Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕПУТАТИ СТОПИРАТ РЕФОРМАТА В АДМИНИСТРАТИВНОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ

Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в София. Завършва Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски през 1976 година. Веднага започва работа в съдебната система като стажант съдия в Софийския окръжен съд. От 1979 до 1981 г. е младши съдия в Софийския градски съд. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където остава три години. През 1984 г. напуска системата и започва работа като специалист в отдел Договорен и правен на външното министерство. Връща се в съдебната система като съдия в Софийския окръжен съд през 1986 година. Три години по-късно е избран за негов заместник-председател. През 1994 г. отново напуска системата и става адвокат на свободна практика. През лятото на 2001 г. той влиза в 39-ото Народно събрание от листата на НДСВ и е избран за заместник-председател на жълтата парламентарна група. От 22 март 2004 г. Константин Пенчев е председател на Върховния административен съд.
Г-н Пенчев, вярно ли е, че цял автобус депутати от всички парламентарно представени политически сили работят срещу реформата в административното правораздаване, както казахте при откриването на Втората национална конференция на съдиите? И то с безумния мотив, че след като във всеки избирателен район не може да има административен съд, значи никъде няма да има?
- Според мен - да. В понеделник (12 декември), когато получих проекта за Административно-процесуален кодекс (АПК) преди второто му четене в пленарната зала научих, че депутат от Коалиция за България е направил предложение да се премахнат регионалните административни съдилища.
И какво предлага въпросният господин да бъде направено?
- Да не бъдат изградени регионалните административни съдилища, а във всеки окръжен съд да бъде разкрито по едно административно отделение.
Вие, естествено, ще спестите името на този реформатор, нали?
- Да.
Наистина ли мотивът му за стопиране на реформата в административното правораздаване може да бъде определен като местен шовинизъм?
- Предполагам, че официалните причини ще звучат по-благоприлично: равен достъп до правосъдие, икономии на бюджетни средства, по-бърза реформа и т. н., но те не звучат сериозно.
Защо?
- Ако направим административни отделения във всички окръжни съдилища, щатът ще се увеличи точно толкова, колкото и ако бъдат създадени новите съдилища. Същите ще бъдат и разходите за сграден фонд. Освен това тези отделения ще се претопят в общата маса на окръжните съдилища. Те няма да имат постоянни състави, а текучеството ще бъде постоянно.
Какво ви кара да мислите така?
- Никой не може да гарантира, че в административните отделения ще се назначават само специалисти по административно право. Това ще бъдат по-млади съдии, които с нетърпение очакват да бъдат повишени от окръжен в апелативен съд - защото примерно вече им е дошло времето да изкачат още едно стъпало в йерархията. Казано по-схематично, няма никакви гаранции, че съдиите, които ще започнат работа в административните отделения, ще останат в тях и ще израснат в йерархията до Върховния административен съд (ВАС). Тоест - опасността те днес да работят в административното отделение, утре - в наказателното, а вдругиден - в гражданското, е повече от реална. Освен това за никого не е тайна, че съдебните дела не се образуват така, че да има за всички по равно. Едни окръжни съдилища са изключително натоварени, а в други работата не е чак толкова тежка. И ще се наложи да се вземат магистрати от по-ненатоварените съдебни окръзи, за да се запушват дупки в други съдебни окръзи - чрез преназначаване, чрез командировки или по друг начин. С други думи, ако местният депутатски шовинизъм надделее над разума, начинанието няма да е излезе по-евтино, но няма да бъде и реформа.
Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят в черногледство?
- Не. Преди години, когато бяха създадени петте апелативни съдилища - в София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново - в парламента витаеха същите настроения. За щастие обаче те не успяха да вземат връх и днес в Стара Загора, Русе или Видин например никой не се оплаква, че му е нарушен достъпът до правосъдие. Освен това е страшно, когато няма политическа сила, няма партия, която да излезе пред обществото и открито да каже: Ние сме против създаването на специализирани съдилища, каквито са административните. Тъкмо обратното - те искат да наложат идеята си тихомълком - между първото и второто четене на Административно-процесуалния кодекс (АПК), като заблуждават обществото с популистки и изпразнени от съдържание лозунги. Защо например нито един от т. нар. радетели за равен достъп до правосъдие не внесе свой алтернативен проект за АПК? Защо той не разви и не защити открито тезата си, след като концептуалните му аргументи са чак толкова непоклатими? Вижте, АПК има две части - административен процес и специализираната структура. На тези два крака трябва да стъпи и да проходи реформата в административното правораздаване. И не ми се мисли какво ще се случи, ако Народното събрание ампутира единия крак просто така - без никакви основания.
Думите ви навеждат на мисълта, че в Народното събрание бушуват силни настроения срещу Административно-процесуалния кодекс...
- Убеден съм, тъй като - стане ли дума за регионални интереси - няма цветове, няма партии. И никой не би искал да отговаря на въпроса на избирателите Защо в съседния град има административен съд, а в нашия няма? Но идеята не е да има регионален административен съд във всеки един избирателен район. Затова депутатите ще предпочитат да се запази сегашното положение.
Имате ли представа как ще приеме Европейската комисия тези разногласия, след като създаването на система от административни съдилища е задължително условие за приемането ни в ЕС?
- Аз не бих могъл да злоупотребя и да заявя, че създаването на новите съдилища е изискване на Европейския съюз, тъй като в някои страни членки има регионални съдилища, а в други няма. В Испания например е изградена система от регионални съдилища. Докато във Франция няма Върховен административен съд, а Държавен съвет, който е останал още от Великата френска революция. Така че аз не бих могъл да заплашвам парламента, че ако Административно-процесуалният кодекс не бъде приет в сегашния му вид, ЕС ще ни наложи санкции.
Със сигурност обаче Брюксел няма да остане очарован от факта, че парите и усилията на специалистите му ще отидат на вятъра. И на мен ще ми е много интересно как, ако регионалният шовинизъм вземе връх, правителството и парламентът ще защитят тезата си пред Европейската комисия. Причината е, че проектът за Административно-процесуален кодекс е плод на висококвалифициран експертен труд и е финансиран по програма ФАР на ЕС. Този проект е разработен от най-изявените български специалисти по административно право, които в продължение на две години са обменяли опит със свои колеги от Германия, Португалия и Испания. А сега, между първото и второто четене на този проект, на няколко депутати изведнъж им хрумва, че реформата в административното правораздаване има нужда само от... половин кодекс.
А възможно ли е да отидете в Народното събрание и от парламентарната трибуна да защитите проекта за Административно-процесуален кодекс (АПК)?
- Не. Поканен съм да присъствам на второто четене на проекта за АПК в парламентарната Комисия по правни въпроси, но няма да отида.
Защо?
- Второто четене на проектозаконите е твърде рутинна работа, защото народните представители приемат проектозаконите текст по текст. Прието е гостите и представителите на онези институции, чиято съдба зависи от обсъждания проектозакон, да присъстват и да изразяват своите становища по време на първото четене. Аз този път вече съм го извървял и проектът за Административно-процесуален кодекс бе подкрепен от всичките членове на правната комисия, въпреки изявленията на неколцина депутати от различни парламентарни групи.
Какви изявления?
- В прав текст ми беше казано, че понеже парламентът не може да реши в кои областните центрове да бъдат изградени регионални административни съдилища, значи такива съдилища няма да има изобщо.
Какви ще бъдат последиците, ако парламентът реши да бъдат създадени административни отделения, а не регионални съдилища?
- Нека отговоря на този въпрос от гледна точка на независимостта на съда. Идеята е регионалните административни съдилища да гледат основната част от делата, включително и срещу областните управители, кметовете и директорите на РДВР, а Върховният административен съд (ВАС), където в момента се гледат тези дела, да остане само касационна инстанция. Това означава, че специализираните регионални съдилища трябва да бъдат абсолютно независими от местните органи на властта. Нещо, което не може да бъде гарантирано в пълна степен на съдиите в обикновените административни отделения.
Ако опасенията ви се сбъднат и реформата в административното правораздаване се провали, кой би трябва да понесе отговорността?
- За всяко законодателно решение отговорност носят народните представители. Тяхно право е да променят законите, тяхно право е да предлагат промени между първото и второто четене, тяхна е и отговорността. Много често някои магистрати обвиняват депутатите, че не ги питат за определен етап от съдебната реформа и че променят законите, без да се консултират с хората, които ги прилагат. Аз не съм съгласен с тази теза, защото депутатите, ако искат - ще питат, ако искат - няма да питат. Проектът за Административно-процесуален кодекс е разработван в продължение на две години. Обсъждани са различни тези, имаше и различни варианти за реформата. Нито един специалист обаче - българин или чужденец, не се усъмни в необходимостта от създаването на регионални съдилища. По този въпрос нямаше дори и обикновена размяна на реплики. И аз бях много неприятно изненадан, защото въобще не очаквах да срещнем някакво противодействие от страна на Народното събрание по отношение на регионалните съдилища.
Г-н Пенчев, какво, според вас, ще се случи на 1 януари 2007 година?
- Ако не се случи това, което всички очакваме, вината няма да е на България, защото в момента самият Европейски съюз се раздира от вътрешни противоречия. Аз обаче искам да кажа нещо друго: съдебната реформа ще се случи, независимо от това дали България ще бъде приета за пълноправен член на ЕС, или няма да бъде приета. Тази реформа е задължителна не заради изискванията на ЕС, а заради демократичното бъдеще на обществото и на държавата.
И защо тогава със съдебната власт всички се отнасят като с досадна муха?
- Тъжно звучи, но наистина с нас се отнасят като с досадник, който непрекъснато иска най-различни и най-невероятни неща. Явно управляващите все още не могат да осъзнаят, че съдебната власт не е бреме за държавата, а финансовите й потребности не са самоцел. Истината е, че ние сме онова необходимо зло, без което никой не може да гради демокрация, развито гражданско общество и силна икономика. Не казвам, че Висшият съдебен съвет (ВСС) е успял да убеди обществото какви са финансовите ни приоритети и защо за успешната реформа са необходими много средства. Но е обидно финансовите министри да обсъждат с ВСС темата за бюджета на съдебната система само по веднъж на година, да приемат тези срещи като най-неприятното си задължение и да приключват диалога с една и съща дежурна реплика: Всичко разбираме, ама държавата е бедна и няма пари. Просто е обидно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във