Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДА СМЕ ИМ... ЖИВИ И ЗДРАВИ НА ЕВРОПЕЙЦИТЕ

Ако денят се познава от заранта, а новата година - по посрещането й, най-вероятно българинът ще стане нормален европеец най-рано след десетилетие, десетилетие и половина. В сряда (3 януари) Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) обяви, че 44.3% от пълнолетните българи не виждат конкретни ползи от пълноправното членство в ЕС, близо 16% не разбират точно какво ще им поднесе датата 1 януари 2007 г., а около една трета от анкетираните се страхуват, че ще загубим националната си идентичност.
В същото време през последните няколко дни западноевропейските медии продължиха да набиват в главите на читателите, слушателите и зрителите си, че на 1 януари 2007 г. в ЕС не влизат България и Румъния, а... преките потомци на граф Дракула и на Чингиз хан. А те, както много добре е известно от западноевропейските митове и легенди, най-много обичат да пият кръв от девици и младенци, за да имат сили да колят, палят и рушат всичко, което им се изпречи пред очите.
Последният писък в антибългарската медийна мода се извиси откъм Великобритания. На 29 декември тамошният булеварден вестник Сън публикува в ИНТЕРНЕТ сайта си трагикомична дописка, според която репортер на таблоида е поръчал и купил от София фалшив български паспорт на името на британския вътрешен министър Джон Рийд. И то срещу колосалната сума от 545 паунда (около 844 евро, т.е. 1650 лева).
Според разказа на британския репортер под прикритие, първата му среща с местен мафиот на име Бодин била в района на хотел Принцес (на 150-200 метра от Национална служба Полиция и на около 400 метра от централата на Главна дирекция Гранична полиция), където колегата платил капаро. Следващата среща се състояла в някакво кафене в долнопробната комунистическа част от София, където българинът поискал лични данни за британеца - височина, цвят на косата и очите и дата на раждане.
А сделката била финализирана на една от пресечките на бул. Витоша, където митичният Бодин се появил в компанията на... як лейтенант (явно от полицията). Тримата кривнали в една от пресечките до елитния хотел Сентрал парк, британецът взел стоката, останал доволен от качеството и си доплатил за услугата.
България вече се превръща в център на трафика на хора и наркотици - възвести гръмогласно таблоидът Сън в сензационната си предновогодишна дописка. - Граничната полиция на страната може да бъде подкупена - повечето полицаи взимат подкупи от пътници с нередовни документи, които се опитват да влязат в България. Оценките са, че в последните две години по този начин са били прибрани около 5 млн. лири, а освен всичко друго, България е вратата на Европа за афганистанския и колумбийския хероин, бие тревога още булевардният вестник и ни заклеймява като държава на пропускливите граници, през която във Великобритания безпрепятствено могат да проникнат дори терористи.
За да подкрепи тезата си, че ние не ставаме за нищо друго освен за измами, булевардният Сън се позовава на бившия експерт по фалшиви документи в Скотланд Ярд Том Крейг, който бил направил лабораторни изследвания на българското менте. Според него, става дума за качествен фалшификат, който може да заблуди доста хора, включително полицаи.
Ако не бъде проверен внимателно, този задграничен паспорт може да ви осигури безпрепятствен достъп до Великобритания, с него може да се открие банкова сметка, да се получи кредитна карта или да се кандидатства за работа, категоричен е Том Крейг, цитиран от в. Сън.
Вътрешният министър Румен Петков и шефовете на двете ресорни дирекции - комисар Ваньо Танов (Борба с организираната престъпност) и комисар Красимир Петров (Гранична полиция), подминаха с мълчание благородната провокация на английския репортер.
И наистина от формална гледна точка те са прави да мълчат, защото в длъжностните им характеристики изобщо не пише, че трябва да се занимават с кризисен PR и да опровергават писанията на някакъв си булеварден вестник, пък бил той и британският Сън.
На второ четене обаче ситуацията е доста по-деликатна и все някой от МВР трябваше да обясни на висок глас, че софийската интрига на британския репортер под прикритие е толкова семпла, че в нея не би трябвало да повярват дори най-заклетите читатели на Сън.
Като начало спокойно може да се каже, че дори около хотел Принсес отдавна не се въртят галфони, които се представят за крупни мафиоти и които с лека ръка да предлагат дрога, проститутки и фалшива валута на първия срещнат чужденец. Още по-малко пък ще вземат капаро за изработката на международен паспорт менте и ще водят на срещите с клиентите си... униформени лейтенанти.
Според международната практика за бизнес с фалшиви документи и валута, при подобни сделки се изясняват предварително най-малко две обстоятелства: кой гарантира за благонадеждността на клиента и кой ще понесе отговорността в случай на провал. Ето защо британският колега по никакъв начин не може да застане пред хотел Принсес, да повиси там ден-два като пиколо, а на третия ден връзката му със софийския подземен свят да доведе най-точния човек, който не само изработва български фалшиви паспорти, но те са с високо качество. Освен това той търгува с тескерета, крадени в Италия, Дания и Гърция.
Даже при беглото сравнение (какъвто труд си направихме) българският паспорт на британския вътрешен министър Джон Рийд е толкова далеч от съвършенството, колкото е цветното ксерокопие на банкнота от 100 евро. Вярно - ментето наистина наподобява оригинала, но липсата на някои основни реквизити, както и една-две леки неточности в съдържателната част на документа издават само едно: в лицето на британския репортер тарикатите около хотел Принсес са видели поредния балък, от който могат да спечелят много пари, без да си дават почти никакъв зор. Факт, който по никакъв начин не е попречил на колегата от Острова да изпълни мисията си, като ни омаскари за пореден път. При това - с помощта на онези нашенски медии, които за пореден път не се усетиха и... услужливо доразвиха тезата за тежкокорумпираната България.
Така никой не бива да се чуди, че започнахме контент анализа на историята с фалшивия паспорт от... европейските страхове на българина, установени от социолозите на НЦИОМ, и го съпроводихме с високомерния отказ на МВР-ръководството да огласи официалната си позиция по случая. Между трите събития има пряка връзка, последиците могат да бъдат избегнати, но за това трябва да бъдат изпълнени четири много важни условия.
Първо: българинът веднъж и завинаги трябва да избие от главата си мисълта, че шкембе чорбата, домашната шльоковица и шопската салата са най-ярките символи за националната му принадлежност и единствените непресъхващи извори на патриотизма му. Те бяха наложени като задължителни атрибути на българския бит и душевност още по времето на социализма. И това бе естествено, защото по ред причини тогавашният обикновен българин не биваше да мисли дори за следобедно уиски с бадеми, камо ли да мечтае за закуска с шампанско и ягоди.
За съжаление след демократичните промени на 10 ноември 1989 г. тази традиция не само бе съхранена, но бе и развита по-нататък. И днес - 17 години по-късно, се случи нещо невероятно. Дори британските заселници у нас, които по данни на търговци с недвижими имоти са около 12 000, внезапно забравиха прословутите си колониални навици. И днес, вместо да култивират у съселяните си любов към поезията на Байрон или преклонение към следобедния чай, те вече закусват с по една голяма гроздова, обядват с половин тенджера шкембе и вечерят с каквото Господ дал: я ракия със салата и свинска пача, я... само ракия.
Второ: половината българи веднъж и завинаги трябва да престанат да мислят за обединена Европа най-вече като за... бездънна прасе-касичка. Която всяка вечер могат да трошат, за да се напият под знойните звуци на чалгата, тъй като на сутринта със сигурност ще открият прасе-касичката отново здрава и пълна догоре. А другата половина от целокупния ни народ, също веднъж и завинаги, трябва да се сбогуват с идеята, че Европейският съюз ни мисли само най-лошото. Примерно - как да ни заграби земята, как да ни утрои данъците и как да вдигне десетократно цените на хляба и лекарствата.
Колкото и да е невероятно, последните социологически свидетелства за евроскептицизма и евростраховете на българина съвсем спокойно могат да изиграят и... положителна роля. Те могат да се окажат онзи законен повод, който най-сетне ще накара прокуратурата да потърси по-сериозно отговора на въпроса Кой и за какво похарчи 20-те милиона лева, заделени от правителството на НДСВ (2001-2005 г.) за т. нар. Комуникационна стратегия? Защото голямата цел, заради която бяха похарчени (по-скоро - окрадени) споменатите 20 млн. лв., изобщо не е постигната и обикновеният нашенец все още хал хабер си няма къде точно е влязъл преди една седмица, няма представа какво точно го очаква там и какво може той да очаква от европейските си съграждани.
Трето: след като сме пълноправни граждани на Европейския съюз, пред министър Румен Петков и екипа му вече не би трябвало да съществуват морални и материални пречки да разкрият какво бе истинското положение, което завариха в МВР през август 2005 година. За никого не е тайна, че поне половината от мафиотския образ на България бе изграден между пролетта на 1997 г. и лятото на 2005 г. от... предишните политически и професионални МВР-шефове. С една-единствена цел: да убедят света, че българската организирана престъпност е изключително мощна и, че ако не са те - политическите и професионалните шефове на МВР - BG-мафията ще превземе не само цяла Европа, но и Америка.
Мнозина сигурно си спомнят, че точно по това време България бе удостоена с няколко много мрачни титли: Най-мощната перачница на мръсни пари в Европа, Втори производител на фалшива валута в света след Колумбия, Най-големият инкубатор на мафиоти на Стария континент, Най-голямото депо за преразпределение на хероин и контрабандни цигари в Европа и т. н.
Съвсем естествено, всички тези приказки се оказаха най-обикновена PR-кампания, призвана да увековечи живота и делото на ген. Богомил Бонев и трите му десни ръце по онова време - ген. Кирил Радев (шеф на НСБОП), ген. Атанас Атанасов (шеф на НСС) и ген. Васил Василев (шеф на ДНСП), а по-късно и на живата антимафиотска легенда - ген. Бойко Борисов. Не за друго, а защото българската организирана престъпност, макар и прекрасно структурирана, с нищо не е по-различна от сродните организации в Унгария, Чехия и Белгия, да речем. Но е далеч по-безобидна както от класическите престъпни структури в Италия, Великобритания и Франция, така и от новите мафии в Полша, Румъния, Русия, Украйна и останалите републики от бившия Съветски съюз.
За съжаление истинският ефект от генералските напъни за избавление на Европа от българската чума започна да се усеща едва днес. Една трета от показните операции, организирани лично от ген. Бонев или ген. Борисов, приключиха с пълен провал, защото зад решетките се озоваха само двайсет-трийсет дребни риби. А като цяло т. нар. широкомащабни акции така и не завършиха с обвинителни актове: поради липса на доказателства, по заповед от съответната политическа централа или по най-различни други причини. Етикетът Мафиотска България обаче остана.
Четвъртото условие, което т. нар. компетентни държавни органи ще се наложи да изпълнят, е следното. Веднъж и завинаги те трябва да забравят страховете си от провокациите, критичните материали и откровените ругатни на западните медии, независимо от това, дали става дума за булевардни вестници като Сън, или за престижни издания и агенции като Тайм, Би Би Си или Нюзуик. Иначе казано, ръководствата на МВР, прокуратурата и остатъците от следствието трябва много внимателно да анализират всяка публикация с български адрес, да сверяват данните в нея със собствената си информация и... публично да огласяват както мнението си по темата, така и своите действия по-нататък.
Защото е тъпо и жалко да образуваме дело срещу екипа на Би Би Си, увековечил със скрита камера как бившият шеф на Българския олимпийски комитет и член на МОК - Иван Славков, се ошумолява в очакване на рушвета. При това - без колегите да кажат дори половин лоша дума за България, българските власти и българския народ. Но далеч по-тъпо и далеч по-жалко е да си мълчим, когато един булеварден вестник ни залива с помия заради някакъв си фалшив паспорт. Който наистина може да е произведен в София, но съвсем спокойно би могло да бъде измайсторен и... насред Лондон.
Така че да сме им живи и здрави на европейците, пък, както е казал поетът, каквото сабя покаже.

Facebook logo
Бъдете с нас и във