Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДАВИД МИТНИЧАРЯТ СИ НЯМА ДАЖЕ И ПРАШКА

Скандалите покрай последните изменения и допълнения на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) разчоплиха една отдавна отворена рана - какво точно се крие зад понятието митническо престъпление; кой трябва да разследва този тип закононарушения и пред какъв първоинстанционен съд да се изправят контрабандистите - районен или окръжен. Най-изненадващото в случая обаче е друго - колкото и гласовити да бяха критиците на ремонтирания НПК, те също подминаха темата и със завидно пренебрежение решиха, че контрабандата ще се разследва от митнически дознатели и ще е подсъдна на районен съд. Въпреки че проблемът е изключително сериозен и в него са завързани поне половината от чисто мафиотските престъпления: данъчни и финансови измами, незаконен износ на капитали и пране на пари, отвличания, рекет и екзекуции. Според традиционните схващания, контрабандата се появява там, където има дефицит, или пък онова, което се продава по магазините, струва скъпо. Думата е дошла в българския от Италия и първата й част - контра (contra), означава против, срещу, противопоставям се. Колкото до втората й съставка - банда, все още се спори дали тя идва от banda - банда, шайка, или от bando - указ, обявление.Според българското законодателство, най-общо зад понятието контрабанда се крие всяка дейност по вноса и износа на стоки, която се извършва в нарушение на нормативната уредба. А целите, които се преследват с нея, са няколко: да не се плащат мита, такси и акцизи; да се заобиколят различните видове контрол, осъществяван от упълномощените държавни органи - митнически и данъчни власти, полиция, ХЕИ и т.н.; да се прескочат десетките регистрационни и лицензионни режими.Теорията гласи, че най-често обект на незаконен внос и износ са такива стоки, които при употреба се видоизменят (чрез преработка), или пък се консумират директно: горива и смазочни материали, алкохол и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, хранителни продукти и т. н. В основата на това схващане е фактът, че веднъж влезли в употреба, произходът на тези неща трудно може да бъде установен, а доказването, че те са вкарани нелегално в страната, е почти невъзможен. Примерите са много, но и един само е достатъчен: за да се преродят 20 000 т американски пилешки бутчета (внесени контрабандно) в български, е необходимо само едно нещо - да бъдат препакетирани в нашенски опаковки. За сметка на това паричната разлика е фантастична. В US-варианта едровата цена на бутчетата се движи около 4 млн. щ. долара (по 200 долара на тон с транспорта), докато на вътрешния пазар цената им на дребно удря около 6 млн. лв. - по 3 лв. на кило (т.е. - около 3.6 млн. ш. долара). Същото е положението с прераждането на брашното, маята, цимента, концентратите за натурални сокове: веднъж прибрани в български опаковки, произходът на всички такива стоки е невъзможно да бъде доказан. По никакъв начин (след тяхната обработка) не може да бъде установен и престъпният характер на вноса им. Това е би могло да се случи (при това документално) само на едно-единствено място: при обмитяването на стоката. Тоест тогава, когато бизнесменът декларира какво внася, а митничарят определя размера на дължимите налози (или го пуска по живо-по здраво). Също, според теорията, незаконен внос на машини и съоръжения, на черна и бяла битова техника се прави по изключение. По простата причина, че за разлика от храните и напитките, телевизорите и хладилниците имат уникални серийни номера (и разни други идентификационни хитринки). И чрез тях всеки по-оправен контролен орган може да проследи пътя им, да стигне до техния производител и да установи истината за тяхното присъствие в страната. По отношение на теоретиците на борбата с контрабандата обаче практиката е изключително жестока. Особено в България. Отдавна вече е публична тайна, че някои структури на бившата Държавна сигурност (в тясно сътрудничество с тайните служби на останалите държави от социалистическия лагер), маскирани като външнотърговски централи и задгранични търговски представителства, усилено подкопаваха устоите на развития капитализъм чрез... контрабанден реекспорт на цигари, алкохол, лекарства, оръжие и какво ли не още. По правило трафикът вървеше от Запад към Близкия и Средния изток и африканския континент, а с организирането и поддържането на каналите се занимаваха висококвалифицирани тайни ченгета и търговци. След 10 ноември 1989 г. две трети от тези хора напуснаха държавната служба и се гмурнаха в дълбоките води на частното предприемачество. И нито един от тях не забрави да отнесе със себе си професионалните тънкости в занаята, документацията, явките, клиентите и... понатрупаните из секретните сметки долари и германски марки. Също по някаква случайност, един от първите занаяти, на който се отдадоха всички силови групировки след 1989 г. (плюс почти всички студентски кооперации, партии и фондации), бе безмитният внос на алкохол, цигари и горива и... контрабандата на всичко останало (от цимент до компютри), която вървеше успоредно с този внос. През 1991 г. първото правителство на СДС прекрати това импортно безумие, но разработените вече схеми продължиха да действат (макар и в условията на дълбока нелегалност). Нормалният разум едва ли може да приеме реалните стойности на безогледната контрабанда, вихреща се у нас по време на правителството на проф. Любен Беров (началото на 1993 г. - края на 1994 г.). По овехтели и никому ненужни (чудно защо ли?) вече данни на Агенция Митници, само за първите четири месеца на 1993 г. през ГКПП-Кулата са минали и заминали (без да бъдат обмитени и с една стотинка дори) над 2300 ТИР-а с черна и бяла техника, натурални сокове, алкохол, цигари и т.н. Само цистерните, профучали за този кратък период през гръцко-българската граница, са над четиристотин. И ако приемем, че средната печалба от един такъв ТИР-фантом е била 10 000 щ. долара (което в никакъв случай не е цялата истина), за тези четири месеца българската организирана престъпност е заработила само... 23 млн. щ. долара. Сметките стават още по-разюздани, ако в уравнението се добават още две полунеизвестни (образно казано): в ония времена месечно в България са влизали средно по 30 000 ТИР-а (с храни, напитки, цигари, дрехи, техника, строителни материали и горива), контрабандата е била... 70% от целия внос. (Никой няма никакво намерение да изчислява незаконните печалби, реализирани от контрабанден внос с кораби, влакове и самолети. В никакъв случай няма да броим и онези 5 млрд. щ. долара, загубени от България по време на първото югоембарго (1993-1996 г.) и спечелени от някого.)Същото остана положението и през следващите два периода, през които мина България: червения (при управлението на Жан Виденов), и синия (по време на служебното правителство на Стефан Софиянски и кабинета на Иван Костов). С една само тънка разлика - контрабандата беше канализирана, а годишните загуби за държавата бяха докарани до поносимите 1 млрд. г. марки.За какво е идело реч през тези шест години - средностатистическият българин трудно може да си представи. Ще споменем само един факт: през лятото на 2000 г. лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев и бившият директор на НСБОП Кирил Радев почти едновременно огласиха данните от една секретна разработка на антимафиотите, станала известна като Спиртната афера. Според изнесени в медиите данни, през бургарското пристанище (респ. - бургаската митница), за периода 1994-1998 г. са внесени контрабандно 98 000 т чист спирт.Тук вече изчисляването на печалбите, реализирани от мафиотите и техните покровители в държавната администрация, е лесно: от един литър спирт се произвежда литър и половина водка. Тоест - от 98 млн. л спирт са измайсторени... 147 млн. л водка, коняк, джин и т.н. По долар на литър да са спечелили мафиотите (което е нищо в сравнение със световните стандарти) - пак стига и артисва.Най-тревожното обаче е друго: за разлика от държавата, организираната престъпност не пести сили и средства за усъвършенстване на технологията, за внедряване на най-новите постижения в областта на съвременните технологии и за разработване на нови и нови схеми за работа. А как се замитат следите? Дори децата вече са наясно с изпитаните във времето хватки с офшорките; със сметките в чужди кореспондентски банки (собственост на фирми фантоми); със задграничните фирми (чието единствено задължение е да въртят бизнес с несъществуващи партньори чрез фалшиви документи); с осчетоводяването на приходите от неизвършени интелектуални и рекламни услуги в страни от Третия свят; с изкуствените фалити и т.н.Ето срещу този отлично смазан и действащ безотказно механизъм българският законодател реши да противопостави... т. нар. митническо дознание. Досущ като един Давид, който трябва тутакси да срази своя Голиат, но... с голи ръце. При това без да го убива, защото е длъжен да го изправи пред Н-ския районен съд. (Където, между другото, работят все 25-30-годишни магистрати, много от които през живота си не са виждали какъвто и да е международен платежен документ. Но не защото те не искат или не ги интересува, а защото образованието им е такова...)И как Давид-митничарят ще се справи? Живият ли живот ще го научи, или той ще прояви завидна любознателност и похвално усърдие? Много вероятно е и това да се случи. Но тогава пред него ще се изпречи друга, още по-трудна за преодоляване, бариера: по какъв начин митническите дознатели ще разследват хората, с които получават пари от една и съща каса и много от които са им преки началници? Отговорът е един и той не би затруднил дори студент първокурсник по право: никак няма да ги разследват. Просто ще правят каквото могат през максималния 30-дневен срок (според разпоредбите на НПК), след което дознанията масово ще бъдат преобразувани в следствени дела и ще са подсъдни на окръжни съдилища. И още една причина има, за да се случи всичко това: в нито една контрабандна сделка не участват само престъпник и митничар. Напротив, стълпотворението е забележително, защото във всяка контрабандна операция са замесени поне двайсетина човека с най-различни професии. Като започнем от хората, които я финансират и реализират, минем пред съответните държавни институции (примерно - митница, данъчна служба, ХЕИ, отговорниците по българските стандарти и т.н.) и стигнем до спецчадъра, разпънат от службите на МВР, следствието, прокуратурата и съда (ако изобщо работата опре до слугите на Темида). В този смисъл законодателят е длъжен да направи още един компромис със самочувствието си и светкавично да премести подсъдността на контрабандата от районен на окръжен съд. Докато не е станало съвсем късно - и България, вместо да стане външна граница на Европейския съюз, си остане... негов заден двор. На Стария континент хората все така не ги интересува колко точно мастербокса цигари сме изгорили в пещите на бившия металургичен гигант Кремиковци, а колко мафиоти са тикнати в затвора заради тези цигари. Защото каквото и да пише в НПК по въпроса за митническото дознание, в 95% от случаите на контрабанда става дума за организирана престъпност от най-чист вид...

Facebook logo
Бъдете с нас и във