Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕ ГО ЧУКАШ (ОВЧАРОВ), ДЕ СЕ ПУКА (АЛЕКСАНДРОВ)

В нормалния свят от злостна междуличностна интрига трудно произлиза тежък междуведомствен скандал, който води до институционална криза. Случи ли се подобно нещо обаче, обществените страсти до такава степен се нажежават, че могат да бъдат потушени само с масово подаване на оставки и със серия от съдебни процеси, приключващи задължително с осъдени бели якички.
В България положението е точно обратното. Всеки междуличностен конфликт задължително прераства в междуведомствен скандал, който никога не води до институционална криза. Камо ли до оставки, следствени дела и тем подобни. Тъкмо обратното. От всяка подобна случка нашенските главни действащи лица излизат толкова чисти и одухотворени, сякаш, докато са били на турска (руска или финландска) баня, те едновременно са преживели религиозен катарзис, изпитали са сексуален оргазъм и са изкарали кратък курс по културология и естетика.
Точно поради тази прозаична причина, през бурните дни и нощи на скандала между шефа на Националното следствие Ангел Александров и вицепремиера и министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров всички странични наблюдатели (от парламентарна и извънпарламентарната опозиция, елита на българската политология и социология, както и водещите национални медии) в един глас повтарят: Това е прецедент, Подобна криза никога не е била, Устоите на държавността се рушат, а европейското бъдеще на България е на път да се превърне в балкански мрак... А пък най-личните солдати, гвардейци и гавази на управляващия триумвират - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, заеха съответните пози: първите препоръчаха Ангел Александров да си подаде оставката, вторите помолиха да се съберем и да решим проблема мирно и тихо, а пък третите защитиха шефа на следствието и заявиха, че други трябва да си подават оставките.
Също толкова противоречиво е и поведението на държавното обвинение в случая.
През отиващата си седмица главният прокурор Борис Велчев нееднократно има възможността да заяви публично, че няма да прави никакви компромиси и всеки участник в скандала ще понесе такава отговорност, каквато си е заслужил. В същото време обаче той по никакъв начин не обясни пасивното си поведение в навечерието на бурята, което може да бъде обобщено с три-четири въпроса:
- Защо преди двайсетина дни (т.е. в средата на април), когато Ангел Александров го е уведомил, че Румен Овчаров го е изнудвал и заплашвал, Борис Велчев не накара следовател №1 да го сезира по каналния ред, а запази наученото за себе си?
- Защо след като още през март е доказано - чрез съвсем законни специални разузнавателни средства (т.е. със знанието на наблюдаващия прокурор и с разрешението на председателя на Софийския градски съд), че следователката Шарланджиева е работила в полза на Красимир Георгиев (собственик на небезизвестното дружество Фронтиер и свидетел по делото срещу Вальо Топлото), срещу нея все още не е образувано досъдебно производство за длъжностно престъпление или за престъпление срещу правосъдието?
- Защо когато на 26 април двете следователки Таня Шарланджиева и Зоя Иванова дадоха историческата си пресконференция и обвиниха Ангел Александров във всички смъртни и процесуални грехове, държавното обвинение не се самосезира от публикациите в медиите и не образува досъдебно производство за изясняване на истината?
- Защо след като през следващите няколко дни стана известно, че Ангел Александров е изнудвал заместник-министъра на икономиката и енергетиката Корнелия Нинова и изпълнителния директор на Булгартабак холдинг АД - Христо Лачев, срещу шефа на следствието не бе образувано досъдебно производство, а Велчев го посъветва да излезе в отпуск?
Всъщност тъжната истина е, че Борис Велчев и подопечните му прокурори в случая спазват традицията, завещана им от неговите предшественици Иван Татарчев и Никола Филчев. Традиция, която повелява държавното обвинение да се намесва само тогава, когато всички играчи са свалили картите си на масата. В противен случай то (държавното обвинение) е по-добре да се измъква с оправданието Прокуратурата е безпристрастен наблюдател, докато... скандалът отшуми от самосебе си. Тоест - дотогава, докато съответните партийните лидери, дърпащи конците на компрометираните бушони, тихомълком не се споразумеят помежду си.
Отдавна никой не помни (при това - съвсем умишлено), че точно по тази рецепта през 1992-1993 г. приключи скандалът с прословутия петролен заем от Световната банка (за 150 млн. долара), минал и заминал през няколко банкови сметки на фирми, близки до тогавашния челичен юмрук на демокрацията - СДС.
Отдавна всички са забравили, че само за три години историята с петролния заем беше погребана така, както и истината за зърнената криза, предизвикана от разюзданата експортна политика на Жан-Виденовото правителство и неговия земеделски министър Васил Чичибаба.
Отдавна всички са забравили, но през 1998-1999 г. предшественикът на Ангел Александров на директорския пост в Националната следствена служба - Бойко Рашков, бе нарочен (едва ли не) за съучастник в убийството на бившия премиер Андрей Луканов, а главна движеща сила в този процес бяха тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев и... двама действащи следователи от онова време - настоящият пенсионер Богдан Карайотов и актуалният върховен касационен прокурор Олег Янев.
За сметка на това всички прекрасно знаем как точно бяха приключени тези три предизвикателства към българската демокрация - с нищо и половина. За т. нар. петролен заем от Световната банка бе образувана временна парламентарна комисия, която потули аферата. По повод зърнената афера бе образувано наказателно производство, от чиято съдба в момента никой не се интересува. А напънът Рашков да бъде изкаран съучастник в убийството на Луканов доведе дотам, че той стана депутат в 39-ото Народно събрание от листата на Коалиция за България, където неговите червени благодетели тотално го обезличиха. При това - не само като юрист...
Колкото и да е тъжно, нещо подобно е на път да се случи и с двубоя Румен Овчаров - Ангел Александров, защото на показ се вадят единствено... недоказуеми (от гледна точка на Наказателнопроцесуалния кодекс) неща, които звучат като във вица за достоверността на информацията в булевардната преса: Една стринка рече, другата не го отрече! Това обаче е толкова далеч от истината, колкото и твърдението, че бившият шеф на столичната топлофикация Валентин Димитров е големият мозък в аферата, заради която е подсъдим, а делото срещу него е знаково.

Facebook logo
Бъдете с нас и във