Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

... ДЕЖУРНИЯТ СЛУША!

През късната есен на 1999 г. в София успешно бе освободен от специалните сили синът на роден бизнесмен, отвлечен заради откуп. Въпреки малките й мащаби и регионално звучене тя бе подготвена и проведена по образеца на големите западни акции, които от време на време разтърсват развитите страни с отзвука си.На 21 ноември (неделя) в столичния ж.к. Младост бе отвлечен 17-годишният Ивайло Кръстев. Той бе причакан в неделя вечер пред блока, в който живее, напъхан в спряла наблизо Лада и веднага бе откаран в неизвестна посока. Времето за отвличането е избрано перфектно - в събота и в неделя на младите им е позволено (или сами си позволяват) да позакъснеят повечко, да ударят по едно две отгоре и тъй нататък. Така че нелогичното отсъствие на Ивайло в неделя вечер се установява доста късно и реакциите на близките му са объркани.Един от похитителите се свързва с бащата на жертвата Сергей Кръстев още същата вечер и съобщава, че синът му е в безопасност, но ще бъде пуснат срещу 200 000 щ. долара в брой. Дежурното предупреждение гласи, че всеки опит полицията да бъде намесена ще завърши с убийството на сина.По онова време Сергей Кръстев е 44-годишен, собственик е на три фирми, занимаващи се с търговия на петролни продукти и с наемане на бензиностанции. Като човек с военна закалка (Кръстев е бивш старшина от армията) той веднага съобразява, че сам няма да може да издири и освободи сина си, несъмнено жертва на предварително добре планирана акция за отвличане. Гласът по телефона е на млад мъж, който говори в множествено число, тоест - става дума за организирана група. Похитителите искат огромна сума, следователно познават както бизнеса на бащата, така и неговите контакти. Очевидно е и още нещо - сумата е нереална и търпи пазарлък, тоест - похитителите са скрили жертвата в предварително подготвена база и могат да издържат неколкоседмични преговори в условията на пълна нелегалност.Колкото и да звучи парадоксално, този анализ успокоява донякъде Сергей Кръстев. Той си дава сметка, че похитителите са умни и алчни. С други думи - интересуват ги само и единствено парите, а не медийната популярност от убийството на сина му. След което Кръстев-баща прави първото и най-важно нещо: обажда се в полицията, уведомява за инцидента и обещава пълно съдействие.НСБОП моментално разработва схема на поведение и при следващото обаждане на похитителите играта започва. Първата стъпка е да се изпроси допълнително време за събиране на сумата, защото това не са пари, които човек носи всеки ден в джоба. Онези се съгласяват, но подканват бащата да побърза, ако не иска да получава копеленцето си по пощата в продължение на цяла седмица.... Според инструкциите, Кръстев-баща изиграва тежката си роля перфектно и успява да удължи всеки следващ телефонен разговор: отначало се моли за намаляване на откупа, после истеризира поведението си и ту си скубе косите, ту изпада във вцепенение от безпомощност. В крайна сметка той успява и в двете посоки: сваля откупа до 100 000 долара и осигурява възможност на антимафиотите да засекат и заловят похитителя от другия край на жицата. (Дотогава спецченгетата не разполагат с никаква конкретна следа. Случайни хора са видели отдалеч как няколко души напъхват сина на бизнесмена в ладата, но нищо повече. На всичкото отгоре някои от тях твърдят, че колата е била полицейска, други - че похитителите са били в полицейски униформи...)Четири дни по-късно (на 25 ноември) базата на похитителите е открита и разбита, а младежът - освободен. Оказа се, че изчисленията на Сергей Кръстев са правилни: синът му е бил вързан в палатка, разпъната в местността Жерково (Софийско) - в борова горичка край автомагистрала Хемус. Мястото е безлюдно, добре закътано от чужди очи и едновременно с това - съвсем достъпно за автомобил.Единственото, което похитителите не са взели предвид, е... сезонът: през втората половина на ноември, когато всеки момент може да завали сняг, нито една палатка в гората не може да мине за романтична хрумка на страстни природолюбители. В района няма и условия за риболов, ловният сезон е далече...Отвличането показва още няколко неща: българският криминален контингент се учи много бързо, не се страхува от неуспеха и не му липсва дързост да работи с размах. Похитителите на Ивайло Кръстев са на възраст между 20 и 30 години, но структурата на групата и функциите на всеки един по време на акцията издават... доста сериозна практическа подготовка. Единствената им слабост е, че се хващат на играта с преговорите за цената, но това се оказва достатъчно за антимафиотите...Разбира се, не всички случаи на отвличания в криминалния свят се запомнят. Бюлетините на МВР са пълни с дребнави разправии за по неколкостотин лева, защото това е цената в ниските етажи на подземната йерархия. Конфликтите там се решават бързо, обикновено без намесата на полицията, но когато се потърси нейната помощ - достатъчно е откупът да се плати с белязани банкноти...ВЗРИВИХА КОЛАТА НА БОТЕВГРАДСКА АДВОКАТКАНа 5 юни тази година около 22.30 ч. в Ботевград бе взривена колата на местната адвокатка Иванка Василева. Взривното устройство е поставено в предната част на автомобила. Полицията го определи като самоделно. От взрива бе повреден двигателят, спукани са гумите и всички стъкла са строшени. Взривната вълна прави на сол прозорците на околните сгради.Собственичката на колата Иванка Василева, която работи като адвокат само от една година, не допуска бомбата да има нещо общо с професията й. Отрича и слуховете, че това е предупреждение заради невърнати дългове. Тя допуска, че атентатът има връзка с намерението на семейството да се занимава с добив на дървен материал от горите, които са му върнати около два месеца по-рано. Подготвяли се също така да участват в предстоящи търгове за сечища и според Василева взривът би могъл да бъде предупреждение да се откажат.Напълно нормално е в подобна ситуация човек да се страхува - сподели потърпевшата. - Още повече че не съм го очаквала, не съм и помисляла, че може да се случи. Защото това, с което се занимавам, не е нередно...БОМБИ ПО... ЖИЦАТАТелефонният тероризъм в България има над стогодишна история, а от 35 насам е определен като престъпление. В средата на ХХ век той се изчерпваше главно като тъпа шега с пожарната и Бърза помощ, без деянието да се смята за престъпление. За първи път попада в Наказателния кодекс през 1968 г. като член 326, който гласи: Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с глоба до 300 лева или с поправителен труд.През 1982 г. тежестта на наказанието е увеличена на глоба до 600 лв. или поправителен труд и това вероятно е свързано с факта, че примитивната телефонна мрежа е позволявала лесно проследяване на обажданията. Миналата година парламентът отново промени чл.326 от НК и сега - за първи път в нашата история - за фалшиви тревоги се предвижда затвор до две години или поправителен труд.Престъплението започва да се възприема сериозно едва по времето на възродителния процес, когато насилствената смяна на имената на българомохамеданите и турците довежда до вълна от писмени и устни заплахи до държавните и партийните органи, включително и до МВР и Държавния съвет. Благодарение на подслушани разговори през юли 1987 г. са заловени атентаторите, взривили вагона за майки с деца на гара Буново на 9 март 1985 г. и поставили бомби на още няколко железопътни и аерогари.С изграждането на съвременна телефонна мрежа телефонните терористи станаха почти неуловими. Сега е възможно да се установи от кой уличен автомат е осъществен разговорът и дори да се проследи фонокартата, която е използвана, но за позвънилия не е проблем да изчезне бързо от мястото, необезпокояван от никого, а използваната фонокарта да попадне в някой буклукчийски контейнер.Вече една петилетка играта загрубя и телефонният тероризъм се превърна в ефикасно средство за стопиране на правосъдието. Само Софийският районен съд през 2002 г. е бил затварян над двайсет пъти след заплахи по жицата, а какво се случи от януари до април 2003 г. - едва ли необходимо да бъде припомняно: бомбената вълна заля почти всички съдебни палати в страната и накара магистратите да се хванат гуша за гуша с МВР и правителството. кареКОМШИЯ ИЗОБРЕТИ АНТИТЕРОРИСТИЧЕН ТЕЛЕФОНРумънецът Мариан Гаврила, който от дълги години живее в Канада, изобрети телефон, предоставящ защита срещу широка гама от опасности. Снабден е с алармена система с микросензор, който отчита, идентифицира и сигнализира за присъствието на опасни елементи - от резки промени в температурата, причинени от избухване на пожар, до изтичане на газ от газова бутилка. Освен това сензорите на телефона могат да различават присъствието на бактерии, вируси, токсини, на микроорганизми с токсичен заряд, както и на някои видове радиация.Сензорите могат да се прикрепят към мобилен или стационарен телефон, а също към предавателите, използвани в армията, към компютър, факс или лаптоп. Според изобретателя им, сензорите могат да осигурят индивидуална или групова защита, например за училища, детски градини, пътнотранспортни средства, гари, стадиони, супермаркети.

Facebook logo
Бъдете с нас и във