Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО СРЕЩУ УБИЙЦИТЕ НА ШАНИН ТРЪГНА ЗА ВТОРИ ПЪТ

Въпреки че украинецът и бившият премиер Андрей Луканов са екзекутирани с едно и също оръжие от едни и същи хора, прокуратурата има две различни версии за кървавите случки отпреди осем години.УДАРЪТСергей Валентинович Шанин и бившата му съпруга Татяна Ивановна пристигат заедно в България през 1993 г., за да останат тук завинаги. Те наемат вила в елитния столичен кв. Бояна и започват да изпълняват предварително начертания план. Татяна сключва фиктивен брак с шуменеца Марко Марков и подава документи за българско гражданство (две години по-късно молбата й е удовлетворена), а Сергей Шанин стъпва на софийска земя като охрана в златарския магазин Голдън арт на бул. Витоша № 62. През пролетта на 1994 г. Татяна запознава Сергей с украинския бизнесмен Иван Савопуло, по-известен като Ваня Грег, с когото поддържала приятелски контакти от няколко години. Официалният бизнес на Савопуло бил внос на украинска сода в Югославия. (Бел. ред. - по данни на спецслужбите на бившата съветска република, тиражирани в тамошните медии по онова време, Савопуло е търгувал със съвсем други неща: с проститутки, оръжие, дрога, контрабанден алкохол и т. н., но това не е отразено в обвинителния акт по делото.)Както се полага на един сериозен бизнесмен в чужда държава, украинецът и семейството му живеят в кокетния частен хотел Флора в Драгалевци, а офисът, който той дели със сънародника си Сергей Бородкин и дагестанецът Пахрудин Алиев, се намира на ул. Доспат в центъра на София (на стотина метра от Петте кьошета). Сергей Шанин и Иван Савопуло веднага се сприятеляват и започват често да си ходят на гости. Нещо повече, цялото си свободно време, Сергей прекарва в офиса на Ваня Грег и много скоро всички вече жо възприемат като вътрешен човек. Но през юли 1994 г. Шанин завинаги слага кръст на приятелството си със Савопуло. По една случайност той вижда факс до бизнесмена от Швейцария, на който е изписана само цифрата 400 000. Смятайки, че става дума за долари, той решава да измъкне парите на довчерашния си приятел, като го отвлече и поиска за свободата му откуп в размер на... 400 хил. долара. За целта Шанин започва да търси подходящо място, където да затвори бъдещата си жертва. Така в самоковското с. Клисура открива полузапустяла плевня. Тя е собственост на Димитър Димитров - шофьор на бизнесмена Чавдар Францов, в чиито жили също тече украинска кръв. Ето защо ползването на плевнята е уредено безпроблемно и Шанин започва втория етап от операцията - установяване на маршрутите, по които се движи Савопуло. Ударът е осъществен няколко дни по-късно (бел. ред. в обвинителния акт датата не е посочена). Докато Савопуло помпа мускули във фитнеса на Кемпински - Зографски, Шанин му съобщава, че съдружникът му Пахрудин Алиев е намерил един джип, който той трябва да види. Ваня Грег не се усъмнява в думите на приятеля си, защото наистина търси джип. Двамата излизат от хотела и тръгват към автомобила на Савопуло, но на няколко крачки от него Шанин удря Савопуло четири-пет пъти и с помощта на съучастниците си, описани в обвинителния акт като Виктор Голуб и Виктор от гр. Ровно, го натиква в колата си.След неколкодневен престой на отвлечения в плевнята Сергей Шанин се обажда на другия съдружник на Савопуло - Сергей Бородкин, и иска 400 хил. долара, за да пусне партньора му. След разгорещен пазарлък Бородкин успява да намали откупа на 100 хил. долара. После се обажда на бащата на Иван - Константин Савопуло (бел. ред. - известен мафиот в Симферопол), който изпраща парите по куриер и размяната е извършена в златарския магазин Голдън арт, охраняван дотогава от Шанин. ЗАГОВОРЪТ Седмица след размяната Иван Савопуло, семейството му и съдружниците му напускат България и се прибират в Симферопол. Щом вижда синът и внуците си на родна земя, Константин Савопуло дава обет, че отмъщението ще е страшно и прави всичко възможно похитителят да научи за клетвата. На 17 октомври 1995 г. Савопуло-старши е разстрелян, но животът на Шанин не става по-лек. През януари 1996 г. в София пристига украинецът Алексей Манков, който му съобщава, че въпреки разстрела на Константин Савопуло, смъртната му присъда не е отменена. Почти едновременно с него в Бургас стъпва друг сънародник на Шанин - Юрий Кутепкин, известен в украинския подземен свят като професионален убиец. Килърът се свърза със своя доверен човек Алексей Кичатов, посвещава го в мисията си и го убеждава да ликвидира Сергей. Моментът е избран перфектно, защото между Шанин и Кичатов бушува смъртна омраза. Поводът е бившата съпруга на Сергей - Татяна, заради която Шанин е обещал на Кичатов да го гръмне някой ден. Освен сладост от отмъщение за нанесената обида Кутепкин обещава на приятеля си и доста пари, когато свърши работата. В заговора е посветен и трети украинец, който също се ползва със славата на наемен убиец - Олег Проценко. ЕКЗЕКУЦИЯТА На непосочена в обвинителния акт дата Юрий Кутепкин осигурява на Кичатов и Проценко 9-милиметров Макаров (със заличени серийни номера, заглушител и осем патрона) и картечен пистолет Заги (с фабричен № РНТОС-1342, заглушител и 32 патрона). Той им предава оръжията в хотел Гайдарец в Елин Пелин, където работи приятелката на Кичатов - Красимира, след което се връща в Симферопол. За да държат под око жертвата, Олег Проценко и Алексей Кичатов наемат (на името на споменатата вече Красимира) апартамент в столичния ж. к. Надежда и започват да издирват къде живеят Шанин и бившата му съпруга Татяна. В един момент те установяват, че двамата наемат апартамент в бл. 229 на същия комплекс. На 6 март 1996 г., около 19.15 ч., Кичатов и Проценко причакват Сергей Шанин до бл. 229. Кичатов е въоръжен с картечния пистолет Заги, а Проценко - с пистолета Макаров. Когато Шанин слиза от докаралата го кола и тръгва към тях, те откриват огън и го разстрелват. Накрая Олег Проценко се приближава до падналия и произвежда контролен изстрел в главата му. След това двамата се разбягват в различни посоки, скриват оръжията и на другия ден (7 март 1996 г.) ги отнасят у Чавдар Францов в сакове за багаж. Пред него Кичатов произнася думите: Понял, Сергей ушел (в буквален превод Разбра ли, Сергей си отиде!). После се обажда в Симферопол и рапортува, че поръчката е изпълнена. Няколко дни по-късно Юрий Кутепкин отново пристига в България. Той носи 10 хил. долара, от които дава на Кичатов и Проценко по 3000 долара, а 4000 оставя за себе си. РАЗПЛИТАНЕТОна случая Шанин започва точно преди пет години. На 23 май 1999-а, след прецизно организирана и проведена международна полицейска операция (по думите на тогавашния вътрешен министър ген. Богомил Бонев), на влизане в България от Турция са арестувани украинците Владимир Шевчук и Александър Акимов. Двамата са обявени за убийците на Луканов и са откарани в печалноизвестната Къща на ужасите в Копривщица. Там Шевчук си признава за... три екзекуции: на Сергей Шанин, на Андрей Луканов и на столичния борец Иван Кудев, разстрелян през септември 1995 година. Пет дни по-късно - на 28 май 1999 г., в Елин Пелин е арестуван Алексей Кичатов, който също минава през Копривщица и също разказва на следователите и криминалистите всичко, което знае за убийствата на Сергей Шанин и Андрей Луканов.В началото на януари 2000 г., със съдействието на руски спецполицаи, Олег Проценко е докаран със самолет в София от Украйна (през Москва). След три месеца - през април, Александър Русов също е доставен в България, но с кораб през Новоросийск. А през май 2000 г., в кладенец край с. Нови хан, Софийско (на един хвърлей от Елин Пелин), е открит полуразложеният труп на Юрий Кутепкин, който се оказва свързващото звено в атентатите срещу Сергей Шанин и Андрей Луканов. СЪМНЕНИЯТАВ понеделник (31 май) състав на Софийския градски съд, начело със съдия Бисер Троянов, отново даде ход на делото за убийството на Сергей Шанин. За пореден път като прокурор по процеса се яви човек, който досега не е имал нищо общо с предварителното разследване на престъплението, нито пък с писането на обвинителния акт срещу Кичатов и Проценко. Но и това не е най-лошото. По-фатално за крайния изход на процеса е, че прокурор Пенка Маринова от Софийската градска прокуратура е оставена да се оправя самичка в кашата, която е забърквана в продължение на осем години от кого ли не. Става дума за разминаването между доказателствата по делата за убийствата на Сергей Шанин и Андрей Луканов, въпреки че двете престъпления били дело на една и съща престъпна група и са разследвани от едни и същи следователи и полицаи. До какви изводи са стигнали органите на досъдебното производство в случая Шанин вече разказахме. Но докато вървеше процесът срещу убийците на Андрей Луканов (2001-2003 г.), станаха известни подробности от атентата срещу бившия премиер, които нямат нищо общо с обвинителния акт срещу Кичатов и Проценко за разстрела на техния сънародник. Ето защо е задължително да си припомним някои основни моменти от украинската част в обвинителния акт по делото Луканов: Алексей Кичатов пристига в България в началото на месец юли 1993 г., установява се в гр. Елин Пелин и започва работа като охранител в хотел Гайдарец. През периода 1993-1994 г., пак в Елин Пелин, той се запознава с Александър Русов, Олег Проценко и с други двама украинци, споменати като Андрей и Антон. В началото на 1995 г. Кичатов се запознава и с Красимира Жекова - администраторка в Гайдарец, с която започват любовен роман. Въпреки че живее постоянно в Елин Пелин, Кичатов редовно се среща в София със свои познати от Симферопол, между които е и Сергей Шанин. В края на месец януари 1996 г. те посрещнат на бургаското летище Юрий Кутепкин, с когото Алексей Кичатов се познава още от ученическите си години в гр. Симферопол. (Бел. ред. - с кого обаче Кичатов посреща Кутепкин, в обвинителния акт по делото Луканов не е казано.) Първоначално Кутепкин отсяда при Кичатов в хотел Гайдарец, но няколко дни по-късно двамата заминават отново за Бургас и стават охранители в бар Плейбой. Там Кичатов се запознава с Веселин Балев, с когото започват да мислят за съвместен бизнес. Междувременно Кичатов моли приятелката си Красимира да му намери квартира в София, защото хотел Гайдарец е без ток и вода и е обявен за продажба. Тя наема апартамент в столичния ж. к. Надежда, в който често отсяда и Олег Проценко. През февруари 1996 г. Алексей Кичатов и Юрий Кутепкин питат Веселин Балев дали не може да им осигури пистолет със заглушител. Веселин Балев се свързва с Марин Тончев от гр. Стралджа (Ямболско), който чрез Милко Желязков от Казанлък осигурява на украинците два пистолета Макаров, един заглушител и патрони, които те получават в края на февруари на среща в бензиностанцията на Шел в Айтос. Според обвинителния акт по делото Луканов, съдбата на единия пистолет остава неизвестна. Другият Макаров със заглушителя (бел. ред. - с който са извършени двете убийства) Кичатов съхранява последователно в Бургас, в хотел Гайдарец, в апартамента в ж. к. Надежда, а накрая скрива в местността Братската могила край гр. Елин Пелин...По-нататък схемата е известна: на 6 март 1996 г. с този пистолет е застрелян Шанин, а на 2 октомври същата година - Андрей Луканов. Дори при най-бегло сравнение между двата обвинителни акта (срещу убийците на Шанин и срещу екзекуторите на Луканов) няма как да не бъдат забелязани няколко важни несъответствия между тях. Според доказателствата по делото Шанин, оръжията на престъплението - 9-милиметровият Макаров и картечният Заги, са връчени от Юрий Кутепкин на Кичатов и Проценко в хотел Гайдарец в Елин Пелин. След това двамата килъри наели апартамента в Надежда, издирили жертвата и доста дълго я следили. Според следователите по делото Луканов обаче убиецът Кичатов е получил фаталния пистолет още в края на февруари 1996 г., но не в Елин Пелин, а на бензиностанцията в Айтос. Освен това в обвинителния акт по случая Шанин се казва, че когато оръжието е намерено във входа на бл. 86 на столичната ул. Димчо Дебелянов (около месец и половина след убийството на бившия премиер), криминалистите откриват върху него отпечатъците на Алексей Кичатов. Как обаче тези отпечатъци са попаднали върху пищова, след като в същия обвинителен акт се отбелязва, че с него е стрелял Проценко, докато Кичатов е натискал спусъка на картечния пистолет Заги, все още е пълна загадка. И за да бъде объркването още по-пълно, в обвинителния акт по делото Луканов се посочва нещо съвсем трето - бившият премиер е разстрелян от Александър Русов, но вината му била установена чрез други доказателства. Защото резултатите от всички експертизи по делото за убийството на Андрей Луканов са категорични: по пистолета не са открити абсолютно никакви отпечатъци - нито на Русов, нито на Кичатов, нито на Проценко...

Facebook logo
Бъдете с нас и във