Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДА НЕ ВЗРИВЯВАМЕ АЙФЕЛОВАТА КУЛА, ПРЕДИ ДА СМЕ Я ПОСТРОИЛИ

Според шефа на МВР бъдещият закон за конфискацията е строг, но справедлив и с него не може да се злоупотребяваМинистърът на вътрешните работи проф. Георги Петканов пред Параграф 22Министърът на вътрешните работи Георги Петканов е роден на 1 ноември 1947 г. в Смолян. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и след едногодишен стаж в Софийския градски съд започва работа като районен прокурор в Девин, Смолянска област.От 1974 г. е асистент в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1983 г. защитава докторска дисертация по право, през 1989 г. става доцент, а от 1996 г. е професор. От 1991 до 1995 г. е декан на Юридическия факултет, а след това и заместник-ректор на Софийския университет. Специалист е по данъчно и административно право. От 1991 г. проф. Георги Петканов е член на Академичния съвет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Той е заместник-председател на Специализирания съвет по правни науки при Висшата атестационна комисия и главен редактор на сп. Съвременно право. От 1997 г. проф. Петканов е арбитър при Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата. Член е на Бюрото на Международната организация на юристите-демократи.През 2001 г. проф. Петканов влиза в 39-ото Народно събрание като депутат от Национално движение Симеон Втори, а от 24 юли 2001 г. е министър на вътрешните работи.Георги Петканов е женен и има един син. Г-н министър, битката ви да наложите закона за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, продължава вече година и половина. Засега народните представители отстъпиха с една крачка и в средата на септември приеха проекта на първо четене по характерен за тях начин: от парламентарната трибуна се чуха много и все остри критики, но накрая 163 депутати гласуваха за. Удовлетворен ли сте от победата?- В борбата с организираната престъпност трябва да се използват различни мерки. За мен няма никакво съмнение, че отнемането на финансовите й активи е един от най-ефикасните способи за това и практиката в Европа отдавна го е доказала. У нас подобен нормативен акт не е писан досега, той е необичаен и се наложи няколко пъти да го пуснем за публично обсъждане между политици, журналисти, юристи и интелектуалци. Това беше необходимо, за да може обществото да разбере същността на закона. Именно заради неговия деликатен и нестандартен характер се появиха и опасенията от въвеждането му. Обсъждането обаче даде неочаквано добри резултати. Чуха се много критики и бележки, които за нас бяха по-важни от похвалите, защото ни помогнаха да усъвършенстваме проекта и да предложим вариант, който съществено се различава от първоначалния проект. Помните ли схватката в пленарната зала? От колко страни ви атакуваха едновременно?- По-голяма част от противниците на законопроекта смятаха, че с него би могло да се злоупотребява, че той ще бъде насочен към забогателите по законен начин хора в държавата, към политическите опоненти и тъй нататък. Втората - по-сериозна група, имаше чисто юридически аргументи против приемането на закона, но те също се убедиха, че дяволът не е толкова черен. В пленарната зала проектозаконът получи много мощна подкрепа: от депутатите на НДСВ, ДПС, Новото време и СДС, само един син народен представител гласува против. От 19 народни представители на Демократи за силна България, пет бяха за, пет - против, а девет се въздържаха. Равносметката е повече от обнадеждаваща - общо 163 гласа за и само 22 - против. При такъв шарен и нееднороден парламент подобен вот е повече от голям успех. Не мога да не бъда доволен, защото депутатите, медиите, колегите юристи, обикновените хора се убедиха, че такъв законопроект е необходим. Всички искаме битката с мафията да приключи в полза на държавата и затова аз толкова упорито държа този закон да бъде приет. Кои бяха най-ценните препоръки, които възприехте в хода на публичните дебати?- В закона да се създадат достатъчно юридически гаранции, които да изключат възможността с него да се злоупотребява. С всеки нормативен акт може да се злоупотреби, но с този, признавам, възможностите са огромни. Затова основната част от бележките, които възприехме, бяха насочени именно към повишаването на гаранциите, че подобно нещо няма да се случи. В процеса по отнемане на доходите, придобити от престъпна дейност,ще участват различни видове органи - тези на предварителното производство, които ще разследват престъпната дейност; данъчните, които извършват проверки и ще констатират несъответствия между доходите и декларираното имущество; съдът, който ще издава решенията за отнемане, така че властта няма да е съсредоточена на едно място. Всъщност - съдът ще взема два пъти отношение по един казус - чрез акт за запор на имотите (т. нар. обезпечителна мярка) и чрез акт за отнемане. С други думи - никой няма да има правото да запорира или отнема имущество без съдебна санкция. А най-категоричната гаранция, че до произвол няма да се стига,е, че съдът и в двата случая ще се произнася въз основа на събраните доказателства. Според вашите опоненти, всеки погнат трябва да доказва, че не е извършил престъпление. Тоест - нарушен е основният принцип на правото, че всеки е невинен до доказване на противното. Това вярно ли е?- Наистина тежестта за доказване до известна степен е прехвърлена към лицето, но това не бива да буди никакви опасения. Още със започване на процедурата по отнемане данъчните органи трябва да представят писмени доказателства, от които да е видно, че между декларираните доходи и начина а живот на дадено лице има разминаване. Тоест - не съществува логично и документално обяснение за произхода на апартаментите, вилите и колите. В такъв случай презумпцията е, че те са добити вследствие на престъпна дейност, за която пък има образувано предварително производство и осъдителна присъда. За да се отнеме имуществото на дадено лице то трябва да е осъдено за притежание на наркотици например. Процедурата по запора на неговото имущество започва по-рано, но отнемането се извършва едва след влизането в сила на осъдителната присъда. Ще бъдат ли образувани производства за отнемане на имуществото срещу всички, уличени в съпричастност към наркотрафик или пране на пари?- До известна степен, да. Трябва да се има предвид, че в закона са предвидени 17 вида престъпления, които влизат в номенклатурата на организираната престъпност. Няколко от тях са с по-голямо значение - наркотрафик, контрабанда, оръжие, незаконен хазарт и проституция - защото носят най-големи приходи. Процедурата е следната. Най-напред се образува предварително производство по съответните текстове от Наказателния кодекс. След това органите на предварителното производство искат от данъчните проверка за имуществото. И когато данъчната проверка приключи, трябва да има констатирано несъответствие между доходите и притежаваното, което да е минимум 60 000 лева. Тази ли остана последната граница, фиксирана в закона?- Възприели сме европейските стандарти. В страните от ЕС сумата е 15 000-20 000 евро, но, когато я обърнахме в левове, ни се стори малка. Завишихме я почти двойно, но най-вероятно народните представители ще я вдигнат на 100 000 лева. Сумата обаче няма никакво значение, защото нейната роля е да насочва към мисълта, че доходите са придобити по незаконен път. Впрочем, ако вдигнете летвата за организираната престъпност и до един милион лева, пак ще успеете да вкарате в кюпа големите босове... - Точно така. Ако ме питат, аз не бих възразил дори и на граница от 200 000 лв., защото е трудно всеки от тези хора да изкара документи за всичките си доходи. Целта е да хванем фрапиращите случаи, където едно лице на 23-24-годишна възраст, което няма нито един ден трудов стаж и нито един лев деклариран доход, притежава автопарк на стойност 500 000 лева. Най-нормалното нещо е да се провери откъде са дошли тези средства и, ако някой е извършил престъпление - да си понесе заслуженото. Нека преговорим урока: организираната престъпност се занимава с много широк спектър от дейности, но дори само едно престъпление да бъде доказано с влязла в сила присъда, държавата конфискува цялото имущество на мафиота, нали?- Има различни видове престъпни босове. Някои се занимават с наркотици, други и с контрабанда, а трети - с дрога, контрабанда и с трафик на жени. Достатъчно е за едно от тези престъпления да бъде образувано предварително производство и лицето да има доходи над посочената в закона сума. Няма да изследваме откъде са дошли тези доходи, защото това прави делото наказателно. При организираната престъпност се доказва една много малка част от престъпната дейност. Едно лице, което вече 10 години се занимава с контрабанда, може да бъде заловено и осъдено за един ТИР. Останалото обаче остава скрито и затова е нужен подобен закон. Логиката е проста - ако всяка престъпна дейност винаги се доказваше 100%, от такъв закон просто нямаше да има нужда. Г-н Петканов, а каква ще е процедурата за хората, които организират контрабандни канали, примерно? Знае се, че големите босове не пипат наркотиците с ръце, не дават парите за подкуп директно, нито пък ходят лично да избиват конкурентите си? - Те вече не пипат. Но, ако някой е осъден дори по свидетелски показания, това е достатъчно да попадне под ударите на този закон. Лицето може да бъде осъдено за едно, но може и за пет престъпления. Може да е осъдено като физически извършител, като подбудител или помагач. Важното е да има влязла в сила присъда, свързана с някое от 17-те престъпления, описани в закона. Затова твърдението, че с този нормативен документ може да се злоупотреби, не е вярно. Вие или аз може да сме богати, но не се занимаваме с наркотици и няма как да бъдем осъдени за това.Но винаги има вариант да ни подхвърлят наркотици, г-н министър, нали? У нас съществуват достатъчно примери за подобна практика. Какво ще се случи, ако някой реши да ни натопи?- Вашето възражение ми прилича на вица, в който 200-300 туристи се събрали пред Айфеловата кула и екскурзоводът им обяснявал: това е едно уникално съоръжение, с което Айфел е решил да прослави Франция, и ако се качите горе, в на само Париж, но и целият свят ще е в краката ви. Двама нашенци гледали, гледали, пък накрая отсекли: И какво толкова? Три кила взрив и от това чудо нищо няма да остане.... Не разсъждавайте по този начин, защото в целия процес вземат участие пет институции - полиция, прокуратура, данъчни, финансово разузнаване и съд, така че манипулирането на доказателствата едва ли ще е най-лесната работа...А възможно ли е мафиот да плати данъците си и да се размине с отнемането на имотите?- Ако лицето успее да докаже, че имотите му са от законен бизнес, но не ги е декларирало в данъчната служба, се смята, че то не ги е придобило от престъпната си дейност. В този случай то попада под ударите на данъчното законодателство - с всички последици. Най-малкото, което може да се случи на такъв хитрец, е да си плати данъците с лихвите, но другото производство - за отнемане на имуществото му, ще бъде прекратено. Обратен вариант обаче няма, защото плащането на данъци не узаконява престъпната дейност.Допреди година - мине - не мине време, все се стигаше до публичен дебат за амнистия на парите, внесени от чужбина, срещу плащане на някакъв данък върху тях. Може ли да се обсъжда подобна оферта и в момента?- Ако аз открадна 10 000 лв. и платя 2400 лв. данък, това не означава, че доходите ми ще станат законни, нали?Как успяхте да убедите в правотата си представителите на Новото време, които най-силно скочиха срещу първия проектозакон за отнемане на имуществото, придобито чрез престъпна дейност? Успяхте ли да се срещнете с Емил Кошлуков?- Срещал съм се с много депутати. Специално по този законопроект имах две много сериозни срещи с парламентарната група на НДСВ, още когато Новото време не се бяха отделили. Защитавах проекта и в три комисии на Народното събрание, които имаха много въпроси и много възражения - за неприкосновеността на частната собственост, за обратната сила на закона, за обърнатата тежест на доказване и т. н. Отговарях главно с решения на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека, част от които не бяха известни на моите опоненти. В крайна сметка те се убедиха, че този закон не е драконовски и повярваха, че той се създава не за да удари богатите хора, а незаконно забогателите. В един от вариантите на проектозакона се предвиждаше създаване на агенция към Министерството на финансите, която да движи целия процес. Смятате ли още, че подобна структура е необходима?- При германския модел отнемането на имущество е част от наказателния процес и разпоредбите са уредени в тамошния Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Движещата сила е прокурорът и се говори за разширена конфискация. Примерно - осъждат престъпник за наркотици на стойност 100 евро, а му отнемат имущество за 100 000 евро. Другият актуален модел е англосаксонският, който действа в Ирландия и Англия. При него отнемането е уредено със специален закон и е поставено извън наказателния процес. Ние предпочетохме англосаксонския модел, при който има два варианта за проверка на доходите: или чрез специална агенция, или чрез съществуващата данъчна администрация. В Ирландия са създали специална агенция, в която работят общо 63 души. Всички те, с изключение на шефа им, са напълно анонимни за обществеността и са подчинени директно на правителството. Ние се спряхме на този модел, но Министерският съвет реши, че няма смисъл да се създава нова административна структура и да се правят нови разходи. Затова финансовият министър Милен Велчев предложи тази дейност да бъде поверена на данъчната администрация. Не смятате ли, че направихте компромиси в името на задължителното приемане на този закон?- Не! По-важното е да има специалисти по финанси и банково дело, които да установяват разликите между спечеленото и декларираното. Няма значение и на чие подчинение ще е органът, който ще отнема незаконно придобито имущество, тъй като ще има строг съдебен контрол. Ако това не го решаваше съдът - бих се притеснявал дали отнемането ще е правомощие на МВР, или на Министерството на финансите. Но, когато този орган ще извършва само проверки - място за притеснения няма. В процеса на цялото разследване лицата могат да вадят документи и да доказват едно или друго, но последната дума ще е на съда. Кой ще управлява запорираните имоти и банкови сметки, докато трае процедурата?- Възбраната е неспособност за разпореждане с имуществото, т.е. то да не се продава. Значи самото лице ще се грижи. Ако някой докаже, че вследствие на възбраната е претърпял загуби -държавата ще му плати полагащото му се обезщетение. Обезпечителните мерки ще ги налага отново съдът, но аз съм убеден, че това може да стане в един от хиляда случая. Имате ли притеснения за ефективността на закона? - Законът за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин, няма да се прилага масово и в никакъв случай под ударите му няма да попаднат стотици хиляди граждани. За 2004 г. може да има десетина случая, но може и да са по-малко. Ще дам един пример от Ирландия - откакто през 1997 г. там въведоха т- нар. закон за конфискацията, досега са имали само 103 случая, средно по 15-16 на година. Предполагам, че и тук ще са толкова, защото босовете на организираната престъпност не са хиляди.И последен въпрос, г-н Петканов: постигнато ли е споразумение за обратната сила на закона?- Засега да. Фиксираната дата е пет години назад от началото на проверката. Все още не мога да проумея защо се разгоря толкова ожесточен дебат на тази тема, тъй като обратната сила е въпрос само на целесъобразност. Някои искаха проверките да започват от 10 ноември 1989 г. насам, други от 9 септември 1944 година. Само за Априлския пленум през 1956 г. не са казали нищо, но...

Facebook logo
Бъдете с нас и във