Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО ГЕБРЕВА НА ВЕЗНИТЕ НА ТЕМИДА

Делото за нападението с киселина над покойната заместник-шефка на строителния контрол Светлана Гебрева най-сетне излезе на финалната права. Последната дума по него принадлежи на председателя на Софийския районен съд Капка Костова, която на 22 май трябва да прочете дългоочакваната присъда.Съдебното решение е съдбовно не само за подсъдимия Петьо Петков. На кантара е поставено самото правосъдието и ако бъде наложена една справедлива и добре аргументирана осъдителна присъда, това би било знак, че то работи. Ако доказателствата на обвинението обаче за пореден път се окажат негодни или недостатъчни, Темида ще трябва да хвърли превръзката на очите си, да си грабне везните под мишница и да се преквалифицира в продавачка на плодове и зеленчуци на някой кооперативен пазар. Изходът от процеса Гебрева ще е емблематичен за правосъдието и заради друго. Точно година след арестуването си за нападението над заместник-шефката на строителния контрол Петьо Петков бе обвинен и за обезобразяването с киселина на журналистката Анна Заркова. Интересното е, че за този атентат, извършен преди повече от четири години, тъкмо Петков бе задържан за 72 часа като заподозрян в извършване на престъплението. Впоследствие той бе освободен, а по случая бе обвинен, съден и оправдан Емил Мариев. Именно след жалба на Мариев, писана миналото лято, през януари 2003 г. прокуратурата обвини Петков и за инцидента Заркова. Според държавното обвинение и в двата случая мотивът му е бил отмъщение. В единия - заради публикация на Заркова срещу бащата на Петков - Стоян Андреев, действащ офицер от Първо РПУ - София. При втория случай - заради подписана от Гебрева заповед за събаряне на производствена сграда на фирма Пещоремонт, в която работи тъстът му Райчо Милетиев. След като прокуратурата нарочи Петков за извършител, тя се нагърби със сериозно предизвикателство, включително и с грижата да заличава стари свои гафове. Ето защо, ако успее да докаже обвиненията си пред съда, тя ще заслужи поклон. Обратното би било страшно за самата нея. Интригата се заплита допълнително и от още един факт. Свидетелите по делото, разпитани на последното съдебно заседание, внесоха няколко допълнителни щриха в общия пейзаж, но с абсолютно нищо не помогнаха за окончателното изясняване на детайлите около престъплението.Засега категорично сигурно е само едно: на 17 декември 2001 г., малко след 10.30 ч., мъж лисва сярна киселина в лицето на Светлана Гебрева пред входа на Дирекция Национален строителен контрол (ДНСК) на пл. Македония в столицата. Светлана Гебрева току-що е слязла от служебната си кола и крачи по тротоара към входа на службата. Още не бях излязъл от колата, когато чух писъците, разказа пред съда шофьорът й Боян Варадинов. Той веднага изскочил и щом заобиколил колата, видял падналата на тротоара Гебрева. Зърнал и бягащ мъж с яке и тъмна шапка. Хукнал след него, но след трийсетина метра (между спирките на трамвай N5 на пл. Македония) се спънал и паднал. Междувременно от сградата на ДНСК излязъл охраняващият полицай и хукнал... след шофьора. Чак когато го сграбчил между трамвайните релси, униформеният разбрал, че гони не когото трябва. Варадинов посочил в каква посока е избяга престъпникът, полицаят хукнал с нови сили, но... без никакъв успех.Никой не е видял как точно е била обезобразена Гебрева. Шестима свидетели описват вероятния нападател, когото забелязали край входа на ДНСК непосредствено преди трагедията. Описанията им са сходни, а някои от детайлите им съвпадат както с фигурата, така и с дрехите на Петков, иззети като доказателства по делото. Според тях нападателят е бил облечен в шарено яке с маскировъчни цветове и е носел тъмна плетена шапка. Категорични данни обаче, че тъкмо Петьо Петков е злодеят, няма. По никакъв начин не е доказано и друго - че якето, с което е бил облечен нападателят, е точно неговото. Противоречиви и уклончиви се оказаха обясненията и на двамата анонимни свидетели, склонили да свидетелстват пред съда и обвинението при закрити врата.Не бяха в полза на обвинението и заключенията на седемте експертизи, чиито заключения бяха представени на последното съдебно заседание. Петьо Петков не е злопаметен и не е агресивен при решаване на обикновени проблеми. Свързан е силно емоционално с близките си, емоциите му са плитки и повърхностни, в трудни ситуации действа шаблонно, без да прогнозира негативите от поведението си, обявиха пред съда вещите лица от Медицинска академия, изготвили комплексната съдебнопсихологична и психиатрична експертиза. Точно обратното - че Петков е отмъстителен, злопаметен и комбинативен, сочеше друга подобна експертиза от края на 2002 година. Съдът обаче не я прие, тъй като тя бе дело на експерти от Института по криминалистика и криминология на МВР. А в заключението й бяха включени и резултатите от два теста на Петков с детектор на лъжата, които нямат доказателствена стойност и са правени преди назначаването на експертизата. Освен всичко казано дотук, от материалите по делото става видно, че по дрехите и по кожата на ръцете и лицето на Петьо Петков няма увреждания от киселина. Няма и негови отпечатъци по приложените като доказателства бутилки с надписи киселина и буркани с различни течности, установиха още експертите химици. Според заключението на графическата експертиза, диспечерката на таксиметровата фирма Глория Трейд (където по онова време е работел Петьо Петков) собственоръчно е записала личния му шофьорски номер 176 срещу поръчка за адрес в часа на престъплението. Което означава, че е много вероятно по време на злодеянието подсъдимият да е бил на 30 км от пл. Македония, каквато е и тезата на защитниците му от началото на процеса.Свидетелски показания поставиха под съмнение и сочения от прокуратурата мотив на Петков за престъплението. Заповедта за разрушаване на сградата на Пещоремонт в кв. Захарна фабрика не е подписана от Светлана Гебрева, а от тогавашния директор на на ДНСК инж. Недко Младенов, заяви в залата изпълнителният директор на фирмата инж. Ангел Маринов. Сградата подлежала на събаряне, защото теренът бил реституиран. Освен това от 2000 г. производствената дейност била сведена до нулата поради липса на поръчки. Самата постройка била почти рухнала и принудителното й събаряне дори би спестило пари на фирмата, която трябвало да я бутне сама, обясни още Маринов. Според други свидетели по делото, производствената дейност отдавна е изнесена в района на Кремиковци и в Захарна фабрика единствените фирмени служители били двамата пазачи.Служителите в Пещоремонт не потвърдиха тезата на обвинението, че Петьо Петков е взел киселината от жп цистерна в Кремиковци. Никога не съм виждал там Петьо Петков, бе категоричен директорът Маринов. Разпитан от прокурора Валентин Филипов, той все пак призна, че в Кремиковци фирмата има две площадки, едната от тях е на три метра от жп линията, на която често спират цистерни с киселина.В последните три дни на съдебното дирене предстои да бъдат разпитани още няколко свидетели по делото, чиито показания могат да се окажат решаващи. Каквото и да се случи обаче, съвсем ясно е, че в делото продължават да съществуват куп неизяснени въпроси.Например: сред веществените доказателства липсва съдът, с който нападателят е плиснал киселината в лицето на Гебрева. Малко вероятно е, че след като е извършил злодеянието, престъпникът грижливо е прибрал стъкленицата (чаша, бурканче или нещо подобно) в джоба си и тогава е хукнал да бяга. Още по-невероятно е той да е тичал, стискайки го в ръцете си.Сред материалите по делото липсват и фасовете, които нападателят е оставил след себе си на местопрестъплението. Според свидетели по делото той е стоял и пушел в очакване на Гебрева, а фасовете пускал в краката си. Засега няма данни въпросните угарки да са изземани при огледа на тротоара пред ДНСК, макар че ДНК-експертизата им категорично би доказала (с 99.9-процентова сигурност) дали Петков е престъпникът, или вината му е плод на нечие въображение. Още по-неприятно ще стане, ако се окаже, че тези фасове са били иззети от криминалистите, но впоследствие са... изчезнали.Освен това все още е загадка защо следователят Цеков, който пое делото през декември 2001 г., бе сменен. Според участници в процеса, причината за неговото отстраняване е, че в един момент той е предложил обвиненията срещу Петков да бъдат снети, а разследването да продължи срещу... неизвестен извършител.През май съдът трябва да реши какво ще се случи по-нататък. В единия случай Петьо Петков ще получи присъда (няма значение каква) и томовете ще тръгнат към следващата съдебна инстанция, побутвани от прокурорски протест или адвокатско обжалване. В другия случай делото ще бъде върнато за доразследване поради допуснати съществени процесуални нарушения и войната на нерви ще започне отначало. На който и вариант да се спре председателят на Софийския районен съд Капка Костова обаче, усещането, че част от българските магистрати продължават да боравят с дежурни заподозрени за всеки конкретен случай - едва ли ще напусне широката публика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във