Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕМОКРАТИЧНАТА НОМЕНКЛАТУРА ПОКАЗА НОКТИ И ЗЪБИ

Колкото и невероятно да звучи подобен съвет, шефът на държавното обвинение трябва да се вслуша в него, защото напоследък странните съвпадения в професионалния му живот май взеха да надхвърлят здравия разум.
Мнозина сигурно са забравили, но на 12 май, докато Борис Велчев беше в Брюксел, един столичен всекидневник публикува драматично интервю с ръководителката на инспектората във Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова и скандалът с 16-те папки с доказателства, събрани от бившата НСБОП (днес ГДБОП) за корумпиран висш прокурор, избухна. Въпреки че човекът, закопчан във въпросните папки, прекрасно знаеше за какво става дума, той по никакъв начин не показа, че нещо го притеснява и си призна чак когато нямаше накъде повече да отстъпва.
Точно един месец по-късно - на 12 юни, върху главата на Борис Велчев се стовариха два проблема наведнъж. Най-напред гръмна скандалът с хотела на заместник главния прокурор и ръководител на ВКП Христо Манчев, а след това главният прокурор огласи прословутия доклад с резултатите от ревизията във ВКП и... осъзна, че е хвърлил много голям камък в много дълбоко блато.
Причината за това живописно сравнение е, че в този доклад фигурираха имената на петима от най-доверените хора на бившия шеф на държавното обвинение и настоящ виртуален посланик на България в Казахстан - Никола Филчев: Цеко Йорданов, Ангел Илиев, Спартак Дочев, Здравко Йорданов и Митьо Марков.
Досущ като прокурора с папките обаче петимата преторианци на Филчев въобще не дадоха знак, че данните и изводите в доклада от ревизията с нещо ги засягат. Тъкмо обратното - Цеко Йорданов и Ангел Илиев категорично отказаха да подават оставки, Здравко Йорданов и Спартак Дочев просто... изчезнаха като червения пипер в средата на 80-те години на миналия век, а Митьо Марков продължи да си ръководи Върховната административна прокуратура сякаш нищо не е било.
А на 12 юли, докато главният прокурор беше на официално посещение в Съединените щати, Висшият съдебен съвет по най-демонстративен начин показа, че изобщо не го интересуват нито някакви си ревизии и забавени дела, нито някакви си прокурорски хотели, нито... някакви си папки със специални разузнавателни средства. Просто кадровиците на Темида предпочетоха в сряда да отхвърлят предварително одобрения и изключително рутинен дневен ред, вместо да седнат и да помислят как могат да съхранят последните остатъци от професионалното достойнство на българските магистрати.
Всъщност бездействието на Висшия съдебен съвет по двата най-актуални скандала - дисциплинарните уволнения на Цеко Йорданов и на Ангел Илиев, които Борис Велчев поиска от ВСС на 5 юли, и нерегламентираните контакти на Николай Ганчев и Люлин Матев с русенския сикаджия Илиян Пенев-Мацола, подвързани в споменатите вече 16 папки - не бива да учудва никого. И то не за друго, а защото в светлината на тези два скандала баналната вече поговорка Гарван гарвану око не вади изведнъж придобива съвсем различен смисъл.
Иначе казано - ако досега висшите магистрати са си пазили гърбовете от най-обикновена колегиална солидарност, от днес нататък те ще се вардят като зениците на очите си от... страх. Първо, защото всички във ВСС са наясно с какво точно се занимаваха Цеко Йорданов и Ангел Илиев през последните пет-шест години и какво може да се случи, ако те си отворят устите за далаверите в съдебната система. И второ, защото почти всички кадровици на Темида са наясно с какви данни са пълни въпросните 16 папки, кои са покровителите (извън съдебната система, разбира се) на Николай Ганчев и Люлин Матев и с какви купища деликатна информация разполагат те двамата.
Горе-долу в същото състояние на духа и тялото се намират и т. нар. отговорни инстанции в законодателната и изпълнителната власт, които също се страхуват открито да подкрепят главния прокурор. Конкретно става дума за президента на републиката Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев, министъра на вътрешните работи Румен Петков, главния секретар на МВР - главен комисар Илия Илиев, и за генералния директор на полицията - главен комисар Валентин Петров.
За мнозина сигурно ще прозвучи изненадващо, но 16-те папки със специалните разузнавателни средства срещу Николай Ганчев - бивш шеф на отдел Военен във ВКП и настоящ заместник-ръководител на Софийската апелативна прокуратура, и срещу Люлин Матев - бивш окръжен прокурор на Русе (1994-2004 г.) и сегашен редови обвинител в Русенската окръжна прокуратура, са връчени на главния прокурор още през февруари. А не преди месец и половина-два, както излиза от споменатото по-горе интервю на Малена Филипова, публикувано на 12 май.
Но дори и това да не беше вярно, на 22 май лично главният прокурор обяви, че е запознал премиера Станишев със съдържанието на папките. А това означава, че вътрешният министър Румен Петков, главсекът на МВР Илия Илиев и генералният директор на полицията Валентин Петров отдавна са били наясно за какво точно става дума.
С други думи - двамата висши държавници и двамата висши професионални ръководители съвсем спокойно можеха да изберат един от трите възможни варианта на поведение:
- открито да подкрепят шефа на антимафиотите Ваньо Танов в битката му срещу корупцията в съдебната система;
- деликатно да изразят своята загриженост за тежкия проблем, който трябва да бъде решен от държавата през следващите два месеца;
- открито да обявят, че Ваньо Танов наистина лъже, да го уволнят и да го дадат на Военната прокуратура за престъпление по служба.
Уви! Сякаш като по даден знак премиерът Сергей Станишев, вътрешният министър Румен Петков и двамата професионални началници на антимафиота Танов - Илия Илиев и Валентин Петров, млъкнаха и оставиха събитията да се развиват от само себе си.
Нещо повече. Също като по команда дар слово загубиха и всички МВР-шефове, които по времето на жълтото управление (2001-2005 г.) даваха мило и драго да си припишат заслугите за някоя и друга успешна операция, разработена и осъществена от простите провинциални ченгета.
Персонално в случая става дума за бившия министър Георги Петканов и за тогавашния главен секретар на вътрешното министерство - Бойко Борисов. Малко или много, всеки един от тях също е запознат с детайлите около операцията срещу Илиян Пенев-Мацола, проведена през 2004 г. на два етапа: на 10-11 април, когато са арестувани 13-имата биячи на бизнесмена, и на 5 май сутринта, когато едновременно са ударени шест фирмени офиса на Мацола - Европетрол 1, Дунавшипинг, Дюн ООД, Барса АД, резиденция Липник, Клуб Олимпиец.
Бившият шеф на МВР Георги Петканов например още през март-април 2004 г. е знаел, че по специалните разузнавателни средства, използвани за арестуването на 13-имата биячи на Мацола, протичат (както се казва на полицейски жаргон) тогавашният временно изпълняващ длъжността ръководител на Военноапелативната прокуратура Николай Ганчев и окръжният прокурор на Русе - Люлин Матев.
Нещо повече - непосредствено преди операцията срещу офисите на Илиян Пенев (на 5 май 2004 г.) вътрешният министър Петканов прибира в касата си разрешението за подслушването на Матев, издадено от председателя на Русенския окръжен съд и... заминава по лични дела в родния Смолян. И случката се случва: операцията срещу Мацола се проваля, същият ден по обед президентът Георги Първанов връчва на Николай Ганчев генералските пагони, а седмица по-късно - на 12 май, Висшият съдебен съвет го назначава за титулярен шеф на Военноапелативната прокуратура.
Съгласно Закона за МВР докато е в Смолян Георги Петканов упълномощава заместника си Тоньо Железчев да подписва всички оперативни бумаги. Но, както вече стана дума, разрешението за подслушването на Люлин Матев не е било сред тях, защото по това време е било прибрано на сигурно в касата на министъра.
Колкото до забъркването на тогавашния главен секретар на МВР в аферата, то е по-скоро плод на екзотично хрумване. Около година преди операцията срещу Мацола ген. Бойко Борисов организира в Русе турнир по тенис за служителите на МВР. И, кой знае защо, благородната надпревара се провежда на кортовете, стопанисвани от Мацола, а финалната почерпка е спретната в прословутата вече резиденция Липник, стопанисвана пак от Мацола, и е за... сметка на Мацола.
Какво ще се случи оттук нататък не е чак толкова трудно да бъде предвидено. В сряда (12 юли) вечерта главният прокурор Борис Велчев обяви от Щатите, че е разпоредил допълнителна проверка на данните, подвързани в 16-те папки срещу Николай Ганчев и Люлин Матев. И обеща, че ако подчинените му установят, че шефът на антимафиотите не си измисля, през следващите десетина дни ще поиска от Висшият съдебен съвет да уволни двамата прокурори за уронване на авторитета на съдебната власт. И то съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3, т.5 от конституцията, която има пряко действие и гласи: Съдиите, прокурорите и следователите се освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Стига, разбира се, хората на Борис Велчев да знаят какво търсят и най-вече - къде да го намерят. Както се казва по друг повод - ще поживеем и ще видим.
Иван Рачев

Facebook logo
Бъдете с нас и във