Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО ЧОРАТА НА КРАЧКА ОТ ФИНАЛНАТА ПРАВА

Петимата бивши полицаи, които дружно затриха Ангел Димитров-Чората, стегнаха редиците, за да покажат, че няма да се оставят така лесно да бъдат пратени в затвора. Благоевградските ексченгета явно са решили да се борят със зъби и нокти, за да докажат своята невинност.
Процесът за смъртта на Чората тръгна в понеделник (21 януари) във Военноапелативния съд (ВАпС). Както вече е известно, на 9 ноември 2007 г. Софийският военен съд (СВС) прати душманите на Ангел Димитров за общо 91 години зад решетките.
Тогава ръководителят на екипа към Регионалното звено за борба с организираната престъпност (РЗБОП) в Благоевград Мирослав Писов получи най-тежко наказание - 19 години затвор. Другите четири ченгета - кап. Иво Иванов, ст.-лейт. Борис Механджийски и сержантите Янко Граховски и Георги Калинов - бяха осъдени на по 18 години лишаване от свобода.
Още в началото на заседанието в понеделник адвокатите на бившите ченгета поискаха делото да бъде прекратено и върнато на Софийския военен съд за ново разглеждане заради допуснати процесуални нарушения. Според защитата председателят на състава Цанко Грозев е бил предубеден.
За да стане ясно обаче какво точно са искали да кажат адвокатите, ще трябва за пореден път да проследим хронологията на случая.
На 10 ноември 2005 г. Ангел Димитров-Чората бе пребит до смърт при опит да бъде задържан в рамките на операция Респект. В хайката срещу него участват петима служители на РДВР-Благоевград: Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков, Янко Граховски и Мирослав Писов, ръководител на група в РЗБОП.
Според първата официална информация Чората е трябвало да бъде арестуван, защото ченгетата са имали оперативни данни, че той носи дрога. След като при полицейския сигнал спрял колата, Ангел Димитров изскочил от автомобила и хукнал да бяга, но бил застигнат от служителите на МВР. В опита си да се изплъзне Чората започнал да удря и да рита ченгетата. Те прибегнали до употребата на физическа сила и помощни средства. В завързалата се схватка Димитров бил респектиран и закопчан с белезници, но малко по-късно изведнъж притихнал. Пристигналият на местопроизшествието лекар установил, че той е починал.
Вътрешният министър Румен Петков разпореди на ведомствения инспекторат да извърши проверка и да каже дали петимата полицаи са действали законосъобразно. В Благоевград бе изпратен д-р Здравко Колев от Военномедицинската академия, който констатира, че Ангел Димитров е починал от кардиогенен шок (пръсване на аортата). Тоест полицейският побой над Чората няма нищо общо с неговата смърт.
Роднините на Чората обаче публично обявиха, че Ангел Димитров е убит умишлено от ченгетата, защото е имал достатъчно данни за връзките на благоевградски полицаи и магистрати с Васил Горчев-Кьоравия, застрелян на 20 януари 2005 година. Освен това те поискаха петорна съдебномедицинска експертиза, която да покаже истинските причини за смъртта на Димитров.
На 4 декември 2005 г. резултатите от въпросната експертиза бяха обявени. Според екипа, ръководен от проф. Стойчо Раданов - бивш шеф на катедра Съдебна медицина към Медицинската академия, Ангел Димитров не е умрял от никакъв кардиогенен шок, а от удари с твърд предмет по главата, от скачане върху гърдите и т. н.
Разследването на смъртта на Чората бе поето от Софийската военна прокуратура (СВП). Но на 14 декември 2005 г. прокурорът от СВП Мирослав Ангелов прекрати делото срещу биячите. Според военния обвинител петимата полицаи са действали в условията на неизбежна самоотбрана.
Адвокатът на роднините на Чората - Васил Василев, обаче обжалва постановлението пред Софийския военен съд. На 18 януари 2006 г. състав на Софийския военен съд постанови - петимата полицаи, участвали в респектирането на благоевградския бизнесмен Ангел Димитров-Чората, да бъдат разследвани за умишлено убийство - по чл. 116 от Наказателния кодекс (НК). Военните магистрати отмениха прокурорското постановление като незаконосъобразно и неправилно, защото по делото няма никакви доказателства, че смъртта на Ангел Димитров е настъпила при оказване на съпротива. Освен това, според военните съдии, престъплението е тежко, защото е извършено от служители на реда, а побоят е нанесен по особено жесток и мъчителен начин на лице, което е в безпомощно състояние.
За най-голяма изненада, въпреки съдийското определение, на два пъти (на 17 юни и 2 октомври 2006 г.) Софийската военна прокуратура внася в съда обвинителен акт, според който срещу ченгетата е повдигнато обвинение по чл.124, ал.1 от Наказателния кодекс - причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. На два пъти съдът връща документа с указания да се използва правилният текст, а именно - чл.116 от НК - умишлено убийство. Едва на 27 ноември 2006 г. магистратите най-накрая получават обвинителен акт, в който са изпълнени всички техни заръки.
Именно заради това, че обвинителният акт е връщан два пъти, адвокатите на ченгетата поискаха в понеделник делото да се върне на първоинстанционния съд. Според тях съдия Цанко Грозев го е направил, защото е бил предубеден, тъй като е познавал материалите по делото и е имал предварителни нагласи към случилото се на 10 ноември 2005 година.
Адвокатът на роднините на Чората - Васил Василев, обаче контрира, че магистратът се е произнесъл по процесуалните правила, а не по същество на делото, връщайки обвинителния акт. Заради това искането на колегите му не трябва да бъде уважавано, посочи той.
Близо два часа съдът умува над искането на подсъдимите, най-накрая реши да го отхвърли като необосновано. След това започнаха пледоариите по делото. Какво са казали всички страни в процеса остана тайна за медиите, защото той се гледа при закрити врата. В късния следобед Военноапелативният съд обяви, че ще произнесе своето решение в законовия 30-дневен срок.
Когато това стане, може би ще се разберат и истинските мотиви за убийството на Ангел Димитров, които до момента не са ясни. След като петимата са обвинени за умишлено убийство, е редно и нормално да се разбере в какво точно се състои умисълът. Тази истина заслужават не само роднините на жертвата, но и цялото общество. Каквато и да е тя, заслужава я и полицията - тя си знае защо. (§22)

Facebook logo
Бъдете с нас и във