Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Делото за убийството на Андрей Луканов пред приключване: ДОКАЗАТЕЛСТВА НЯМА, УБИЙЦИТЕ В ЗАТВОРА

След петилетка и половина, прекарани в непосилно разследване и защита на разследваното, най-после прокурорът по делото за убийството на Андрей Луканов се осмели да поиска доживотен затвор за подсъдимите. Знаменателното събитие се случи в четвъртък (13 ноември) и завинаги ще остане в аналите на българското правосъдие. Нещо повече - представителят на държавното обвинение на процеса Николай Коркинов, поиска доживотните решетки на петимата подсъдими (Ангел Василев, Георги Георгиев, Юрий Ленев, Алексей Кичатов и Александър Русов) да са без право на замяна. Причината за тази крайна мярка е обяснима - екзекуцията на бившия премиер е безпрецедентен случай в най-новата история на страната и може да бъде сравнена само с разстрела на сръбския премиер Зоран Джинджич. Ако живеехме в нормална държава с нормално правосъдие, тези няколко прокурорски изречения трябваше да бъдат достатъчни на съда, за да освободи веднага всички подсъдими. След което главният прокурор на републиката да образува ново следствие, за да се види кой и защо е разигравал този цирк в продължение на цели седем години. Защото двата атентата сигурно са съизмерими по своята трагичност. Но я да видим какво се случи в България след 2 октомври 1996 г. (тогава беше застрелян Луканов) и какво се случи в Сърбия след 13 март 2003 г., когато бе убит Зоран Джинджич?В Сърбия хората си свършиха работата за по-малко от месец и разбиха Земунския клан така, както го пише в дебелите книги. За две седмици изловиха над 3000 души, от които оставиха в арестите едва половина. После конфискуваха незаконно придобитите пари и ценности от мутрите и държавните чиновници, свързани с тях. А накрая срутиха всички по-лъскави селски прогимназии с булдозери. А накрая, като за капак, направиха и чистка в съдебната си система, която стигна до най-високите етажи на съда и прокуратурата. А какво се случи у нас не е за разправяне. Най-напред Луканов бе убит от калмик, който натиснал спусъка и избягал чак зад полярната окръжност. По-късно се оказа, че бившият ни премиер е гръмнат (и то на два пъти) по поръчка на припознатия русенски арменец Артур Торосян. А накрая, като се заредиха едни украински убийци - ум да му зайде на човек: Кичатов, Шевчук, Акимов, Проценко, Русов... Шегата настрана, но най-голямата гавра с правосъдието е, че наистина всичко може да е така, както казва прокуратурата, но... от това едва ли на някого ще му стане по-леко. Защото разследването е компрометирано до такава степен, че съдебното дирене отдавна трябваше да бъде прекратено, а делото - върнато за съвършено ново разследване. Най-напред обвинението не разполага с абсолютно никакво конкретно доказателство (отпечатък от пръст, записан разговор, следа от обувка, ДНК-проба или писан текст), че всеки един от петимата подсъдими има нещо общо с убийството на Андрей Луканов.След това то не разполага с мотив, заради който Ангел Василев ще тръгне да организира разстрела на Луканов. Напротив. Според източници на Параграф 22, строителният предприемач е започнал бизнеса си в началото на демокрацията с пари (около 700 000 долара), дадени му именно от Андрей Луканов. Три-четири години по-късно Василев си е върнал борча и двамата са се разделили като добри партньори.Колкото до шестте косъма, намерени уж на местопрестъплението още през 1996 г., за тях май е по-добре да не отваряме приказка. От 25 април 2003 г. МВР се опъва като магаре на мост за ДНК-експертизата им, но накрая кандиса да ги провери. Харчът на държавата е около 8000 долара и осем месеца тичане на място по процеса. За да се окаже накрая, че те са от шест различни обекта, нямащи нищо общо с престъплението. Що ли следствието и прокуратурата не провериха космите още преди четири години и да спестят маса пари и време на държавата? Всъщност - що ли Софийският градски съд не прекрати този абсурд и не върне делото за ново разследване от нови следователи?

Facebook logo
Бъдете с нас и във