Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО ЗА БОЛИВИЙСКИЯ КОКАИН ЗАЦИКЛИ ЗАРАДИ БАНИЧКАТА

Видинският наркодилър Веселин Найденов, известен с екзотичния си прякор Баничката и осъден за трафик на 14.4 кг хероин, е свързан с българо-боливийския кокаинов канал, разбит по време на международната операция Лунна светлина. Тази сензационна новина гръмна в сряда (23 ноември), след като в Пловдивския окръжен съд продължи делото срещу Боян Тодоров-Охлюва, Георги Петров-Бързия, Петър Марваков и македонеца Зоран Бояджийски. Четиримата са подсъдими за престъпления по чл.321, ал.3 и чл.242, ал.4 от Наказателния кодекс - създаване на организирана престъпна група с цел трафик на наркотици в особено големи размери - 282 кг чист кокаин на обща стойност 423 млн. лева.
Операция Лунна светлина стартира, след като британските тайни служби засичат няколко телефонни разговора между България и Испания. През септември 2002 г. в МВР е получен оперативен сигнал от Британските митници за предстоящ трафик на кокаин от Южна Америка за Западна Европа, като част от пратката трябва да мине през България. В НСБОП е създадена секретна група, която в продължение на една година работи съвместно с няколко чуждестранни специални служби. На българските антимафиоти е предоставен и номер на български мобилен телефон със засечени разговори между хора, свързани с аферата.
Операцията е финализирана на 1 август 2003 г., когато в Боливия местни полицейски части, служители в посолствата на САЩ и Великобритания в латиноамериканската държава, както и агенти на Американската агенция за борба с наркотиците (DEA) арестуват общо 24 души и задържат в гр. Санта Крус 5.5 тона кокаин. Според официалната информация, 3 тона от дрогата са били предназначени за България и са замаскирани като картофено пюре на прах, а останалите 2.5 тона е трябвало да отпътуват за Испания в бидони, пълни с медицински въглен.
Тримата българи - Боян Тодоров-Охлюва, Георги Петров-Бързия и Петър Марваков, са задържани на 4 август, а македонецът Зоран Бояджийски - на 15 август 2003 година. По случая е образувано предварително производство, възложено на Националната следствена служба (НСлС). В хода на разследването боливийските власти предоставят на НСлС цялата документация по тяхната част от разработката. Именно тогава става ясно, че трите тона кокаин са били нещо като рекламен трик, защото в картофеното пюре за България са открити общо 282 кг чист кокаин, чиято стойност (по цени на българската съдебна система) е 423.05 млн. лева.
Още на първото заседание - през тази пролет, съдът засекрети делото за боливийския кокаин заради използваните специални разузнавателни средства (СРС). Ето защо медиите не успяха да надушат връзката между известния наркотрафикант Веселин Найденов-Баничката и четиримата подсъдими. Оказа се, че заради подслушан телефонен разговор между единия от тях и Баничката видинският накротрафикант е бил сред свидетелите по делото още в началото на процеса. Но благодарение на тоталния хаос във взаимоотношенията между полицията, следствието и прокуратурата още през септември 2004 г. споменатият Найденов успява да изчезне и да се покрие дотолкова, че днес никой не знае дали той е жив или мъртъв.
По данни на МВР, през 2002-2003 г. Баничката работи за голяма силова групировка от София и се грижи за разпределението на хероина в Южна България. През май 2003 г. той е задържан на магистрала Тракия, а в багажника на мерцедеса му полицаите открили 14.4 кг чист хероин. По случая било образувано следствено дело, а Пловдивският окръжен съд оставил Баничката зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. През ноември 2003 г. обаче тогавашният председател на Пловдивския апелативен съд - Здравко Киров, пуснал Баничката на свобода срещу парична гаранция от 2000 лв. с абсурдния мотив, че Найденов изпитва непоносимост към уединението в затворническата килия.
През лятото на 2004 г. Веселин Найденов стана причина за друг инцидент, при който изгърмя един съдебен полицай. На 9 юни, около 2.30 ч., Форд сиера с варненска регистрация спира до полицейски патрул на около четири километра от Видин. В колата пътуват 30-годишният (тогава) Веселин Найденов-Баничката и 28-годишният му брат Мирослав-Малката Баничка. Двамата разказват на полицаите, че между с. Дреновец и Видин от бял Фолксваген със софийска регистрация са открили пистолетен огън по тях и са изпочупили стъклата на колата им.
Докато братята описват патилата си, колата на нападателите профучава край тях и ченгетата я погват. След кратка и емоционална гонка фолксвагенът катастрофира на видинското кръстовището на ул. Цар Александър Втори и Княз Александър Батенберг и двамата пътници са арестувани. След проверка на документите се оказва, че стрелецът е 37-годишният иранец Садег Левими (той има статут на постоянно пребиваващ в България), а шофьорът му е 26-годишният Владислав Костов, служител в Главна дирекция Охрана към Министерството на правосъдието.
Още тогава от РДВР-Видин съобщиха, че обект на покушението е Веселин Найденов-Баничката, защото той се занимава с трафик на дрога, а брат му е най-обикновен наркоман. Разследването на инцидента бе възложено на Плевенската военноокръжна прокуратура и оттогава никой не е чул и дума за неговата по-нататъшна съдба.
По всичко обаче личи, че военните магистрати изобщо не са се занимавали с евентуалните бизнес контакти между иранеца и Баничката, защото няколко месеца по-късно - през август 2004 г., когато в Пловдивския окръжен съд започна делото за 14-те кила хероин, от Баничката вече нямаше и помен.
През септември той уведоми писмено председателката на съдебния състав Мария Шишкова, че е на лечение в Александровска болница. Съдия Шишкова обаче се усъмни, че Баничката лъже, изпрати няколко съдебни полицаи да проверят за какво става дума и... съмненията й се потвърдиха. Оказа се, че Баничката наистина е постъпил в болничното заведение, но е престоял там само една нощ, след което си е тръгнал по живо и по здраво. При последвалата проверка е установено, че той е наел стая в столичен хотел, недалеч от болницата, но изобщо не е влизал в стаята си. Това даде основание на Пловдивския окръжен съд да обяви Баничката за общодържавно издирване, а на 7 март 2005 г. да го осъди задочно на 17 години затвор и глоба от 240 000 лева.
Следващото заседание по делото за пловдивските трафиканти на боливийски кокаин - Боян Тодоров-Охлюва, Георги Петров-Бързия, Петър Марваков и македонеца Зоран Бояджийски, е насрочено за 31 януари 2006 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във