Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕЛОТО ЗА УБИЙСТВОТО НА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ СТЪПИ НА ФИНАЛНАТА ПРАВА

Прокурор от Върховната касационна прокуратура (ВКП) направи похвална, но... много закъсняла стъпка. По време на заседанието по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов във Върховния касационен съд (ВКС) в понеделник (19 февруари) Борислав Йотов се зарече да сезира своя началник Борис Велчев за полицейското насилие, с помощта на което трима от подсъдимите - Алексей Кичатов, Георги Георгиев и Юрий Ленев, са направили пълни самопризнания.
Трябва да бъдат предприети наказателнопроцесуални действия към лицата, които са упражнили насилие над подсъдимите. Това нарушение ще има обществени последици, заяви с апломб върховният прокурор Борислав Йотов в съдебната зала, но... без да си направи труда да припомни на уважаемия съд едно друго много важно обстоятелство.
От началото на 2000 г. насам в медиите бяха тиражирани не по-малко от 1000 журналистически разследвания, интервюта и коментари, посветени на издевателствата в т. нар. Къща на ужасите в Копривщица. Още тогава се знаеха както имената на биячите, така и техните преки ръководители и високопоставени закрилници. Само веднъж обаче държавното обвинение срамежливо посегна към този случай и то така, че да изкара абсолютно всички виновници... невинни.
По принцип всички знаят наизуст двата основни момента в драматичния съдебен процес срещу т. нар. убийци на Луканов - Ангел Василев, Георги Георгиев, Юрий Ленев, Алексей Кичатов и Александър Русов. На 28 ноември 2003 г. Софийският градски съд наложи на петимата най-тежките наказания - доживотен затвор. А на 8 юни 2006 г. Софийският апелативен съд ги оправда по всички обвинения, повдигнати срещу тях.
Онова обаче, което малцина все още си спомнят, е, че в мотивите към оправдателните присъди трите апелативни съдийки - Галина Тонева, Мая Цонева и Антоанета Данова, написаха: Софийският градски съд е подценил упражненото насилие върху трима от подсъдимите за убийството на Андрей Луканов. Употребеното насилие, побоят или заплахите опорочават депозираните самопризнания. Авторството на престъплението не е доказано безспорно и категорично.
Нещо повече. Трите съдийки са категорични (въз основа на доказателствата, събрани по делото), че Александър Русов е бил доведен в България принудително и противозаконно (т.е. бил е отвлечен) от Ботьо Ботев - бивш шеф на отдел Тежки криминални престъпления срещу личността в ДНСП, а сега съветник на столичния кмет Бойко Борисов.
Настоящият състав не може да се съгласи с безрезервното доверие, с което първата инстанция се е отнесла към показанията на Ботьо Ботев. Безспорно беше установено, че той е затаил при разпита си такива съществени обстоятелства като участието си в незаконосъобразното довеждане на Русов в страната, пише още в мотивите на Софийския апелативния съд.
Вместо обаче подчинените на Борис Велчев от Софийската апелативна прокуратура (САП) да се съобразят с тези мотиви и да не се бунтуват срещу оправдателните присъди на петимата, издадени на 8 юни 2006 г., делото моментално е изпратено във Върховния касационен съд (ВКС) по протест на САП. За да стане ясно само някакви си осем месеца по-късно, че агонията трябва да продължи, т.е. делото отново трябва да се върне в Софийския апелативен съд.
Ако в понеделник (19 февруари) върховният прокурор Борислав Йотов, на когото е възложено да доведе наказателното преследване срещу т. нар. убийци на Андрей Луканов до щастлив финал (в случая е без значение в чия полза), бе поискал от ВКС да върне делото на Софийския апелативен съд с някакъв сериозен аргумент, примерно - подминати доказателства, пренебрегната експертиза или незачитане на свидетелски показания, едва ли някой щеше да се заяжда с него, или пък да иронизира амбициите му да стане медийна звезда за ден-ден и половина.
В случая обаче Борислав Йотов реши да отложи неизбежното - влизането на оправдателните присъди в сила поради липса на доказателства по възможно най-елементарния начин. Казано накратко, след 8-месечно задълбочено изучаване и анализиране на материалите (от юни 2006 до февруари 2007 г.) прокурор Борислав Йотов е открил, че в мотивите към оправдателните присъди на убийците на Луканов на трите апелативни съдийки е сбъркана... датата, на която Софийският градски съд е осъдил петимата на доживотен затвор: вместо 28 ноември 2003 г. те са записали 28 ноември 2006 година.
През скромното си петгодишно съществуване в Параграф 22 са попадали какви ли не прокурорски постановления, съдебни решения и заключения на следствието: от прекрасни произведения на процесуалното изкуство (в буквалния смисъл на думата) до бумаги, които сякаш са излезли изпод перото на петокласник. Включително и такива, от които става ясно, че техният автор не познава както елементарния словоред, така и значението на най-различни думи и термини. Но, да се иска връщане на дело за ново разглеждане от друг състав, защото някой е чукнал цифрата 6, вместо 3, досега подобно нещо не бяхме чували.
Още повече че въпросната грешка е допусната само веднъж, въпреки че в мотивите си, апелативните съдийки Галина Тонева, Мая Цонева и Антоанета Данова няколко пъти са изписали правилно цялата дата, на която Софийският градски съд е обявил доживотните присъди на петимата подсъдими.
Според юристи гафът, забелязан от върховния прокурор Борислав Йотов, е технически. С други думи - този гаф по никакъв начин не променя правната и фактическа обстановка по делото, по никакъв начин не е нарушил правата на подсъдимите и затова делото не би трябвало да се връща на Софийския апелативен съд за ново гледане от друг състав.
Според защитата по делото не съществува нито едно пряко или косвено доказателство за вината на Ангел Василев, Юрий Ленев, Георги Георгиев, Алексей Кичатов и Александър Русов, така че пред тричленката на ВКС не би трябвало да има пречки за окончателното оневиняване на петимата подсъдими.
А според нашето скромно мнение решението на Върховния касационен съд, каквото и да е то, би трябвало да накара главния прокурор Борис Велчев да разпореди пълна ревизия на делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов, която да отговори на три основни въпроса: По чие разпореждане е манипулирано досъдебното производство в периода 1999-2001 година?, Кой е разпоредил най-малко седем-осем от заподозрените (Юрий Ленев, Георги Георгиев и Александър Русов са последната трима, минали оттам), най-напред да бъдат бити и изтезавани в Къща на ужасите в Копривщица, а след това да бъдат предадени на следствието? и Кой е разпоредил от делото за побоищата в Копривщица да изпаднат двете главни действащи лица - полк. Ботьо Ботев и неговият шофьор Гален Ганчев, който по онова време е ченге в НСБОП?
Ако всичко това все някога стане част от правосъдната ни действителност, най-вероятно Борис Велчев (а и ние покрай него) ще научи и нещо друго: по чие нареждане разследването на атентата срещу бившия премиер Андрей Луканов започна и приключи така, че истината за неговото убийство никога да не излезе на бял свят?
Тричленният състав на Върховния касационен съд ще обяви решението си в 30-дневен срок, който изтича на 19 март.

Facebook logo
Бъдете с нас и във