Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕБАТЪТ БРЮКСЕЛ - СОФИЯ Е СПОР МЕЖДУ ГЛУХ И НЯМ

Каквото и да се говори за министрите от кабинета на Сергей Станишев, никой не може да им отрече едно безспорно достойнство: дори и в най-критичните ситуации те винаги намират време и енергия, за да запушат устите на опонентите си с блестящи отчети за постиженията на своето управление. При това - без да има някакво значение кой точно ги критикува и на каква тема е посветена критиката. Поредното доказателство за това тяхно уникално качество дойде в сряда (26 април), когато вътрешният министър Румен Петков, придружаван от немай къде от финансовия му колега Пламен Орешарски, събра в резиденция Бояна посланиците на страните от Европейския съюз в София и ги уведоми, че управляващата коалиция е постигнала чутовни успехи в борбата срещу контрабандата, прането на пари и корупцията по границите ни.
Случайно или не, срещата в полите на Витоша бе проведена в деня, в който комисарят по разширяването на ЕС Оли Рен трябваше да обясни на депутатите в Комисията по външни отношения към Европарламента в Брюксел дали България се е стреснала от критиките и докъде е стигнала тя в реформирането на съдебната си система и борбата с мафията и корупцията.
Според очакванията, Оли Рен нито наплю кой знае колко България, нито посипа последната отсечка от пътя ни към Европа с рози. Пред евродепутатите той просто изрецитира някои основни моменти от доклада на партньорската проверка по глава 24: Правосъдие и вътрешни работи от февруари тази година, които в обобщен вид звучат така: България все още няма яснота за независимостта на съдебната система, висящите дела срещу представители на организираната престъпност са твърде много, а съдебните производства срещу тях са твърде малко. И когато става дума за корупцията, борбата срещу организираната престъпност и прането на пари, властите в България вървят след събитията, вместо да ги изпреварват.
За разлика от Оли Рен, докладчикът за България в Европарламента - Джефри ван Орден, не пожела да се присъедини към градивната критика на Оли Рен и застъпи противоположната теза: Напредъкът на България е забележителен. По последни данни престъпността там е по-ниска от тази в Германия, а разкриваемостта е по-висока. Ето защо отлагането на пълноправното членство би било шамар за България и Румъния и от това биха спечелили само екстремистите.
В крайна сметка повечето от евродепутатите се обединиха около идеята, че България и Румъния трябва да се присъединят към ЕС още през 2007 г., защото евентуалното им отлагане би било твърде демотивиращо. Те не изключиха налагането на тригодишен мониторинг или на предпазни клаузи, но за да бъдат категорични в решението си, евродепутатите поискаха до един месец да получат по-голяма яснота за случващото се в двете страни.
Тепърва ще се разбере кой е бил по-добър адвокат на нарочената от западната преса за вечен грешник България: дали тандемът Орешарски - Петков, дали градивният критикар Оли Рен, или пък ревностният защитник Джефри Ван Орден. Както е известно, часът на истината ще удари на 16 май, когато грижливо пазеното в тайна съдържание на мониторинговия доклад на Еврокомисията за напредъка на България и Румъния ще стане обществено достояние. По всичко обаче личи, че дотогава тактиката на управляващата коалицията едва ли ще бъде променена и България ще продължи да се доказва чрез... напудрени отчети. В които новите моменти са добре забравени стари случки, а успехите се измерват предимно в проценти и съотношения от типа едно престъпление на 100 000 души.
По принцип в подобен подход няма нищо лошо, защото статистическият факт, че в България се извършват два пъти по-малко престъпления от Германия или Великобритания, например, гали много приятно ухото. Още по-приятно звучат и другите две констатации, с които управляващата коалиция иска да вземе акъла на еврокомисарите: миналата година са извършени три пъти по-малко убийства, отколкото през 1993-1994 г., а разкриваемостта на престъпленията отдавна е прехвърлила 60-те процента.
Лошото в случая е, че този тип хвалби отдавна не правят впечатление нито на т. нар. фактори, отговорни за приемането на България в Евросъюза, нито на тамошните медии. Тъкмо обратното - колкото по-остри стават критиките на Брюксел, толкова по-конкретни стават антибългарските публикации в западната преса. А и недоволството на редовия европейски данъкоплатец придобива съвсем ясни очертания: българската мафия ни краде колите; източва ни кредитните карти; харчи парите ни (от еврофондовете) за каквото си иска, но не и по предназначение; пере мръсните пари на международната организирана престъпност и т. н.
Последната антибългарска публикация се появи не къде да е, а в една от най-влиятелните световни медии - Файненшъл таймс. И то точно на 26 април - непосредствено преди разпита на Оли Рен в Европарламента и ден преди в София да започне срещата на външните министри на страните членки на НАТО.
В нея са цитирани мненията на двама от евроекспертите, участвали в партньорската проверка през февруари тази година - германския следовател Клаус Янсен и германската съдийка Сузет Шустер. Те определят ситуацията в България като мрачна, а усилията на властите за овладяване на организираната престъпност - като пълен хаос, който позволява на престъпните босове и трафикантите да се разхождат необезпокоявани.
Друго обаче прави изявлението на Клаус Янсен уникално. Той стана първият евроексперт, който си позволи лукса да разкрие пред европейската и световната общественост взаимоотношенията си с официалните лица, чиято работа е трябвало да проверява. Ето защо Параграф 22 просто се чувства длъжен да публикува почти цялото му изявление пред влиятелния британски вестник:
Опитите ми да разкрия истината за борбата с престъпността често бяха осуетявани. Когато се опитвах да се добера до подробности, те казваха (става дума за представителите на МВР и на съдебната власт - бел. ред.), че разкриването им е в нарушение на националните интереси. Те смятаха, че при всички случаи ще влязат в ЕС и аз се натъкнах на поведение целуни ми задника. Смятам, че Европейският съюз направи сериозна грешка през декември 2004 г., когато гарантира, че България може да се присъедини през 2007 г. или най-късно през 2008 година. Аз се притеснявам, че ако европейските полицейски органи споделят с България чувствителна информация, тя ще попада в ръцете на организираната престъпност. Българската полиция не успя да използва пълноценно законовите промени, въведени под натиска на Брюксел, за да преследва престъпните босове и корумпираните политици. Българските власти показват слаб интерес към проблема с трафика на хора. Жени са продадени в германски бардаци, но те казват, че това не е проблем. Те казват, че българските жени са, така или иначе, проститутки. Не съществува възможен натиск, който може да им се окаже, категоричен е Клаус Янсен в изявлението си пред Файненшъл таймс.
Като евроексперт, участвал в реформата на административното правораздаване в България и в разработването на за Административнопроцесуален кодекс - срещу мно-о-ого (не)прилично възнаграждение - съдия Сузет Шустер е далеч по-лаконична в критиките си, тиражирани чрез Файненшъл таймс. И като обигран магистрат, който знае цената на излишните думи, обяснява впечатленията си от случващото се в България само с едно изречение: Реформите в правосъдието са хаотични, а при назначаването на съдиите съществува явен непотизъм.
Което не означава, че тя е спестила на тукашните си партньори тъжната истина за нещата от живота, защото всеки по-грамотен европеец (а аудиторията на Файненшъл таймс е повече от грамотна) без никакви проблеми би разшифровал посланието й:
- законите и подзаконовите нормативни актове в България се приемат на парче;
- в преструктурирането на съдебната система няма нищо систематично;
- назначаването на бащи и майки, братя и сестри, синове и дъщери, както и другари от детинство е приоритет в кадровата политика на третата власт, тъй като понятието непотизъм означава конфликт на интереси, породен от назначения по роднинска и приятелска линия.
В изблик на патриотизъм тук би трябвало да спрем с цитирането на злостните изявления на двамата евроексперти и да обобщим, че на тях не трябва да им се вярва. И то не за друго, а защото просто са били обидени от начина, по който в края на март шефовете на МВР и на правосъдното министерство реагираха на докладите им. Мнозина сигурно са забравили, но тогава вътрешният министър Румен Петков нарече заключенията на своя наблюдател - Клаус Янсен, импровизация, а неговият колега Георги Петканов направо подмина забележките на Сузет Шустер и заяви, че правосъдието няма никаква вина, ако ЕС ни наложи предпазна клауза.
В същото време обаче буди недоумение фактът, че в деня на скандалната публикация сърцето на вътрешния министър Румен Петков не трепна кой знае колко и той продължи да я кара по старому. Тоест - вместо да признае, че макар и тенденциозно поднесена, в критиката на Клаус Янсен има някаква истина, той разходи европосланиците до резиденция Бояна. Където - на чист въздух, далеч от хорската суетня - изрази озадачението си от поведението на този експерт, защото към него е имало абсолютно коректно и точно отношение, както и към всички експерти. След това вътрешният министър обясни на Техни превъзходителства, че експертите на ЕК нямат право да коментират в медиите резултатите от проверките, които извършват. А накрая ги уведоми, че...първите резултати от мерките на кабинета срещу финансовите престъпления са обнадеждаващи.
Ако беше спрял дотук и беше обяснил на европосланиците съвсем човешки откъде произтичат трудностите в борбата с организираната престъпност и корупцията, вътрешният министър най-вероятно щеше да произведе необходимото добро впечатление. Кой знае защо обаче Румен Петков го удари на хвалба, а на дипломатите не им остана нищо друго, освен да си извадят по един лист и молив, за да увековечат грандиозните успехи на България в битката с мафията и корупцията по света и у нас.
Всъщност, колкото и не дотам прецизно (от съдържателна гледна точка) да изглежда онова, което Петков сътвори на срещата с европосланиците, то не бива да учудва никого. Оказа се, че през последните няколко дни вътрешният министър бе зарязан от съпартийците и коалиционните си партньори сам в окопа. След което на него не му остана нищо друго, освен доброволно да се превъплъти в образа на небезизвестния съветски герой от Втората световна война - Александър Матросов, който с голи гърди запушва амбразурата на хитлеристкия бункер, а героичната му смърт осигурява безпрепятственото настъпление на Червената армия.
Единствените, които се опитаха да му осигурят някаква логистична подкрепа, бяха финансовият министър Пламен Орешарски и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева. За най-голямо съжаление обаче тяхното участие още повече засили подозрението, че или Европейският съюз не формулира правилно претенциите си към България, или нашенските реформатори изобщо не разбират какво иска от нас Брюксел.
Ситуация, която след една петилетка реформи (преговорите по глава 24 Правосъдие и вътрешни работи на 27 юни 2001 г.) е, меко казано, ненормална. По простата причина, че Брюксел иска от нас само две неща: стриктно прилагане на действащото законодателство и краен резултат от работата на МВР и на съдебната система, т. е. - присъди. А ние продължаваме да го замеряме с цифри, статистики и обещания, които едва се побират в понятието досъдебно производство и които разкриват единствено... тоталното нежелание на България сама да се разправи с организираната си престъпност и корупцията в държавния апарат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във