Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Делото "Ченалова" - оцет от гнили ябълки

Повече от три години след началото му и след като бе връщано три пъти  от съда на прокуратурата, делото срещу бившия съдия Румяна Ченалова за престъпление по служба и за съставянето на документ с невярно съдържание по разглеждано от нея търговско дело , в което  страни са "ОЕТ - Обединени Енергийни търговци" ЕООД и  НЕК, вероятно ще бъде разгледано по същество. Съдебната фаза на процеса премина отправната си точка с провеждането в Специализирания наказателен съд на т. нар. разпоредително заседание без защитата да поиска спиране или прекратяване на производството.

Ченалова обаче отново засипа  съда с възражения за допуснати в хода на разследването съществени процесуални нарушения, които според нея опорочават обвинителния акт. Според нея той си остава  неразбираем до такава степен, че  тя не може да проумее в какво е обвинена. Нарушеното си право на защита Ченалова обосновава с допуснати непълноти, противоречия в твърденията и непосочване на конкретните фактически действия, с които са извършени престъпленията.

Както и преди, прокуратурата е на обратното мнение - фактическата обстановка в обвинителния акт била описана подробно и ясно. Възраженията на защитата и подсъдимата пък били предимно по въпроси от съществото на спора, чието разглеждане предстои в хода на съдебното следствие. Тезата на държавното обвинение беше възприета  от съдебния състав с председател Николай Димитров, който призна обаче "слабости в част от взаимовръзките".

Те не правели обаче обвиненията негодни, тъй като били постигнати минималните стандарти по отношения на яснотата им. Съдът напомни на свой ред, че след четвъртото внасяне на делото от прокуратурата  следва да се даде приоритет на разглеждането му в разумен срок. В крайна сметка първото заседание по същество беше насрочено за 28 септември, но провеждането му е отново под въпрос с оглед на заявката на Ченалова, че може да обжалва последното определение.

Ако не го направи, съдебното следствие ще започне с приемане на експертизите и с изслушване на вещите лица, след което ще се премине към разпит на свидетелите. Ченалова и защитата й пожелаха дванадесет от тях, сред които ексшефът на ДАНС Петко Сертов, да бъдат изслушани от съда в едно съдебно заседание. Причината - при разпитите им в досъдебното производство те установявали едни и същи обстоятелства, но си противоречали и можело да се наложи да се провеждат  очни ставки пред съда. "За едни и същи събития един свидетел твърди, че са се случили, друг - че не са се случили. Единият твърди, че са се случили по един начин, другият дава други данни. Тоест трябва да изясним истината", обясни Ченалова.

Пред медиите тя изложи и причините за промяна на защитната тактика: "Чухте съда, който каза, че вече трета година се върти това производство и надделява интересът то да приключи в някакъв разумен срок, отколкото да бъде върнато отново за пореден път на прокуратурата, защото се оказва, че тя, така или иначе, не изпълнява указанията, които й се дават. Поддържам това, което се каза и в залата - имам по-голямо доверие на съда, от гледна точка на това, че пред него ще можем да изложим аргументи, които да бъдат чути. И съдът ще направи, ако и да е наказателен състав, усилия да разбере същината на това обвинение, колкото и да е неясно. В този смисъл, дори и да имам възражения по отношение на преценката има ли съществени процесуални нарушения, предпочитам да си затворя очите и да вляза в същинския съдебен процес."

Делото вероятно ще приключи безславно като всички знакови процеси, но поне ще се  придвижи към  спецсъда. Първоначално папките бяха внесени в Софийския градски съд, където правораздаваше подсъдимата, и колегите й прекратиха наказателното производство заради нарушения на функционалния имунитет на Ченалова и липса на престъпление. Последва ново внасяне и ново връщане, след което делото беше прехвърлено на специализираната прокуратура заради промените в НПК, с които й бяха възложени корупционните дела срещу властта, включително и тези срещу магистрати.

После всичко продължи постарому - с нови връщания на делото от съда на прокуратурата за отстраняване на непълноти в обвинителния акт. Очевидно това е направено, доколкото изобщо е възможно, и спецсъдът ще остане под натиска на направените вече заключения от предишните състави по делото. Особено на съдията от Софийския градски съд Вера Чочкова, която пое делото и го прекрати, след като двама нейни колеги си направиха отвод.  

Разпореждането на Вера Чочкова за прекратяване на делото беше отменено от апелативния съд, но породи спорове, които остават валидни. Според апелативния състав Чочкова е обсъждала недопустимо доказателствата по делото на етапа на подготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание. Съдията-докладчик е упрекната още, че е обсъдила доказателствата избирателно и е въвела незаконосъобразно завишени изисквания към прокуратурата по повод на делата срещу магистрати. А именно, че обвинителните актове срещу тях трябвало да отговарят на по-висок стандарт, ако става въпрос за действията им при разглеждане на дело.

Според апелативните съдии изложените от Вера Чочкова съображения за липса на определени констатации в обвинителния акт сочели, че делото трябва да бъде върнато за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, а не да бъде прекратявано. Границата всъщност е тънка, защото съдията-докладчик може да прекрати делото, когато описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. Въпросът е дали липсата на достатъчни обвинителни твърдения означава, че не е извършено престъпление  или че непълнотите в обвинителния акт трябва да бъдат преодолени. 

САС застана тогава на страната на прокуратурата, като прие, че обвинението е тълкувано превратно, а на места било и подменено. Това заключение е по повод на описана среща между Ченалова и свидетел - управител на фирма, на която присъствал и адвокат. На следваща среща адвокатът споделил, че Ченалова е поела ангажимент да реши търговски спор в полза на една фирма. Свидетел пък изразил категоричната си увереност, че нещата са уредени и че ще спечели делото, от което очаквал да получи около 20 000 000 лева.

В съдебните среди се заговори обаче, че апелативният състав е бил притискан да отмени разпореждането на Чочкова за прекратяване на делото. На практика основният й аргумент в защита на функционалния имунитет на магистратите е в полза на всеки един от тях, тъй като го пази от наказателно преследване във връзка с действия по конкретни дела. Толкова бърз провал на делото беше обаче недопустим за държавното обвинение, чийто шеф Сотир Цацаров е основна мишена на Ченалова след гръмването на скандала "Яневагейт".

Чочкова попадна на свой ред под обстрел, като бяха припомнени различни факти, свързани с нея. От една страна, я упрекнаха, че вместо да прекратява делото, е можела да го разгледа по същество, включително и да произнесе оправдателна присъда. Подтекстът беше, че е нанесла удар на прокуратурата, като същевременно е избягнала по-нататъшни неприятности, свързани с политическите и институционалните сблъсъци около Ченалова. Припомнено беше, че ден преди разпореждането на Чочкова за прекратяване на делото  нейният съпруг Валери Тарандов беше назначен за заместник-министър на правосъдието в служебния кабинет на Огнян Герджиков.

Каква е тезата на прокуратурата? През юли 2013 г. "ОЕТ- Обединени енергийни търговци" подава искова молба до СГС срещу НЕК с претенция за плащане на сумата от 6 459 922 лева. Ченалова е определена за докладчик и насрочва делото, без да е платена дължимата пропорционална държавна такса върху цената на иска. А тя възлиза на 258 396 лева. По закон в такива случаи исковата молба се оставя без движение и се дава едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Ако това не стане, молбата се връща на ответника и съдебната процедура изобщо не започва. 

Десетина дни по-късно Ченалова допуска и поисканото от "ОЕТ- Обединени енергийни търговци" обезпечение на исковата претенция в пълния размер и до размера на главницата - 6 459 922 лв., издала е и обезпечителна заповед. В резултат на това е наложен запор на сметките на НЕК, причинил затруднения в търговската й дейност. През октомври същата година "ОЕТ- Обединени енергийни търговци" подава допълнителна искова молба, с която е увеличила исковата си претенция с 4 392 706 лева. Но дължимата държавна такса за увеличението на иска в размер на 175 708 лв. също не е внесена. Именно сборът от двете неплатени такси (в размер на 434 105 лв.) плюс възможността исковата претенция да бъде удовлетворена, е облагата, която съдийката искала да набави за ищеца.

Освен това Ченалова манипулирала и доказателствата чрез протокол с невярно съдържание от проведено съдебно заседание. По искане на ищеца за поправка на протокола тя разпоредила да бъде коригиран според неговите твърдения, без да изслуша наличния звукозапис и обясненията на секретаря, участвал в заседанието. Ченалова удостоверила в протокола, че пред съда са представени три броя фактури с получател ищеца по делото и едно преводно нареждане. Както и че е констатирала идентичност на оригиналните документи с копията, приложени по делото.

Нарушенията са налице, но не и достатъчни факти за осъждането на съдия за престъпна дейност. Това пролича още при задържането на Ченалова в началото на разследването през пролетта на миналата година. В определението за освобождаването й под гаранция Софийският апелативен съд посочи, че не са представени никакви доказателства за престъплението по служба, и прие, че такова обвинение на практика няма. Същият съд потвърди и наложеното от Ченалова обезпечение срещу НЕК по търговското дело, а таксата по първоначалната искова молба е внесена, макар и със закъснение - преди първото съдебно заседание. "ОЕТ- Обединени енергийни търговци" не внасят само дължимата такса за увеличаване на размера на иска и Ченалова не допуска исканото увеличение.  

Законодателната уредба също ще се окаже непреодолима пречка за прокуратурата. Факт е, че съдиите не пропускат да оставят без движение молби и жалби при неплатена такса дори от 10 лева. Съдията е длъжен да следи служебно за редовността на исковата молба и несъмнено Ченалова не е пропуснала липсата на  документ  за внасянето на  толкова много пари. Само че такъв "пропуск" никой съд у нас няма да приеме за престъпление. Гражданският процесуален кодекс предвижда единствено длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, да отговаря по Закона за държавните такси. Което ще рече - да ги платят от джоба си и да бъдат глобени в троен размер.

Само че и това не може да се случи, защото магистратите не влизат в категорията "длъжностни лица". По същата причина е несъставомерно и обвинението за престъпление по служба, тъй като и за него се изисква деецът да е длъжностно лице. А легалното понятие за длъжностно лице е формулирано в Наказателния кодекс така, че да не обхваща магистратите. Те са "пропуснати" и в текстовете за престъпления срещу правосъдието. Сред тях изобщо няма наказателен състав, по който биха могли да носят наказателна отговорност във връзка с правораздавателната им дейност. Това пък прави на практика неприложима и законовата възможност за отмяна на влезли в сила решения, опорочени с подобни действия.

Показателно е и друго - прокуратурата не твърди, че разпоредената от Ченалова поправка на протокола е с невярно съдържание. Нито че представените от "ОЕТ- Обединени енергийни търговци" три броя фактури и едно преводно нареждане са фалшиви. Ако беше така, би трябвало да започне разследване срещу лица от дружеството. Проблемът е единствено евентуалното представяне на фактурите извън съдебното заседание, за което е воден този протокол. Всеки запознат с работата на съда знае колко често в протоколите се допускат грешки - случайни и не. За подобно нещо обаче не е осъден нито съдия, нито някой съдебен секретар. Приема се, че недоволната страна има процесуални средства както да иска поправка на протокола, така и да обори допуснатите в него неточности пред същата или пред горната инстанция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във