Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕПУТАТИТЕ БЕТОНИРАХА СЪДЕБНАТА НОМЕНКЛАТУРА

Правосъдният министър Антон Станков предложи на Временната комисия за промени (вторник 25 май) в конституцията да бъде възстановено институционалното равновесие в съдебната система. Според него в основния закон трябва да бъде записано, че длъжността директор на Националната следствена служба е равнопоставена с длъжности те на главния прокурор, на председателя на Върховния касационен съд и на председателя на Върховния административен съд. Шефът на следствието смята министърът също трябва да има мандат, който може да е петгодишен (като на останалите административни ръководители в съдебната система) или седемгодишен - какъвто имат сега тримата големи. Другата рационална идея, която министърът се опита да лансира, бе магистратите да носят гражданска отговорност, ако поради разсеяност не спазят конкретен процесуален срок или извършат някакво подобно, чисто човешко прегрешение. И наистина, ако обикновеният човек има възможност да надникне в някое от т. нар. обемни дела (някои от които заемат 300-400 тома), ще остане доста учуден от съдържанието на папките: следовател загубил важно веществено доказателство; прокурор наредил да се разпита вече починал човек, който вече е бил разпитван приживе; съдия не признава като доказателство задграничен платежен документ, защото не разбира какво пише в него, и... тъй нататък. Съдебната практика изобилства от подобни безобразия, които в огромното си мнозинство остават несанкционирани. Било защото не са достатъчен повод за снемането на нечий имунитет, било заради нежеланието на Висшия съдебен съвет и на ведомствените шефове да резилят професията. Безспорният хит обаче бе предложението на министър Станков директорът на националното следствие да бъде избиран от Висшия съдебен съвет и да се назначава и освобождава от президента на републиката. Кой знае защо членовете на Временната комисия за промяна на конституцията единодушно възприеха тази идея и обещаха на следващата си сбирка да излязат с конкретно решение по въпроса. Всъщност министър Антон Станков не иска нищо друго освен възстановяване на статута отпреди 11 ноември 1998 г., когато синьото мнозинство, под ръководството на парламентарния бос Йордан Соколов, разтури Националната следствена служба (НСлС) и съсипа досъдебното производство. По онова време шефът на НСлС се избираше и назначаваше по същата екзотична процедура, а червените депутати (и лично Гиньо Ганев) нямаха нищо против нея. Чудно какво ли щеше да се случи, ако вместо Ангел Александров начело на следствието беше червеният депутат Бойко Рашков? Най-вероятно левите парламентаристи така щяха да запрегръщат и зацелуват министъра Станков, че да го задушат от любов. А после да излязат с по един червен байрак на площада и да спретнат трогателен митинг в името на възстановената справедливост. Вместо това обаче г-н Гиньо Ганев обяви, че цялата работа с по-нататъшния ремонт на конституцията в частта й за съдебната власт била опит за решаване на вътрешни проблеми сред магистратите, но чрез изменения в основния закон. После той обясни, че всички предложения на министър Станков можели да се реализират на базата на процесуалното законодателство. Депутатите се съгласиха с него и отхвърлиха останалите предложенията на правосъдния министър ан блок. Накрая членовете на комисията обявиха, че засега конституцията повече няма да се пипа. Поне що се отнася до статута на магистратите. Ако това обещание бъде изпълнено, много скоро отново ще се скараме с Европейския съюз. Не за друго, а защото българските слуги на Темида продължават да имат много правомощия, без да носят никаква отговорност за провалите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във