Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДА ОСЪДИШ МИНИСТЪР? МОЖЕ, НО КАКВО ОТ ТОВА?

Изпълнителната власт в България изглежда е на път да внесе сериозна корекция в известната фраза на лорд Джон Актън, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно. Е, българските министри може и да не разполагат чак с абсолютна власт, но ако съдим по пословичното им пренебрежение към опитите на Темида да сложи малко ред и законност в техните действие, възможностите им никак не са за пренебрегване. Те четат и прилагат нормативните актове, както им изнася, а когато бъдат санкционирани за това, просто махват с ръка и продължават нататък. Да четат и прилагат законите така, както им изнася.Не са едно или две съдебните решения, които министрите ни изобщо не удостояват с височайшето си внимание. Може би първият случай от управлението на тандема НДСВ-ДПС беше оня, с жалбата на гражданина Йордан Лазов срещу решението на синята екоминистърка Евдокия Манева да му откаже информация за административно-наказателно производство срещу общинска фирма в Дупница. Е, в решение 9822/18.12. 2001 г. ВАС отмени въпросното министерско разпореждане, но новият титуляр на МОСВ Долорес Арсенова изобщо не го удостои с внимание. И нищо не й се случи. А топката се затъркаля. Достатъчно е да си спомним колко пъти ВАС излизаше с решения по продажбата на БТК. Докато накрая пак стана това, което министрите си бяха намислили.В дългия списък на прегрешенията на титулярите в изпълнителната ни власт се редят много имена. Вицепремиерът Николай Василев, още докато беше и министър на икономиката, така и не удостои с внимание решенията на ВАС да приключи приватизационната процедура на Института по маркетинг и на варненската фирма Лазурен бряг в указания срок. Ескпросветният министър Владимир Атанасов се размотава месеци, след като ВАС беше излязъл с решение по въпроса за матурите, докато докара зрелостниците и техните родители до истерия. Накрая само организираната обществена съпротива го принуди да отстъпи. Почти няма министър, който да не се е превръщал в клиент на висшите административни магистрати заради едно или друго нарушение на закона. Достатъчно е да си спомним многобройните дела срещу ексздравния министър Божидар Финков по повод на националния рамков договор за 2002 г., за наредбата за хигиенните изисквания при погребения или при назначението на директора на ХЕИ - Пловдив. И министър Димитър Калчев бе осъден за нарушението на Закона за обществените поръчки при сключването на договора с Майкрософт. През май бе образувано поредно дело срещу Милен Велчев за това, че като финансов министър не е изпълнил Решение № 2113 от 9 март 2004 г. на петчленен състав на Върховния административен съд (петчленен състав). С него, казано съвсем накратко, върховните магистрати задължават министър Велчев да предостави информация на гражданина Кирил Терзийски за договора между финансовото министерство и британската Краун Ейджънс. Но и до днес Терзийски така и не я получил. И т. н., и т. н.Най-често обаче министрите стават ответници по жалби на граждани във ВАС по повод на достъпа до обществена информация. Така по данни на фондация Програма за достъп до информация само за 2003 г. има 230 случая на отказан достъп. И от тях най-много са тези, които изобщо не са мотивирани, т. е. ,откъдето и да ги погледнеш, те направо плачат за обжалване. Останалите, мотивирани с преценка на ръководителя на ведомството или с опазване на служебната тайна, също с успех могат да се наредят на опашката за отмяна от ВАС. Големият въпрос тук е Какво от това?Ако обикновен гражданин не си плати два месеца парното примерно, по последните изменения в закона за топлинната енергия рискува да бъде осъден по бързата процедура и един хубав ден да осъмне без част от имуществото си. Но ако министър или високопоставен чиновник в изпълнителната власт изобщо не удостоят с внимание окончателни и осъдителни за тях съдебни решения, не рискуват нищо... А всъщност нито законът за ВАС, нито НК правят разлика между простосмъртния гражданин и министъра. Или ако правят, тя съвсем не е в интерес на високопоставения чиновник или член на кабинета. Така чл. 52 от закона за ВАС предвижда, ако длъжностно лице не изпълни задължение, произтичащо от решение на съда, да му се наложи глоба в размер на 100 до 500 лв., в случай че не подлежи на по-тежко наказание. Само че някой да е чул досега министър или високопоставен служител в държавната администрация да е пострадал от тази разпоредба?За неизпълнение на съдебно решение се носи и наказателна отговорност. Според променения през 2002 г. чл.296, ал.1 от НК, който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. А неиздаването на съответното разпореждане или заповед от министър, с което би трябвало да се коригира установеното със съдебното решение нарушение на закона, е точно деянието, предвидено в този текст.Защо обаче това е мъртъв текст, т. е. той на практика не действа? Простият отговор е, че за да се стигне до присъда трябва да има повдигнато обвинение и предварително производство. С други думи, без благословията на прокурор не може да се потърси отговорност нито на някой министър, нито пък на неговите подчинени. Но обвинителите, а и не само те, не преливат от ентусиазъм, когато трябва да потърсят отговорност на лицата, облечени в реална власт. Внимателните движения в стил танго (стъпка напред, две назад) на държавното обвинение и на върховните административни съдии, когато партньор им е изпълнителната власт, са разбираеми. А и начините за взаимно надцакване не са един или два, затова никой не се и опитва да издребнява, като потърси отговорност за неизпълнено съдебно решение. Едно, защото високопоставените чиновници винаги имат по няколко резервни варианта за протакане на нещата, докато постигнат своето. И друго - колкото и независими да са магистратите, те са наясно, че безсмисленото дърпане на лъвската опашка може да се върне върху му като бумеранг. Например чрез бламиране на издигането им в кариерата, както стана на последното гласуване на ВСС от 2 юни, когато повече от половината от предложенията за шефовете на главния прокурор например не минаха. Колкото до съдиите, те са още по-наясно с правилата на играта. Иначе едва ли щяха да съчиняват онова послание от миналата седмица в стил Запорожци пишат писмо да султана, в което 266-те магистрати молят премиера да свие юздите на главсека на МВР Бойко Борисов. Защото им уронвал престижа и съсипвал имиджа... А практиката при безкрайно бавните и безрезултатни в повечето случаи съдебни процедури да се предпочита уреждането на въпроса на четири очи. И, естествено, плик, предаден под масата, е най-звучната ария от тази опера. А като резултат - всички кампании за дисциплиниране на държавния служител и за борба с корупцията все ще удрят на камък. Не защото са лоши по замисъл, а защото никой в България май не си тежи на мястото - нито съдът, нито държавните чиновници.Нито парламентът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във