Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО СРЕЩУ МАРГИНИТЕ: ЗАРАДИ ЕВРОПА, ИЗДЕВАТЕЛСТВАТА НАД ЗАКОНА ПРОДЪЛЖАВАТ

В предпразничната суетня около най-светлия християнски празник - Възкресение Христово, прогресивната общественост любезно бе информирана, че за българските слуги на Темида няма делник, няма празник. И че навръх Велики Четвъртък, вместо да боядисват яйца и да месят козунаци, те са останали на бойните си постове, за да раздават правосъдие и да въдворяват престъпниците там, където им е мястото - зад решетките.
Именно тогава - на 20 април, стана известно, че Софийският градски съд не е уважил молбите на Николай Маринов-Малкия Маргин и Иво Карагеоргиев за промяна на мерките им за неотклонение задържане под стража и ги е оставил в предварителния арест. Освен тях по това дело са привлечени към отговорност още петима души - Красимир Маринов-Големия Маргин, Стефан Рангелов, Бисер Илиев, Веселин Тошев и Светлин Карагеоргиев, обвинени за подготовка на три убийства (на ген. Любен Гоцев, на бизнесмена Никола Дамянов и на Иван Тодоров-Доктора), за незаконно притежаване на оръжие и за участие в организирана престъпна група.
В навечерието на бойния празник на труда - Първи май, пък Софийският градски съд бе принуден за се занимава с мярката за неотклонение задържане под стража на Светлин Карагеоргиев, която му бе наложена по древно дознание, образувано през 1995 г. за разбиване на лека кола и за кражба на авточасти от нея.
А накрая, като за капак - само ден, преди на Гергьовден (6 май) цялата страна да замирише на печено агне, а руйното вино да се разлее като делтата на Амазонка, в Софийският градски съд трябва да започне съдебният процес срещу двамата Маргини и техните ортаци в кървавия заговор.

Мнозина сигурно са забравили, но допреди месец и половина една от най-упорито разпространяваните версии за размотаването на делото срещу Маргините и хората им бе следната. Всеки един от обвиняемите е с по трима-четирима адвокати, които затруднили извънредно много следствието при предявяването на материалите по делото. По закон тази процедура е задължителна и преди внасянето на даден обвинителен акт в съда защитата е длъжна да се запознае с всеки лист, с всяка експертиза и с всяко доказателство, които ще бъдат използвани по време на процеса. Та, използвайки тази процесуална вратичка, адвокатите на седмината обвиняеми - един по един - педантично се запознавали с материалите по делото в сградата на Националната следствена служба (НСлС), като си предавали томовете от ръка на ръка. И така... в продължение на цели три месеца - от средата на декември 2005-а до средата на март 2006 година.
На пръв поглед подобна версия звучи правдоподобно. Открай време адвокатите на мафията имат само едно-единствено задължение: техните клиенти (т. е. престъпните босове) никога да не бъдат изправяни на подсъдимата скамейка и срещу тях никога да не започне истински съдебен процес. В случая с Маргините обаче ситуацията е доста по-различна.
Най-напред нищо не пречеше на следствието и прокуратурата да размножат 17-те тома седем пъти (за защитния отбор на всеки един от подсъдимите), след което адвокатите да се запознаят с материалите едновременно. Пак в сградата на НСлС и пак под строгия контрол на съответните длъжностни лица от следствието и въоръжената охрана. Вместо това обаче въпросните адвокати са викани група по група, чели са едни и същи материали и са преписвали на ръка, защото съдебната система... нямала излишни пари за размножителни услуги.
Не по-малко съмнителен изглежда и вторият аргумент за индианската нишка, образувана от адвокатите при предявяването на материалите - опазването на следствената тайна. И по-конкретно - съхраняването на информацията, придобита чрез специални разузнавателни средства (СРС), както и защитата на двамата ключови свидетели по делото, върху чиито показания се крепи обвинението срещу Маргините и хората им.
Причините, поради които тези предпазни мерки изглеждат повече от абсурдни, са следните. Името на човека - Велин Добрев, от когото започна разплитането на чорапа, стана известно само три дни след като на 29 октомври 2005 г. Маргините бяха задържани. Нещо повече - обществеността надлежно бе информирана, че заради старателността и услужливостта на Добрев ще му бъдат опростени най-малко четири други гряха: съучастието в разстрела на Валентин Алексиев-Лисицата през 1996 г. (той пък е подсъдим по т. нар. дело Папазки); подозренията, че е участвал в бомбения атентат срещу концесионера на плажа в Обзор - Рали Пенков (на 13 юли 2005 г.); подозренията, че е участвал в бомбения атентат срещу столичния наркотрафикант Николай Иванов-Бобъра (16 юни 2005 г.); подозренията, че е участвал в екзекуцията на известния магистрален бандит и автокрадец Ивайло Рангелов-Джинката (11 май 2005 година).
Пак през ноември миналата година стана известно, че специалните разузнавателни средства изобщо не доказват, че Големия и Малкия Маргин са поръчали екзекуциите на Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора, защото техните гласове изобщо не са запечатани върху полицейските ленти. Тъкмо обратното - записани са някакви разговори, в които става дума за някакви хора, на които Маргините уж били поръчали трите екзекуции.
И накрая - в разпита на т. нар. анонимен свидетел единствените по-значими (от процесуална гледна точка) реплики са две. На следователския въпрос, който звучи горе-долу така: Значи Красимир и Николай Маринови са имали мотив да поръчат разстрела на тримата?, човекът отговаря горе-долу... кратко и ясно: Не бих могъл да направя подобно предположение.
Но и това не е всичко. Оказа се, че по време на въпросната процедура на адвокатите им е било отказано да се запознаят с резултатите от следствения експеримент, при който свидетелят Велин Добрев и другият разкаял се съучастник - Стефан Рангелов (той също е подсъдим по делото за разстрела на Валентин Алексиев-Лисицата), са обяснили къде и как са опознали физиономиите и навиците на жертвите си. На адвокатите са им били спестени още и доказателствата, иззети от т. нар. бази на килърите - един мотоциклет, два пистолета, боеприпаси и т. н., както и протоколите за тяхното изземане.
Онова обаче, което буди най-силно недоумение около делото срещу Маргините и което превръща в заклети песимисти дори най-яростните радетели за тяхното осъждане, е случилото се със Светлин Карагеоргиев, който на 29 октомври 2005 г. бе задържан с двамата Маргини, с брат си Иво и с Веселин Тошев (останалите двама обвиняеми - Стефан Рангелов и Бисер Илиев, са арестувани месец и половина по-рано).
На 17 март 2006 г. Софийският градски съд (СГС) отказа да удовлетвори молбата на Светлин Георгиев и го остави зад решетките. На 23 март Софийската градска прокуратура внесе обвинителния акт срещу седмината обвиняеми (братята Красимир и Николай Маринови, братята Иво и Светлин Карагеоргиеви, Стефан Рангелов, Бисер Илиев и Веселин Тошев) в СГС. А на 24 март Софийският апелативен съд измени мярката за неотклонение задържане под стража на Светлин Карагеоргиев в подписка, защото срещу него няма нито едно доказателство, че е бил част от заговора за ликвидирането на Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора.
Ето защо на 24 март, около 14 часа по обед, Софийският апелативен съд отмени определението на Софийския градски съд от 17 март 2006 г., с което Светлин Карагеоргиев бе оставен зад решетките, и постанови той да бъде освободен незабавно, ако не трябва да бъде задържан на друго основание.
Радостта на Карагеоргиев от възтържествувалата правда обаче продължи не повече от десетина минути. Още на излизане от съдебната зала той разбра, че остава зад решетките, защото Софийският градски съд му е наложил нова мярка за неотклонение задържане под стража, и то за... блудство със съкилийник в предварителния арест на бул. Г. М. Димитров. Делото е под №1395/2006 по описа на Столичната следствена служба и официално е образувано по жалба на Любомир Гринев, подадена на 24 декември 2005 година. А десет дни по-късно - на 4 април, откъм Софийския градски съд (СГС) долетя вестта, че Карагеоргиев се е сдобил с още една мярка задържане под стража. Този път по древно дознание за разбиване на лек автомобил Алфа Ромео и кражба на части от него (№1483 от 1995 г. по описа на Пето РПУ-София), по което той 11 години е бил на свобода срещу подписка, наложена му от Софийския районен съд.
Новата пясъчна кула, старателно построена от поборниците срещу Маргините, започна да пада на 6 април. Тогава заместник-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов, отговарящ за арестите и затворите, огласи резултатите от проверката за изнасиления съкилийник и официално заяви, че подобен сигнал не е постъпвал в дирекция Съдебна охрана и в правосъдното министерство.
На 7 април Софийският градски съд разгледа молбата на Светлин Карагеоргиев за изменение на мярката му за неотклонение задържане под стража по дело №1395 от 2006 г. и му наложи домашен арест. В мотивите на съда се казва, че обвинението е изградено единствено въз основа на твърденията в жалбата на пострадалия Любомир Гринев, като в продължение на три месеца те не са били проверени и доказани с експертиза и други доказателства. И още, според градските съдии, следствието и прокуратурата не са направили нито един опит да съберат и други доказателства за вината на Карагеоргиев, въпреки че това е било възможно.
Проверка на Параграф 22 обаче установи, че дори да са искали, следствието и прокуратурата изобщо не са могли да съберат други доказателства. Според източници на вестника Любомир Гринев е задържан на 24 декември 2005 г. по обвинение за престъпление по чл.150 от Наказателния кодекс - блудство с непълнолетно лице. На 29 декември 2005 г. той е подложен на медицински преглед, по време на който съобщава, че страда от психически отклонения и има раздвоение на личността. Отклоненията му са в резултат на мозъчна травма, получена при тежка катастрофа, а самопризнанията му надлежно са отразени в книгата за медицински прегледи в следствения арест на бул. Г. М. Димитров №42.
От 24 декември 2005 до 20 януари 2006 г. - приблизително един месец - Любомир Гринев е бил настанен в килия №12, която се намира на 6-ия етаж в ареста и в която - от 11 ноември 2005 г. - живеят Светлин Карагеоргиев и Халми Местанов. Според документацията на следствения арест през този период Гринев не е подавал никакви оплаквания за тормоз от страна на съкилийниците си, като единственото му притеснение, отразено в медицинския му картон, е по повод разбушували се киселини в стомаха.
Любопитен е фактът, че на 20 януари 2006 г., деня на разлъката със съкилийниците му Карагеоргиев и Местанов, Гринев е бил на разпит в кабинета на следователя по делото срещу Маргините - Андрей Цветанов, който е проведен в присъствието на полицейски дознател. След приключване на процесуалното действие снемане на показания, по разпореждане на Андрей Цветанов, Любомир Гринев е настанен в килия № 4, която се намира на петия етаж в ареста на бул. Г. М. Димитров № 42.
Как жалбата на Гринев от 24 декември 2005 г. се озовава в Софийската градска прокуратура засега не е ясно. Още по-неясно обаче е защо в продължение на три месеца тя е отлежавала на нечие бюро и по нея не е било образувано предварително производство. Според източници на Параграф 22 от МВР в материалите по случая се твърди, че ролите в сексуалното издевателство над Гринев са били разпределени така: Светлин Карагеоргиев го е набил, а Халми Местанов е свършил останалото.
Защо жертвата не е съобщила за гаврата още на 25 декември 2005 г. така и никой не е установил. Също толкова странно е, че на 29 декември, по време на медицинския преглед в предварителния арест, съответните длъжностни лица не са установили нито следи от побой, нито следи от друго посегателство над Гринев. И накрая - по делото за т. нар. блудство със съкилийник като обвиняем е привлечен само Карагеоргиев, а с въпроса дали са налице достатъчно данни, че любовчията е Местанов, никой и по никакъв повод не се е занимавал.
Не по-малко странно изглежда и третата причина, заради която Светлин Карагеоргиев продължава да търка наровете. В продължение на десет години никой не се е сетил за разбитата от него кола, която най-вероятно отдавна е претопена. И сега хоп - най-изненадващо две съдилища и две прокуратури трябва да си губят времето за нещо, което е трябвало да бъде свършено преди петилетка и половина. Така че на 20 април (навръх Велики Четвъртък) Софийският районен съд с пълно право наложи на Карагеоргиев мярка за неотклонение подписка, която прокуратурата протестира. Така че в момента дознанието за колата е там, откъдето то възкръсна за втори живот преди три седмици - в Софийския градски съд. Като доказателство, че на каквато и съдебна реформа да бъде подложена България, реши ли някой, всеки е виновен до доказване на противното. Въпреки написаното в законите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във