Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО СРЕЩУ ИВАН МОЖЕ СЕ ОБРЪЩА СРЕЩУ МВР?

Двама полицаи ме биха в продължение на два часа, а седем дни бях подложен на нечовешко отношение. С тези думи, в понеделник (18 юли), започна изповедта си хърватинът Иван Може (по-важните моменти от нея публикуваме отделно), подсъдим по делото за убийството на полицая от Шесто РПУ-София Кирил Живков и на известния столичен бандит Асен Петров-Шаки. Те звучат много познато - от разказа на подсъдимите за убийството на бившия премиер Андрей Луканов Юрий Ленев, Георги Георгиев, Александър Русов и Алексей Кичатов, прекарани през полицейското чистилище в т. нар. Къща на ужасите в Копривщица преди шест години. Съдебният разпит на Може се очакваше с огромен интерес, защото разследването на двойната екзекуция мина през такива перипетии, че разкриването на обективната истина може да бъде отложено... завинаги. Основанията за подобна мрачна прогноза са няколко. За да бъдат осмислени те обаче, се налага да бъдат припомнени няколко основни момента от блестящото разкриване на двойната екзекуция.Официалната случкаНа 31 август 2004 г., около 23 часа, в букмейкърския пункт на Еврофутбол в кв. Княжево двама маскирани бандити разстреляха на място полицая Кирил Живков, надупчиха смъртоносно бандитът Асен Петров-Шаки, който почина във Военномедицинската академия, и раниха трима приятели на Шаки - Евтим Евтимов, Димитър Хубавенски и Петър Петров. Половин час след полунощ на 1 септември колата на убийците - Ауди А 6, бе намерена опожарена в кв. Горна баня, до нея бяха открити два обикновени пистолета, а в купето - един картечен.На 5 септември, на внезапно свикана пресконференция, майор Марио Янчев от отдел Убийства към СДВР официално съобщи за съществуването на хърватската банда за поръчкови убийства. Седем или осем души от групата са свързани със знаковите убийства в страната, като тези на Евгени Стефанов-Женята, Николай Тодоров на Околовръстното шосе, Митко Малкия на Симеоновско шосе, Милчо Бонев-Бай Миле и Асен Петров-Шаки. Издирваните са въоръжени и опасни и поне петима от тях се намират на територията на София.... Два дни по-късно хърватското МВР обяви, че няколко от убийците изобщо не са напускали родината си, а българското МВР побърза да сведе поръчковите екзекутори до три бройки - Иван Може, Бранко Вуянович и Роберт Матанич-Слобо, обявен за лидер на престъпната група. На 9 септември, по случай завръщането на ген. Бойко Борисов от хърватската столица Загреб и успешното потушаване на международния скандал, МВР съобщи, че единият от убийци - Иван Може, е арестуван край Драгоман, докато се е чудил как да премине границата. Неговото участие в тежкото престъпление било доказано стопроцентово, защото върху маратонките му са открити следи от кръвта на убития Асен Петров-Шаки и на ранения Евтим Евтимов. На 10 септември 2004 г., когато Иван Може бе докаран в Софийския градски съд за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража, стана известно, че той е арестуван още на 5 септември и е държан незаконно зад решетките най-малко едно денонощие. Предварителното производство, възложено на Столичната следствена служба (СтСлС), приключи в началото на декември 2004 г. с внасянето на обвинителния акт срещу Иван Може в Софийския градски съд (СГС). Делото бе разпределено на съдия Лозан Панов, който малко преди Нова година го върна за прецизиране на повдигнатите обвинения. В средата на март обаче Софийската градска прокуратура отново внесе обвинителния акт срещу Иван Може в СГС, при това - без никакво прецизиране или редакторска намеса. По това време съдия Панов вече бе на работа в административната колегия на СГС и делото е разпределено на съдия Владимир Астарджиев. А той, без да му мигне окото, насрочи първото заседание за 5 април, още същия ден даде ход на делото и... остави обвинението само да си сърба хърватската попара, надробена от полицията и следствието. Неофициалната сюжетна линияХърватската група за поръчкови убийства попада в полезрението на МВР след касапница на 30 юли 2004 г., при която са разстреляни сикаджията Милчо Бонев-Бай Миле, четирима от бодигардовете му и пазарджишкият сутеньор Методи Маринков. Само седмица по-късно - на 8 август, зад решетките са прибрани Анатолий Мънков-Плъха, Тихомир Дочев-Мравката и Стилиян Георгиев-Мишока, като заподозрени за убийството на Бай Миле и хората му. На 10 август от МВР изтече информация, според която Плъха, Мравката и Мишока са български автокрадци, експулсирани от Испания. Двамата не са публично известни, но са криминално проявени и са разследвани за убийства, грабежи и десетки кражби на коли в Испания. Освен това широката общественост научи, че Анатолий Мънков е задържан край Плевен, Тихомир Дончев е арестуван в курорта Слънчев бряг, а Стилиян Георгиев е спипан в Пловдив. Според източници на Параграф 22, криминалистите влизат в дирите на групата за поръчкови убийства на 8 август, когато в плевенската квартира на Анатолий Мънков-Плъха са открити паспортните снимки на 12-имата хървати. Там е открит и фалшив хърватски паспорт със снимката на столичния бандит Георги Рандев-Пъпката, който изкарва хляба си с кражби на автомобили. Осведомени твърдят, че хърватският пробив е направен именно чрез Георги Рандев, защото е бил най-удобен за манипулиране: имал е няколко висящи дела за побой и кражби на автомобили и е бил потенциален затворник. В групата на хърватите той е попаднал случайно, най-вероятно докато им е осигурявал крадена кола, но постепенно се сработил с тях и затова е имал достатъчно информация, с която да откупи свободата си. Тъжният хепиендНа 18 август най-изненадващо СДВР съобщи, че от сградата на дирекцията е избягал опасният престъпник от хърватски произход Бранко Вуянович, а пресцентърът на МВР разпространи снимка, на която Вуянович държи пистолет със заглушител. На 23 август ген. Бойко Борисов организира пресконференция, на която съобщи, че в България действа международна престъпна група, специализирана в поръчкови убийства. По това време ченгетата вече са разполагали с преносимия компютър на хърватите и са знаели какви снимки има в него, защото една от тях е кадрото на Вуянович с пищова. Какви точно са били оперативните планове за разбиването на хърватската престъпна група вече не е интересно. По-важното е, че те са съсипани по неочакван начин: на 5 септември сутринта в столичния ж. к. Младост е разстрелян Георги Рандев-Пъпката - с четири куршума в тялото и един контролен изстрел в главата. Шокът от тази екзекуция явно е толкова голям, че няколко часа по-късно майор Марио Янчев от отдел Убийства към СДВР свика по спешност криминалните репортери и им разкри цялата истина за хърватите. За пресцентъра на МВР не остана нищо друго, освен да се нагърби с най-черната и неблагодарна работа в тази история - да разпространи снимките на 12-имата хървати, да ги опише като организирана група от професионални килъри и да съобщи, че те са обявени за национално издирване за седем показни екзекуции, сред които и убийствата на полицая Кирил Живков и на Асен Петров-Шаки.Фантом в арестаОще миналата есен Параграф 22 писа, че най-притеснителното в случая не е, че МВР отново се похвали авансово с няколко разкрити поръчкови убийства. Проблемът е, че хърватите (или поне част от тях) наистина може да са убийци, но са били изтървани по доста непрофесионален (меко казано) начин. За най-голямо съжаление качеството на предварителното следствие и развитието на съдебния процес срещу Иван Може са такива, че в крайна сметка май ще се окажем прави. Вярно е, че в обвинителния акт името на хърватина е споменато цели седем пъти. За сметка на това обаче нищо не се казва по въпроса кога Може е пристигнал в България, къде е живял и с кого, с какво се е препитавал и докога е смятал да остане в страната. По никакъв начин не личи полицията и следствието да са изяснили какво е правил хърватинът в дните около двойната екзекуция, имал ли е контакти с Асен Петров-Шаки, с хора от обкръжението му или пък с негови потенциални врагове. Не е изяснено дали Иван Може е забелязван от някого да се навърта около букмейкърския пункт или пък да е следил Шаки (с цел установяване на маршрутите и навиците на жертвата и подготовка на атентата).В обвинителния акт не е описано къде, от кого и при какви обстоятелства е задържан Иван Може и какви предмети (или оръжия) са открити него. По този въпрос се казва само, че на 5 септември 2004 г. в СДВР е бил доведен Иван Може, който доброволно е предал носените от него маратонки 47-и номер и суичър. И... толкоз. Изобщо не е споменато кога е издадено постановлението за неговото задържане, от кого и защо, на кого е възложено за изпълнение и в продължение на колко дни е изпълнявано то. Именно поради нескопосаното предварително разследване обвинителната теза на прокурора по делото е изградена върху две твърде съмнителни улики. Едната хърватска нишка в двойната екзекуция са прословутите две парченца от бяла материя, изцапани с кръвта на ранения Евтим Евтимов върху маратонката на Иван Може. Днес, почти една година след ареста му, вещите лица и прокурорът по делото все още нямат никаква представа от каква материя са двете парченца. Още по-загадъчно е по какъв начин тези парченца са се озовали върху маратонката на хърватина, след като по време на стрелбата Евтим Евтимов е бил на няколко метра от убийците. Следствен експеримент за изясняването на мистерията също не е правен.Другата улика срещу хърватина е още по-ефирна - мирисовия отпечатък, който Може оставил върху единия от трите пистолета, открити край опожарената кола на килърите в нощта на убийството. Става дума за пищова Червена звезда, с който обаче изобщо не е било стреляно нито на 31 август 2004 г. вечерта, нито по-рано. Другият проблем за обвинението е, че одорологичните проби (така се наричат мирисовите следи) изобщо не се признават за доказателства от съда. Удар под поясаНа последното заседание по делото срещу Иван Може в понеделник (18 юли) подсъдимият проговори за първи път от началото на процеса (5 април 2005 г.) и хвърли всички в оркестъра. Най-напред той обясни, че в момента на престъплението (31 август 2004 г., около 23 часа) не е бил в Княжево, а в ИНТЕРНЕТ-клуб от веригата Инферно и може да разпознае целия персонал, защото е прекарал там една седмица (от 27 август до 3 септември 2004 г. ) и е изпращал имейли до Хърватска. Освен това той заяви, че на 5 септември 2004 г. изобщо не е залавян край Драгоман, защото два дни по-рано - на 3 септември, е свален от влака София - Загреб, след рутинна проверка на международния му паспорт. А накрая хърватинът Иван Може доста пестеливо описа как е бил бит и малтретиран от служители на МВР в продължение на почти цяла седмица.След като чу историята на хърватина, която публикуваме отделно, съдия Владимир Астарджиев го попита дали е в състояние да разпознае полицаите, които са го малтретирали. Иван Може отговори, че двама от тях вече са дали показания пред съда: единият бил сред побойниците, а вторият само наблюдавал. Хърватинът не успя да си спомни имената им, но това по-късно стори неговият адвокат Николай Беров, който уточни, че свидетелски показания са дали само двама полицаи - споменатият по-горе майор Марио Янчев от отдел Убийства към СДВР и неговият колега Иван Йорданов. За да изясни истината, съдия Владимир Астарджиев отложи делото за 17 септември и разпореди на Софийската военноокръжна прокуратура да изясни кога е арестуван Иван Може, къде е държан в периода от 1 септември 2004 г. до 9 септември 2004 г. и кой го е разпитвал. Подобна проверка бе поискана от адвокат Николай Беров още на 6 април 2005 г., но и до момента резултатите от нея още не са депозирани в съда. И това никак не е случайно, защото Софийската военноокръжна прокуратура няма навика да извършва подобни услуги. И по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов Софийският апелативен съд от една година чака Софийската военноокръжна прокуратура да му изпрати материалите по следствието за побоя над подсъдимия Юрий Ленев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във