - винаги съм твърдял, че когато се гледа мярка за неотклонение на някой известен бизнесмен с екзотичен прякор, мотивите на съда задължително трябва да се дават на журналистите. Вярно е, че съдът не коментира своите решения, но не виждам пречка медиите да коментират конкретните мотиви за постановяването на това решение. Защото е много лесно да се говори, че полицията хваща бандитите, а съдът ги пуска. И в същото време да се мълчи за причините, довели до въпросното пускане. Какво имате предвид?- Липсата на доказателства, че задържаният е извършил престъплението, в което е обвинен. Може процесуалните срокове да са кратки, може някои текстове в Наказателнопроцесуалния кодекс да затрудняват работата на полицията и прокуратурата, но ако те не са събрали достатъчно доказателства, нито един съд няма да постанови задържане под стража просто така. За най-голямо съжаление потвърждението на думите ми е онова, което от години се случва в Страсбург: присъдите срещу България, издадени от Европейския съд по правата на човека, стават все повече и повече. И то за едни и същи неща - неправомерно задържане, необосновано лежане в следствения арест без присъда, мудно правосъдие и т. н. В това отношение основната тежест пада върху органите, които събират и представят доказателствата пред съда. Фактът, че на някого му е наложена мярка за неотклонение парична гаранция от 1000 или 2000 лв., а не задържане под стража, не е показателен за отношението на съда към обвиняемия или заподозрения. Важното е дали има достатъчно доказателства, че именно този човек е извършил престъплението, за което е задържан. Крайно време е да се разбере, че не може да има задържане под стража, ако няма достатъчно доказателства. Това става само във филмите, които понякога гледаме. Аз обаче категорично не желая правосъдието в България да е като в холивудските екшъни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във