Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕМОКРАЦИЯТА НЯМА НУЖДА ОТ ПОЛИЦАИ С ПАГОНИ

Комисар Маурисио Мойа Лусендо е роден на 20 април 1953 година. Завършил е право, но зад гърба си има близо две десетилетия и половина стаж в испанската криминална полиция. В момента Маурисио Лусендо е ръководител на отдел Международна координация и сътрудничество в Главна дирекция на Националната полиция. Освен сигурността на испанските посолства и консулства в 26 държави комисар Лусендо отговаря за дейността на полицейските аташета и на офицерите за свръзка в още 49 страни по света, за участието на испански експерти в проектите на Европейския съюз и в международните мироопазващи мисии под егидата на ООН, ЕС или Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). От две години насам една от професионалните грижи на Маурисио Лусендо е реформирането на българското Министерство на вътрешните работи. Под негово ръководство в края на 2004 г. приключи българо-испанският проект за институционално и кадрово укрепване на МВР (т. нар. проект за девоенизацията на полицията), до края на годината трябва да завършат други два негови проекта, а в началото на 2006-а стартират нови два. Господин Мойя, предстои приемането на проекта за изменение на Закона за МВР, след което българската полиция не само ще бъде девоенизирана, но ще претърпи и много сериозно преструктуриране. За никого вече не е тайна, че промяната се прави по българо-испански проект, финансиран по програма ФАР на Европейския съюз, който приключи преди около година. Вероятно в него е отразен опитът на испанската национална полиция затова бихте ли разказали по-подробно по какъв начин е изградена тя?- В испанската Главна дирекция на полицията има три основни управления - оперативно, административно и за човешките ресурси, които са подчинени на главния директор на полицията. Безспорно ключовото звено е Оперативното управление, под чиято шапка са Генералният комисариат на съдебната полиция (т. е. борбата срещу всякакъв вид престъпления), Генералният комисариат за информация (той събира и обработва информацията, свързана с националната сигурност и борбата срещу тероризъма) и Генералният секретариат за чужденците и документите за самоличност (една от основните му задачи е борбата срещу организираните престъпни групи, контролиращи незаконния трафик на хора). Освен това, Оперативното управление на Главната дирекция на полицията включва още Генералния комисариат за гражданска сигурност, чиито основни задачи са оказване на непосредствена помощ на пострадалите (т. нар. горещи телефони и патрулните коли), предотвратяване на престъпни посегателства, защита на застрашени лица и ключови институции - Конгреса, Сената, омбудсмана, Генералния съвет на съдебната власт (испанския аналог на българския Висш съдебен съвет - бел. ред.). И на последно място, но само по ред на номерата, към оперативното управление спада и Генералният комисариат по криминалистика и криминология. Той се занимава с анализа на веществените доказателства и работи както за Главната дирекция на полицията в Мадрид, така и за регионалните й структури в страната. С какво точно се занимава отделът за международна координация, който вие ръководите?- Този отдел също е към Оперативното управление и отговаря за полицейските аташета в чужбина, за офицерите за връзка в нашите посолства, за международните мироопазващи мисии с испанско участие и координира работата на екипите от Главната дирекция на полицията по проектите на Европейския съюз. Друго важно направление в работата ни е т. нар. побратимяване с полициите от бившите социалистически държави. За нас е чест, че почти всички държави от Източна Европа искат да приложат нашия опит в демократизирането и девоенизацията на полицията след рухването на диктатурата на Франко.Колко души работят под ваше ръководство?- Общо около 250 души. В Мадрид сме само 50 човека, поддържаме сигурността на испанските посолства и консулства в 26 държави, но имаме наши хора в общо… 75 страни по света. В момента например участваме в мироопазващи мисии на ООН и ЕС в Хаити, Македония, Косово, Босна и Херцеговина, както и в няколко мисии по линия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), чието седалище е във Виена. Можете ли да кажете например колко престъпления са регистрирани в Мадрид през 2004 г. и кои са най-често извършваните посегателства?- Ще говоря само за тежките престъпления, когато отнемането е придружено с насилие и щетите надхвърлят 400 евро. През 2004 г. в Мадрид, чието население е около 3 милиона, а с предградията - над 5. 5 милиона, са регистрирани общо 112 490 подобни престъпления. Сред тях 41 убийства, 37 опита за убийство 823 случая на нанесени тежки телесни повреди. Престъпленията срещу сексуалната свобода - в това понятие включваме не само изнасилването, но и сексуалните злоупотреби - са 860, а уличните грабежи, придружени със заплахи - 2095. Освен това са регистрирани 4519 кражби от жилища, 7482 кражби от заведения и магазини, 14 967 кражби на моторни превозни средства, както и 30 000 случая на откраднати части от леки коли или на вещи, оставени в тях. Въпреки че цифрите са внушителни, през 2004 г. престъпността е намаляла с 6. 71% в сравнение с 2003 година… Значи и при вас, както в България, престъпността намалява непрекъснато. А как сте с разкриваемостта? - През 2004 г. са разкрити 23 826 престъпления, т. е. около 21. 8 на сто. Ефикасността би могла да бъде и по-висока, но в Испания има много престъпници и… малко полицаи. Мисля, че предходното правителство направи грешка, като похарчи много пари за демонстрации на полицейско присъствие, вместо да укрепи разследването, което е най-важният елемент в борбата срещу престъпността. Ще ви дам един пример: преди време бяха купени лъскави мотоциклети, за да могат полицаите да обикалят по улиците, да влизат от магазин на магазин и да питат: Как сте днес, господине или госпожо? Някакви проблеми? Именно този стремеж за показност роди и един анекдот. Около 11 часа полицай спира с мотора си край будка за вестници и казва: Здравей Хуан, как върви бизнесът? А продавачът му отговаря: В момента бизнесът върви добре, но трябваше да минеш и да ме поздравиш към три часа сутринта, когато ме обраха!Мисълта ми е, че в момента берем горчивите плодове на една погрешна политика, защото обикновеният гражданин няма нужда през пет минути да си бъбри с полицаите. Той има нужда да не бъде обиран, ограбван и пребиван. А за да не случва това, ние трябва да разследваме престъпленията и да разкриваме престъпниците. Трябва да сме на улиците, но да наблюдаваме и да следим, а не да се разхождаме като на парад. Няма нужда от провеждането на демонстративни акции от типа Полиция на близостта или Полиция в близост до обществото. Наше задължение по закон е да сме близко до хората, да се погрижим бързо и ефикасно за жертвите, както и да не допускаме те да пострадат втори път. Хората прекрасно разбират това и в традиционните социологически проучвания на доверието към институциите през последните 15-20 години полицията неизменно заема второто място след испанската монархия. Оставяйки далеч след себе си политическите партии, съдебната власт, омбудсмана, медиите…А какви са взаимоотношенията между полицията и съда? При вас води ли се спор като в България на тема Полицията хваща бандитите, но съдът ги пуска?- Ако става дума за тероризъм - подобен дебат е изключен. Само фактът, че някой принадлежи към въоръжена групировка, е достатъчен той да получи шест години затвор, макар у него или в жилището му да не сме открили оръжие или експлозиви. Вижте, в Испания също има немалко хора, които са обрали например три-четири апартамента, но са на свобода. Има и престъпници (за щастие не много) с по един-два въоръжени грабежа, които продължават да са на улицата. Наистина съдиите са длъжни да се съобразяват със закона, но понякога тяхното поле за оценка на доказателствата е толкова широко, че не им остава нищо друго освен да… освободят задържаните. А полицията и обществото невинаги разбират, защо някой е освободен, въпреки че испанските наказателни закони наистина са строги към престъпниците. Имахме възможност да изкараме почти цяла смяна с един полицейски патрул и да обиколим част от проблемните райони на Мадрид. Особено впечатление ни направи квартал Баранкияс, който много прилича на софийския Факултето или на пловдивския Столипиново. Какво прави испанската полиция за разчистването на тези поселища от наркопласьорите например?- За щастие краят на квартали като Баранкияс вече се вижда. Постепенно кметството на Мадрид разрушава бараките и бидон-вилите и настанява обитателите им (част от които са от ромски произход) в апартаменти. Според мен подобряването на битовите условия и осигуряването на нормален и пълноценен живот е пътят, по който те ще забравят за търговията с дрога като единствен източник на препитание. Защото жителите на квартали като Баранкияс продават наркотици и в тях винаги има много и добра стока. А клиентите в Мадрид предпочитат да се снабдяват оттам, защото уличните пласьори размесват кокаина и хероина с какво ли не, включително и със стрита на прах тухла, макар две трети от тези смески гарантират единствено… сигурна смърт. И вие нищо не можете да направите? - Всяка година задържаме хиляди трафиканти и пласьори на наркотици от най-различен калибър. Хиляди... Това е престъплението, наред с кражбите, за което има най-много задържани лица, но явно само с арести и присъди проблемът няма да бъде решен. А вярно ли е, че вие от 20 години сте привърженик на тезата за легализиране на проституцията?- Да, защото това е единственият начин този сектор да се държи под контрол - както в здравен, така и в социален аспект. Освен това едно е да влезеш в заведение и да откриеш там обекта на сексуалните си фантазии, а съвсем друго е да си хванеш нещо от улицата. В първия случай всичко е ясно - на колко години е момичето, кога е било за последен път на лекар, имало ли е вече някакви заболявания и т. н. Докато във втория случай човек, образно казано, трябва да се моли на Господ да не пипне СПИН, да не нахълта дрогиран сутеньор с пистолет в ръка, да не се окаже в леглото с малолетна или непълнолетна... Вижте, когато в средата на 80-те години на миналия век започна този дебат, чужденките бяха главно от Мароко и отЛатинска Америка, а броят им не надхвърляше 3% от всички проститутки в Испания. Днес положението е на другия полюс - 85% от проститутките са чужденки и никой не знае къде и кога са родени, какво е здравословното им състояние и тъй нататък. Повечето от тях са тук нелегално и ги принуждавант да проституират насила.Проституцията в Испания обаче все още не е легализирана, нали?- Ситуацията наистина е парадоксална, защото проституцията не е легализирана, но не е и престъпление. Така че всеки може да си отвори заведение с проститутки, но ако сред тях няма непълнолетни или момичета, принуждавани да проституират насила, т. е. сексробини, ние не можем да направим нищо.Съвсем нищо?- Да, защото в Испания, за разлика от други европейски държави, не се наказва нито проститутката, нито клиентът. Напоследък започнахме да задържаме собствениците на публични домове, в които работят нелегално пребиваващи в Испания проститутки. Защо?- Наложи се схващането, че в подобни случаи става дума за експлоатация, защото т. нар. сексуални работнички нямат трудови договори, здравни осигуровки, оригинални документи за самоличност и т. н. Както вече споменах, в момента 85% от проститутките в Испания са чужденки и положението е на път да излезе извън контрол. Преди 20 години, когато започна общественият дебат за или против легализирането на този занаят, в страната имаше около 300 000 проститутки. А днес те са над 500 хиляди... Само в столицата?- О - о - о, не, разбира се, говоря за цялата страна. По наши изчисления проститутките в Мадрид са около 100 000, но не всички се трудят на пълен работен ден. Доста голяма част от тях са много красиви момичета, които работят в нормални фирми, в рекламни и модни агенции или са второразредни актриси. Те например са скъпоплатени проститутки и обслужват само ВИП персони. Останалите 400-450 хил. момичета обаче са принудени да проституират всеки ден. Колко публичните домове има в Мадрид?- Класическият публичен дом отдавна вече не е на мода в Испания. А в околностите на Мадрид останаха само пет от т. нар. американски барове - заведения със слабо осветление и с по десетина проститутки, кацнали на високи столчета около барплота. Сега е модерно отварянето на големи луксозни центрове с чудесни барове, в които непрекъснато пърхат по 200-250 проститутки едновременно. Г-н Лусендо, защо в кабинета ви има българско знаме? Да не би да е специално заради интервюто?- Не, подарък ми е, защото в момента съм ръководител на два проекта в България, които завършват. Единият е свързан с шенгенското законодателство, а другият с модернизацията на българската полиция. Освен това съм определен за ръководител на два нови проекта, които ще стартират след няколко месеца и които са свързани с усъвършенстването на информационните системи във вашите национални служби Полиция и Гранична полиция. А като прибавим тук и проекта за девоенизацията на полицията, който приключи в края на 2004 г., всеки може да разбере защо в кабинета ми се вее българско знаме.В България противниците на идеята за девоенизация на полицията никак не са малко. Според тях вредата от свалянето на пагоните ще бъде в две посоки - разхлабване на дисциплината и демотивиране на служителите. Тежък ли беше този преход в Испания? - Определено преходът беше тежък, защото диктатурата на Франко продължи близо четири десетилетия (от 1939 до 1975 г. - бел. ред.). Настроенията срещу девоенизацията на полицията бяха откровено враждебни и това е съвсем обяснимо. Много по-лесно е да командваш със заповеди военизирана структура, отколкото да поставяш задачи в цивилно ведомство, където нещата се движат по законите на демокрацията. Според мен обаче е абсурдно военни структури да се товарят с полицейски функции. Полицаите трябва да са цивилни, защото много често действат в екстремни ситуации, когато е необходимо да импровизират, а не да чакат някой да им спусне заповед. Добре подготвеният полицай прекрасно знае какви са професионалните му задължения, а държавата просто трябва да му осигури възможност той да ги изпълнява по всяко време на денонощието. Освен това Европейската конвенция за защита на човешките права и Европейската конституция са категорични, че полицейските служители имат право да се сдружават в синдикални организации, докато във въоръжените сили подобна дейност е забранена. И последен въпрос: периодично у нас се появяват информации за разбити организирани престъпни групи с българско участие. Наистина ли в Испания всеки трети-четвърти бандит е българин?- Ще бъда съвсем откровен: в сравнение с мароканските, алжирските, колумбийските, перуанските, румънските или литовските престъпни структури българските групи и банди не са никакъв проблем. Вашите бандити се занимават най-вече с кражби на леки коли, които прекарват през цяла Европа, за да им пренабият номерата у вас и да ги продадат в трета страна. Сравнително ограничен брой хора се занимават с наркотрафик - предимно кокаин, както и с проституция. Всъщност, единственият що-годе запазен български периметър тук е охраната на дискотеки, барове и нощни клубове. Наистина това е регламентирана дейност и тя не би трябвало да се извършва от хора, които пребивават нелегално в страната. Това обаче в никакъв случай не е престъпление, а е административно нарушение. Така че бъдете спокойни, българските престъпници не са сериозен проблем за Испания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във