Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО Е ПРОВАЛЕНО ОЩЕ ПРЕЗ 2000 ГОДИНА

В края на двудневното заседание по делото за убийството на ямболската адвокатка (на 7 февруари, сряда) председателят на съдебния състав Владимир Астарджиев отказа да призове и да разпита Никола Филчев като свидетел. Според магистрата навремето бившият главен прокурор е издал няколко постановления, с които е възложил извършването на конкретни процесуално-следствени действия, а разпоредбите на чл.118, ал.1 и ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) е категорична: Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Не могат да бъдат свидетели и лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия.
Доколкото Параграф 22 е запознат с подробностите около предварителното разследване, единствената документална намеса на Никола Филчев по делото е постановлението, с което иззема делото от Столичната следствена служба и го възлага на бившето спецследствие (днес Национална следствена служба).
Съгласно действащия по онова време НПК подобно правомощие е имал единствено главният прокурор, но неговото прилагане в никакъв случай не превръща шефа на държавното обвинение в лице, което е участвало в същото наказателно производство в друго процесуално качество.
Освен това, доколкото е известно, бившият главен прокурор е давал само устни разпореждания какво трябва да бъде направено по делото за убийството на Надежда Георгиева и какво в никакъв случай не трябва да се прави. Подобни устни разпореждания обаче са забранени от закона и в този смисъл пречки за призоваването на Филчев като свидетел не би трябвало да има.
И накрая, след като група граждани директно обвиняват Никола Филчев, че е убил ямболската адвокатка, докато е бил главен прокурор, съдът би трябвало да пренебрегне факта, че подписът му (евентуално) стои върху няколко бумаги, и да го изправи на свидетелската банка. Ако не за друго, то поне за едната гола чест на държавното обвинение като институция.
А най-добре ще е председателят на съдебния състав Владимир Астарджиев да размисли малко по-внимателно през следващите няколко седмици и на 23 март да... върне делото на Софийската градска прокуратура. Но не за прецизиране на обвинителния акт, а за ново и по-обективно разследване.
Формалните мотиви, с които през декември 2000 г. бившият главен прокурор Никола Филчев изпраща делото в Специализираната следствена служба, са няколко: делото е от фактическа и правна сложност, необходимо е да бъдат проведени процесуално-следствени действия в Ямболския съдебен окръг, задължително трябва да се разпитат множество свидетели, пръснати из цяла България. Тоест - все неща, които не са от компетентността на Столичната следствена служба.
Действителните причини обаче могат да се опишат само с едно изречение: за десет месеца следователят по делото Огнян Костов не е свършил нищо. Едното от доказателствата за това твърдение е общият обем на събраните материали - един том от 170 страници. А второто доказателство е постановлението, с което новият наблюдаващ прокурор от СГП задължава Специализираната следствена служба да изпълни 14 негови указания.
Именно тогава става ясно, че в периода февруари-декември 2000 г. столичният следовател Огнян Костов не е назначил съдебномедицинска експертиза, която да отговори на три ключови въпроса: С какво е умъртвена Надежда Георгиева?, На какво разстояние е бил убиецът от жертвата? и Доведена ли е жертвата предварително до безпомощно състояние, или е оказала съпротива?
Освен това става известно, че Огнян Атанасов не е назначил дактилоскопни експертизи на единствените отпечатъци от пръсти, които са открити в жилището на Георгиева, свалени от чаша, оставена в мивката и върху пластмасова купа с пуканки. Според източници на Параграф 22 за десетте месеца, през които делото е преседяло в Столичното следствие, единственото доказано нещо е, че тези отпечатъци не са на жертвата и толкоз.
Не са проведени очни ставки - гласи едно от указанията в постановлението на СГП - между св. Радосвета Георгиева и св. Димитринка и Пламен Калайджиеви, независимо от съществените противоречия в показанията им за времето, по което те са посетили дома на починалата Георгиева и престоят им там на 26 февруари 2000 г. (деня, в който адвокатката е убита - бел. ред.).
По делото не са разпитани като свидетели още Росица Андреева - учителка на сина на сем. Калайджиеви, покойният вече военен прокурор Николай Колев и Димитър Алексиев, въпреки че техните показания могат да потвърдят или да опровергаят алибито на подсъдимите съпрузи.
Не са събрани доказателства за проверка на фактите, съдържащи се в показанията на сестрата и бащата на убитата, според които прокурорът от Върховната касационна прокуратура Руско Карагогов е заплашвал Надежда Георгиева във връзка с работата й по приватизацията на Вини - Сливен.
Седмица след убийството мобилният телефон на Надежда Георгиева е намерен в Лицето Хикс, който е привлечен към делото като свидетел. В показанията си Лицето Хикс е описал човека, който му е дал мобилния телефон. По вина на следователя Огнян Атанасов обаче фоторобот по системата Словесен портрет на този човек не е направен. Никой не е изискал и разпечатка от Мобилтел, за да бъдат засечени не само разговорите на Георгиева през последните два-три месеца от живота й, но и разговорите, водени от телефона в дните след нейното убийство.
Не са разпитани като свидетели по делото съсобствениците на Стара изба 1924 - Орлин Аврамов и Недялко Христов, въпреки че в продължение на пет години покойната Георгиева е техен доверен адвокат. И още - и на столичния следовател, и на оперативните работници им е било известно, че в периода 25-28 февруари 2000 г. Орлин Аврамов се е намирал в София, но от това не е произлязъл нито един процесуален факт.
Никой, в продължение на десет месеца, не си е направил труда да провери вярно ли е, че приживе Георгиева е дала 10 000 долара заем на Орлин Аврамов, откъде тя е взела тези пари и дали той й ги е върнал.
Криво-ляво през зимата на 2001 г. разследващите правят констатацията, че зад зверското убийство стоят трима души. Пръв е задържан единият от собствениците на ямболската винарна Стара изба Орлин Аврамов, а след него е закопчан и Пламен Калайджиев. Съпругата му Димитринка успява да се укрие в Лондон и затова делото срещу нея се води задочно.
В края на февруари 2001 г. към делото е приобщен като свидетел прокурорът от ВКП Руско Карагогов. Малко по-късно става ясно, че срещу другия участник в драмата около приватизацията на Вини - Сливен - Николай Колев, е образувано следствие по чл. 339 от Наказателния кодекс - за незаконно притежаване на оръжие, което случайно е открито в служебната му каса.
На 5 март Николай Колев дава скандалното интервю, в което обявява Никола Филчев за луд.
В началото на април става известно, че Висшият съдебен съвет пенсионира следователя по делото за убийството на Георгиева - Илия Илиев, и по указание на Върховната касационна прокуратура случаят е поверен на тандема Олег Янев - Красимир Николов, известни като следователите, разкрили почти всички убийци на Андрей Луканов.
В средата на май 2001 г. главният прокурор Никола Филчев командирова в София заместник окръжния прокурор на Кърджали и бивш шеф на отдела за разследване на тежки криминални престъпления в спецследствието Богдан Карайотов и го назначава за наблюдаващ прокурор по делото за убийството на Георгиева.
Към края на май Орлин Аврамов напуска следствения арест срещу парична гаранция от 1000 лв., а срещу пенсионирания следовател Илия Илиев е образувано предварително производство за това, че като длъжностно лице е поддържал нерегламентирани контакти със заподозрени (по-точно с Орлин Аврамов).

Facebook logo
Бъдете с нас и във