Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО СРЕЩУ ПОЛИЦАЯ ИЗНАСИЛВАЧ Е НА КРАЧКА ОТ ПРОВАЛА

Отдавна вътрешният министър Георги Петканов трябваше да забрани на своите подчинени да се хвалят с грандиозните си успехи, постигнати след къртовски труд. Причината е елементарна и тя вече не е тайна за никого: колкото по-усърдно се бият в гърдите меверейците, толкова по-големи са гафовете, които искат да прикрият. Един от най-показателните от тях е казусът с полицая изнасилвач - серж. Румен Банчев, арестуван на 7 ноември 2003 година. Тогава информацията, разпространена от МВР, бе повече от зловеща: Банчев е заподозрян за серия от блудства и побоища над жени. Той причаквал късно вечер жертвите си пред входовете на крайни блокове в ж. к. Дружба и Младост или пред асансьорите, удрял ги с юмруци, за да ги омаломощи, хващал ги за гушата, разкопчавал панталона си и започвал да мастурбира... Случаят е безпрецедентен за столицата, заявиха след ареста на Банчев военни магистрати. Според тях, ако полицаят не е бил забелязан и разпознат съвсем случайно от една от неговите жертви, със сигурност е щял да продължи да напада беззащитни жени и деца. (Веднага след задържането на полицая бе съобщено, че жертвите му са общо седем - пет жени и две деца на 9 и 11 години.)Направихме анализ на всички регистрирани случаи на блудство в София за последните две години. Няколко имаха еднакъв почерк. Събрахме необходимата оперативна информация и попаднахме на Банчев, заяви през ноември миналата година пред медиите шефът на Тежки престъпления срещу личността в СДВР майор Ивайло Спиридонов. Искахме да го хванем на местопрестъплението, но при последните си набези той ставаше все по-агресивен, обясни причините за ареста и директорът на СДВР ген. Румен Стоянов. На 10 ноември 2003 г. Софийският военен съд остави Банчев зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която защитата обжалва пред Софийския военноапелативен съд. По време на второинстанционното дело (на 19 ноември) адвокатът на обвиняемия представи пред магистратите подписка в негова подкрепа от 110 жители на столичния ж. к. Младост 2, където живее и самият той. По това време защитникът на Банчев - Ангел Ангелов, оспори реда, по който са събирани доказателствата и поиска домашен арест или парична гаранция за нарочения полицай. Въпреки това военният прокурор пледира мярката на Банчев да не бъде променяна с мотива, че имало събрани доказателства за пет случая на блудство, обвиняемият бил разпознат, а престъпните деяния били с висока обществена опасност. Два месеца и половина по-късно обаче - на 2 март (вторник) 2004 г., се случиха две събития, които навяват мисли, нямащи нищо общо с ноемврийския МВР-оптимизъм. Най-напред добре информиран източник се похвали в един столичен всекидневник (публикацията се появи на бял свят на 3 март тази година), че преди две седмици разследването срещу Румен Банчев било предадено в Софийска военноокръжна прокуратура, която вече подготвяла обвинителния акт за внасяне на делото в съда. Тезата на предварителното следствие била подкрепена от свидетелските показания на пет от жертвите на полицая. Те разпознали в негово лице насилника, така че мърдане не можело да има.Повод за този изненадващ медиен гастрол на добре информирания източник бе пресконференцията, дадена на 2 март по обед от Гражданския комитет за защита на Румен Банчев. Според активистите на този комитет (сред които и бивш полковник от МВР), истината за делото била точно обратната: следователят е приключил работата си с мнение, че за вината на Румен Банчев не са събрани никакви доказателства и обвиненията срещу него за блудство би трябвало да бъдат снети. На пресконференцията бе посочено, че от самото начало на предварителното разследване са допуснати груби процесуални нарушения, които продължавали и в момента. Сред тях са лишаването на арестувания от правото на адвокат в първите 24 часа на ареста, тиражирането в медиите на трите имена, личните данни и на негова снимка. Всичко това се е случило още преди Банчев да бъде разпознат от жертвите, което пък опорочило и самата процедура на този тип следствени действия. Невярно било и твърдението, разпространено от МВР, че психичното здраве на Банчев било влошено. Той всяка година минавал на психотест и винаги го е издържал успешно. Съдебно-психиатричната експертизата след арестуването му също установила, че Банчев е в добро психично здраве. Според психологическия портрет на полицая Банчев, разпространен след задържането му през ноември 2003 г., той е самотник, защото преди повече от шест години съпругата му Миглена взела тригодишната им тогава дъщеря Росица и го напуснала. Това обаче не му попречило да бъде грижовен баща, който взимал детето през почивните дни и го отрупвал с подаръци и маниак на тема бойни изкуства, много здрав физически - тренирал постоянно вкъщи, не близвал алкохол и не пушел....Едновременно с тези похвални качества обаче Банчев имал сериозни семейни проблеми, които биха могли да повлияят на неговата психика. Докато бил в казармата, сестра му Евелина, която е с три години по-малка от него, загинала в нелеп инцидент на жп линията край гара Яна и тогава той не издържал - сякаш нещо се скъсало в него, и получил тежък психосрив. По-късно не успял да си върне по съдебен път дъщерята и това допълнително го съсипало. Имал е и проблеми в службата, защото е влязъл в конфликт със свой началник в Седмо РПУ-София....Като щипка ароматни подправки към току-що изрецитирания сбит преразказ на психопортрета на насилника могат да бъдат прибавени и думите на МВР-психолога на 2003 г. - д-р Николай Николов. Той е началник на сектор Методи за психологическа диагностика и професионално оценяване в Института по психология на вътрешното министерство и в средата на декември миналата година напоително разказа следното: Банчев е изследван в института при назначаването си в полицията. Поведението на сержанта показвало, че той вероятно е имал разстройство на влечението, а може би и по-широко личностно разстройство. Възможно е това да не е било забелязано от преките му началници, поради което и не е бил изпращан в института втори път. В кариерата на Банчев обаче се наблюдавал спад и може да се предположи, че причината за това е неговият развод, но това нямало да попречи на обвиняемия полицай да понесе отговорност за действията си...За какъв спад в кариерата на Банчев си е мислил Психологът на 2003 г. Николов през декември същата година - не е ясно. Защото професионалната визитка на полицая е повече от красноречива. Той постъпва на работа в МВР през 1994 г. като квартален инспектор в Седмо РПУ-София. По-късно става става патрулно-постови полицай, като през 2002 г. се мести в Шесто РПУ - София. В досието му има седем писмени награди за отлично свършена работа (включително и залавяне на престъпник, обявен за издирване) и само едно наказание за проявена небрежност по време на смяна. Абсолютно всички негови преки началници го описват като отличен служител. И накрая - Румен Банчев е задържан на 7 ноември 2003 г. като курсант последна година в Полицейската академия...Неведнъж Параграф 22 е писал, че агресивното поведение на МВР-началниците към съдебната система често пъти е продиктувано от некомпетентността или престъпното бездействие на оперативните работници и полицейските дознатели. Случаят Банчев не е никакво изключение от това правило, защото разправията между вътрешното ведомство и съда (и в този случай) е неизбежна. Основанието за тази мрачна прогноза се крие в следното обстоятелство. До момента категорично са установени няколко безспорни факта. И петте жертви, посочили Банчев като техен насилник, живеят на територията на Седмо РПУ-София, където ченгето е работило от 1994 до 2002 година. Именно в това полицейско управление жените са подавали сигналите, че срещу тях са извършени опити за изнасилване. Именно там образуваните преписки са потъвали в небитието, защото по тях никой не е работил. Разказите на жертвите са покъртителни, но в случая е важно друго: поне в един от случаите насилникът е мастурбирал и е свършил върху дрехите на потърпевшата. По силата на каква логика разследващите не са взели проби от спермата на изрода и не са я дали за ДНК-експертиза - един Господ знае. Ако подобно нещо беше сторено и резултатът съвпаднеше с ДНК-анализа на пробата, взета на живо от Румен Банчев - насилникът отдавна щеше да е осъден поне на първа инстанция. При това без някой да се съмнява в безпристрастността на съда или в професионализма на следователя по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във