Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО ЗА ИЗТОЧВАНЕТО НА ДОБРУДЖАНСКИ ПРОТЕИН ЗАПОЧНА ОТНАЧАЛО

Колкото по-открита става работата на съдебната система, толкова по-често обикновените хора си задават един и същи въпрос: Какви магистрати работят в съда, прокуратурата и следствието - правно неграмотни или корумпирани? В Добрич например през този месец ще се честват десет години, откакто гръмна аферата с източването на бившето държавно предприятие Добруджански протеин АД. Вместо обаче слугите на Темида и шефовете на бившия (т.е. на ощетения) собственик на дружеството - Министерството на земеделието и горите, да пият и да пеят заради добре свършената работа, днес те и дума не дават да се спомене по темата (образно казано), защото бяха върнати от Върховния касационен съд чак... в първи клас. И то не за друго, а защото чак през септември 2006 г. върховните магистрати констатираха, че някой в периода 2003-2005 г. не е прочел какво гласи едно от измененията на Наказателния кодекс, влязло в сила през есента на... 2002 година.

Писането на споменатата съдебна епопея започва през март 1997 г., когато при инвентаризация на Добруджански протеин АД е установено, че от складовете на предприятието липсват 1072 тона царевица на стойност 90.035 млн. неденоминирани лева. Според обясненията на съответните длъжностни лица през януари същата година зърното е дадено на частната фирма Добруджанска месна компания АД просто така - без документи, и с уговорката тя да го върне при... първа възможност.
Няколко месеца по-късно последва нова инвентаризация в Добруджански протеин, при която е констатирано, че 1072-а тона царевица още не са върнати и че... никой няма никакво намерение да ги връща. Нещо повече - още през януари 1997 г. зърното е заведено като собственост на Добруджанска месна компания, докато директорът на Добруджански протеин АД - Светослав Тодоров, и неговите подчинени са забравили да попълнят и подпишат необходимите книжа (договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол, товарителници, фактури, приходни ордери, ведомости за складови наличности и тъй нататък).
По случая е образувано наказателно производство, по което Светослав Тодоров прекарва година и два месеца в следствения арест с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража. В края на 1998 г. той е освободен срещу парична гаранция в размер на 20 млн. неденоминирани лева.
В началото на март 1999 г. тогавашният шеф на Добричката окръжна следствена служба Драгостин Байчев обяви, че по делото срещу Светослав Тодоров са събрани няколко кашона с разобличаващи документи, а с отчитане ръста на инфлацията размерът на щетите вече надхвърля 1 млрд. лева. Той съобщи още, че защитата на бившия шеф на Добруджански протеин АД е поета от цяла адвокатска бригада, начело с Коста Богацевски - бивш следовател и бивш главен секретар на МВР в кабинета на проф. Любен Беров (1993-1994 година).
Четири години по-късно - на 18 април 2002 г., обвинителният акт срещу Тодоров е внесен в Добричкия окръжен съд за извършени престъпления по чл.203, ал.1 и ал.2 от действащия по онова време Наказателен кодекс, които в обобщен вид гласят: За длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, наказанието е лишаване от свобода от десет до тридесет години. Съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния...
Според материалите по делото Светослав Тодоров трябва да отговаря пред закона общо по осем обвинения, а нанесените от него щети са заковани на 168.743 млн. неденоминирани лева. За да има все пак някаква справедливост, добричките обвинители впрегнаха в употреба и разпоредбата на чл.205, ал.1 т.4 от НК, която гласи: Ако присвоените пари, вещи или ценности бъдат внесени или заместени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, в случаите на чл. 203 наказанието е лишаване от свобода от осем до двадесет години.
По време на първото съдебно заседание Светослав Тодоров заяви, че въобще не се чувства виновен, след което изложи пред магистратите своята версия: Нито стотинка от парите, за които обвинението твърди, че съм присвоил, не е влязла в моя джоб. Съществува връзка между следственото дело и масовата приватизация на Добруджански протеин АД. След първата вълна на масовата приватизация мажоритарен собственик на фуражния завод стана Приватизационен фонд Мел Инвест - заяви той. - Във всички други предприятия те наложиха волята си, но тук събитията се разиграха по друг начин. Първоначално зад мен стоеше Приватизационен фонд Света София, а по-късно се намесиха и други, чисто субективни фактори. Сега някои хора чакат дивиденти, които просто няма откъде да дойдат, обяви Светослав Тодоров.
На 5 декември 2002 г. защитата, начело с Коста Богацевски, успя да прекрати съдебното производство с мотив, че в обвинителния акт не е посочено в какво се състои престъплението, за което Станислав Тодоров трябва да бъде осъден. По начина, по който са формулирани обвиненията, излиза, че Тодоров е подбудител, а не извършител на деянието. Прокуратурата не е посочила неверните обстоятелства в документите, с които подсъдимият е нанесъл щетата. А това са процесуални пропуски, които ограничават правото на защита на Тодоров, обяви адвокат Богацевски и... Добричкият окръжен съд върна делото на прокуратурата за отстраняване на допуснатите нарушения.
Около година и половина по-късно съдебният процес срещу Светослав Тодоров стартира наново. По редица стечения на обстоятелствата обаче защитата на интересите му бе възложена на служебни адвокати, но бившият шеф на Добруджански протеин успя донякъде да облекчи съдбата си. И то с безценната помощ на неговите верни приятели от Добруджанска месна компания АД, чийто шеф - Антон Дончев, заяви на едно от съдебните заседания буквално следното: След като беше освободен от поста директор на Добруджански протеин АД, Светослав Тодоров поиска веднага да му бъдат върнати всички 1072 тона царевица. Ние обаче нямахме откъде да вземем зърно преди новата реколта и затова събрахме от наши контрагенти 35 млн. неденоминирани лева - призна той. - Тези пари аз връчих на Светослав Тодоров в неговата вила в Балчик, но разписка или друг документ за тяхното предаване и приемане не беше съставен. Това беше единствената неуредена сметка между нас и Добруджански протеин, така че с даването на тези 35 млн. лв. нашето дружество вече не дължеше нищо за царевицата, уточни още Антон Дончев.
На 25 октомври 2004 г. Добричкият окръжен съд призна Светослав Тодоров за виновен по шест от осемте обвинения, защото прецени, че той е възстановил част от присвоеното (парите за царевицата) и го осъди на 18 години затвор. Освен това магистратите постановиха и конфискация на 1/2 идеална част от трите семейни автомобила - Шкода, БМВ и джип Чероки, както и на 1/4 от апартамент в центъра на града. Съдът удовлетвори и гражданския иск на Добруджански протеин АД в размер на 59 270 деноминирани лв., които Тодоров трябва да изплати заедно с лихви в размер на около 40 000 нови лева.
По-нататък историята се развива по познат сценарий.
През пролетта на 2005 г. Варненският апелативен съд одобрява работата на следствието, прокуратурата и съда в Добрич, но намалява присъдата на Светослав Тодоров от 18 на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На 18 септември 2006 г. обаче Върховният касационен съд връща делото на Добричкия окръжен съд за ново гледане от друг състав, защото нечие зорко око забеляза противоречие: Светослав Тодоров е осъден на по-тежка квалификация - за продължавано престъпление, вместо да бъде приложена действащата от септември 2002 г. разпоредба на чл.26, ал.4 от Наказателния кодекс.
Оттук нататък следва малко казуистика, която е трябвало да бъде разиграна още преди две-три години, а не сега - две петилетки след първата копка на наказателното производство срещу Светослав Тодоров, всичко да започне отначало.
Според чл.23, ал.1 от НК, ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.
Според чл.24 от НК, когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Проблемът идва оттам, че съгласно забравения от окръжните и апелативните съдии текст на чл.26, ал.1 от НК разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. А съгласно чл.26, ал.4, когато квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, последната се подвежда по по-лекия състав, като квалифициращите обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието.
Иначе казано, според тричленката на Върховния касационен съд, през октомври 2004 г. и през пролетта на 2005 г. Светослав Тодоров не е трябвало да получи 18 или 15 години затвор, а е трябвало да бъде осъден на не повече от седем-осем години. Или - максимум десет.
През есента на 2006 г. Добричката окръжна прокуратура отново повдигна срещу Светослав Тодоров осемте стари обвинения - за престъпления по чл.205, ал.1, т.4 във връзка с чл.203 от НК и внесе делото в Добричкия окръжен съд. Според предварителния анонс процесът за източването на Добруджански протеин АД трябваше да започне на 22 януари 2007 г., но поради липса на ключови свидетели съдът не даде ход на делото и го отложи за след един месец.
На 22 февруари обаче всички участници в процеса се оказаха налице. Добричкият окръжен съд даде ход и започна с разпитите на 30-мата свидетели и трите вещи лица. В края на заседанието съдът назначи три нови съдебни експертизи.
Две от тях са счетоводни, а задачата им е още веднъж (дано да е за последно) да установят общия размери на щетите, нанесени от бившия директор на Добруджански протеин АД, както и цените на присвоените от Тодоров 1072 тона царевица, на компонентите за производството на фуражни смеси и на бартерните свине. А третата експертиза е графическа (почеркова) и нейната задача е да установи дали всички действия са осчетоводени с личния подпис на Светослав Тодоров, или някой е раздавал автографи от негово име.
Резултатите от тези експертизи трябва да бъдат докладвани пред съда по време на следващото заседание по делото, което е насрочено за 27 април 2007 година.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА
На 11 май 1995 г. като длъжностно лице в държавното предприятие Добруджански протеин ЕАД Светослав Тодоров сключва договор с Добруджанска месна компания АД за погасяване на техни задължения по доставки на фуражи в размер на 50 млн. неденоминирани лв. с... прасета. От 25 май до 25 юни 1995 г. той приема 1144 тона жива стока, като част от нея прекарва през фирмата на съпругата си - ЕТ Алфа - Д - Детелина Тодорова. От тази врътка Тодоров печели 1. 088 млн. неденоминирани лв., които впоследствие изчиства чрез фиктивни фактури.
През октомври 1996 г. в качеството му на изпълнителен директор на Добруджански протеин АД Светослав Тодоров купува от частното Палас ЕООД - Силистра, 182.320 тона слънчогледов шрот. По негово разпореждане стоката е изплатена на четири пъти по-висока цена - като соев шрот, а нанесените щети са за 13.746 млн. неденоминирани лева.
През октомври същата година Светослав Тодоров купува от Палас ООД и компонент за приготвянето на фуражи - лизин (една от осемте т. нар. незаменими аминокиселини, които не се произвеждат от организма и се поемат чрез хранителните продукти, като лекарства или като хранителни добавки. Лизинът спомага за продукцията на антитела, хормони и ензими, помага за правилния растеж и за изграждането на костната система). Като представя 18-процентния лизин за няколко пъти по-качествен (т.е. със завишено съдържание на активната субстанция), Тодоров присвоява нови 4.023 млн. неденоминирани лева.
През януари-февруари 1997 г. бившият изпълнителен директор на Добруджански протеин превежда по сметките на софийското НОАК ЕООД сумата от 28.538 млн. неденоминирани лв. за недоставени от тях компоненти за производството на фуражни смески.
През февруари 1997 г. Тодоров завърта далаверата със споменатите в началото на материала 1072 тона царевица на Добруджански протеин АД, като щетите от тази операция се изчисляват на 90.035 млн. неденоминирани лева.
През март същата година той превежда по сметка на Палас ЕООД нови 39.528 млн. лв. за недоставен лизин, като малко по-късно разпорежда стоката да бъде заведена във вече частично приватизираното дружество Добруджански протеин АД.
Държавното обвинение ще търси отговорност на Светослав Тодоров и за това, че като член на съвета на директорите на АД-то през юни 1997 г. е разпоредил на двама свои подчинени - Недялко Петров и Иванка Димитрова, да съставят официални документи - седем пропуска за извозването на 1072 тона царевица, използвани за удостоверяването на неверни обстоятелства.
Последното обвинение, по което Светослав Тодоров ще бъде съден наново, е, че като директор на Добруджански протеин АД е разпоредил на Лилия Колева - счетоводител в дружеството, да състави официален документ (счетоводен картон), чрез който да бъде удостоверено невярно обстоятелство (наличие на въпросните 1072 тона царевица).

Facebook logo
Бъдете с нас и във