Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕПУТАТ - ТОВА ЗВУЧИ НЕВИННО

Хубавото на българските предизборни кампании е, че още с обявяването на официалния им старт всички сякаш изпадат в тежка амнезия. И вкупом забравят кого и защо са псували до вчера, кой кому е откраднал бащините ниви или пък по чие хрумване не си е реституирал дядовите фабрики и чифлици. Нещо повече. Сякаш по сигнал, даден свише, всички вкупом зяпват кандидат-депутатите в устите така, както дете гледа в ръцете майстор на захарен памук - втренчено, но с премрежен поглед, тръпнещо в очакване от казана да излети поне едно влакънце от мечтаната сладост. На свой ред бъдещите ковачи на народните съдбини изобщо не остават длъжни на своите избиратели и от устите им потичат такива елейни слова и обещания, че на човек чак му става байгън от шербет, мед и масло.Истината обаче, която се крие зад предизборната идилия, е смразяваща: не повече от десетина процента от кандидат-депутатите са професионални политици, около 70% от листите са заети от статисти и послушковци, а за останалите 20 на сто от избраниците парламентът е най-сигурното скривалище от... дългата ръка на закона. Поради което е много странно защо онзи ден (сряда, 25 май) министърът на вътрешните работи Георги Петканов искрено се е изненадал, че само две партии са проверили чистото минало на кандидат-депутатите си - НДСВ и ДСБ. Мнозина надават вой за разкриване на досиетата, за разсекретяване на досиетата и вероятно това не е случайно. А сега, когато има законова възможност, аз мисля, че това би трябвало да бъде направено. Такава проверка може да бъде извършена и след 25 май (тогава предизборната кампания стартира официално - бел. ред.), но губи смисъла си, тъй като целта на законовата поправка е в листите да не попадат хора с досиета, коментира агентурния парадокс Георги Петканов. Той обаче, досущ като предшествениците си, с лека ръка подмина другия, не по-малко важен проблем. Защо служителите и сътрудниците на бившата Държавна сигурност нямат морално право да станат депутати, а откровени престъпници, доказано корумпирани бели якички и отявлени некадърници... влизат в Народното събрание и не могат да бъдат извадени на открито и с тирбушон.Затуй смятаме, че е крайно време т. нар. политически елит да помисли коя от двете хипотези е по-цинична. Дали фактът, че някой някога си е натопил свой колега и е направил кариера на негов гръб или че като шеф на поземлена комисия например е върнал в реални граници 1000 чужди декара и е разсипал живота на половин село? А когато въпросният политически елит уцели правилния отговор, да направи необходимото и в Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове да бъде записано изрично, че нямат право да бъдат избирани: служители и сътрудници на бившата ДС, хора с висящи следствени и съдебни наказателни дела и хора, които умишлено или без да искат, не са изпълнявали професионалните си задължения. Подобна идея сигурно звучи налудничаво, но е крайно време тя да бъде превърната в реалност. В демократична Европа, накъдето уж сме се запътили, е изключено градоначалник, който два или три пъти е отстраняван от поста си за доказани закононарушения (като Фидел Беев, да речем), да оглави партийна листа и да стане депутат. Първо, защото на нито един партиен лидер няма да му хрумне да си сложи подобна въшка на челото. И второ, защото нито един нормален избирател няма да пусне и четвърт бюлетина за подобен кандидат-депутат.И още нещо трябва да бъде записано (според Параграф 22) в Закона за избиране на народни представители, общински съветници и кметове: всеки кандидат е длъжен да представи в Централната избирателна комисия удостоверение, че работодателят му го освобождава временно не само от заемания пост, но и от отговорност. Независимо от това как точно се казва въпросният работодател - Столичен общински съвет, Висш съдебен съвет, Министерството на образованието или Министерството на вътрешните работи. Случи ли се това, медът и маслото сами ще рукнат от чешмите ни. И думата депутат вече ще звучи отговорно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във