Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕПУТАТИТЕ - ЧЕРЕШКИ ВЪРХУ ТОРТА ИЛИ... МУХИ НА МЕД?

От два месеца и половина депутатите от 40-ото Народно събрание се правят на разсеяни и се занимават с всичко друго, но не и с прокурорско-мафиотския скандал, който тресе съдебната система.
Колкото и странно да изглежда, от 12 май насам депутатите не намериха дори една минута свободно време, за да обсъдят случката около двамата държавни обвинители, закопчани в прословутите 16 папки - заместник-шефа на Софийската апелативна прокуратура Николай Ганчев и бившия ръководител на Русенската окръжна прокуратура Люлин Матев.
Според най-разпространеното оправдание, парламентът и правителството не желаят да се месят в разправиите, защото изясняването на обективната истина било задължение на т. нар. компетентни органи - Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата.
По-близката история помни как през годините народните ни представители не веднъж и два пъти са запрятали ръкави и са разследвали най-различни и разнокалибрени афери. И то с такъв ентусиазъм, на който биха завидели дори бригадирите, изградили ж.п. линията Перник - Волуяк и прокопали Прохода на републиката през Стара планина.
Е, в интерес на истината работата на поне 80% от въпросните временни парламентарни комисии не приключи така, както всички очакваха - със сезиране на прокуратурата и с осъждане на виновниците.

Тези дни се оказа, че полека-лека депутатите са разработили алтернативен метод за прикриване на следите, които водят от офисите на бизнесмените с екзотични прякори към партийните централи и към високите етажи на властта.
Накратко, този метод може да бъде обяснен така. Редовите депутати, ръководствата на парламентарните им групи и партийните им централи мълчат и се правят, че нищо не забелязват. А в публичното пространство се пускат само онези медийни любимци, които са в състояние да подменят темата на публичния дебат с десетина-петнайсет изречения.
По случая Николай Ганчев - Люлин Матев - Илиян Пенев-Мацола първа се раздвижи червената столетница. На 14 юли (миналия петък), при завръщането си от САЩ, главният прокурор Борис Велчев обеща, че още в първия работен ден от новата седмица (т.е. в понеделник, 17 юли) ще поиска от Висшия съдебен съвет да уволни Ганчев за накърняване на престижа на съдебната власт и да снеме магистратския имунитет на Матев, за да бъде разследван за връзки с мафията.
Усещайки, че Велчев ще изпълни тази своя закана, на 16 юли от Позитано 20 проводиха в студиото на Неделя 150 на БНР не кой да е, а най-тежката си гаубица в областта на наказателното производство - Татяна Дончева, която не само е бивш прокурор и депутат в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание, ами в сегашния парламент е заместник-председател на парламентарната група на Коалиция за България; заместник председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на подкомисията за контрол върху дейността на специалните служби..
Съвсем неочаквано обаче на 16 юли дори собствените съпартийци на Татяна Дончева останаха като гръмнати, след като изслушаха страстните й размисли за прокурорско-мафиотския скандал, които депутатката обобщи по следния начин: Не е прокопсала никоя държава, която е допуснала нейните полицейски структури да се занимават с тотално подслушване.
По неизвестни причини през следващите десетина дни никой не се сети да попита Татяна Дончева кого точно упрекна и кого защити в ефира на Неделя 150 от полицейския произвол - щедрия бизнесмен Илиян Пенев-Мацола или бившите си колеги от прокуратурата - Николай Ганчев и Люлин Матев?
Всъщност, в радиогастрола на Татяна Дончева няма нищо случайно. През март-април 2004 г. тогавашният директор на РДВР-Русе и сегашен директор на ГДБОП Ваньо Танов, русенският районен прокурор Свилен Стефанов и още неколцина магистрати от крайдунавския град дръзнаха да посегнат към силовата структура на Илиян Пенев-Мацола. По това време БСП беше в опозиция. А основната й грижа бе да събере толкова пари, че да гарантира победата си на парламентарните избори през юни 2005 година.
Доколкото Параграф 22 успя да разбере, в разработката срещу Илиян Пенев, част от която са и 16-те папки срещу Николай Ганчев и Люлин Матев, има достатъчно данни, че някои от червения елит също са усетили в джоба си щедростта на Мацола. Но не за друго, а защото той, като типичен представител на бизнесмените с екзотични прякори, с едната ръка винаги е давал на едните, а с другата - на другите. И който спечели местните или парламентарните избори, връща вересиите. С мълчаливото съгласие на останалите, които трябва да се обаждат само, когато е необходимо.
Точно поради същите причини народната представителка от СДС Елеонора Николова, която в момента е член на две парламентарни комисии - по правните въпроси и за борба с корупцията, също се изказа по казуса Мацола - Ганчев - Матев. На 17 юли (миналия понеделник), само ден след радиоизявата на Татяна Дончева, настоящата синя депутатка и бивша кметица на Русе в периода 2002-2004 г., отскочи до родния си град и така раздруса черешата, че днес - десет дни по-късно, върху главите на изумените й съграждани още падат спаружени плодове, листа и клечки.
Нещата, които сега излизат наяве, ги понасях донякъде като кмет. Решенията на общинския съвет, който наследих през 2002 г., се вземаха в офиса на Пенев и това бе публична тайна. Това продължи и след изборите през 2003 година. При Мацола пиеха кафето си и някои от политическите лидери, при него бе избран и поредният (има се предвид сегашният - бел. ред.) председател на Общинския съвет на Русе, заяви Елеонора Николова на специална пресконференция, посветена (уж) на скандалната дружба между Илиян Пенев и прокурорите Николай Ганчев и Люлин Матев.
Ако бившата кметица на Русе бе спряла дотук и бе споделила със съгражданите си с какви проектозакони нейната партия ще допринесе за по-нататъшното пресичане на корупцията в съдебната система - всичко щеше да е прекрасно. Елеонора Николова обаче допусна груба грешка. Вместо да ощастливи аудиторията си с поредните обещания, тя реши да осигури на Петър Стоянов поне стотина гласа в предстоящите президентски избори (бившият държавен глава се отказа от участие в кампанията десет дни по-късно - на 26 юли), като разгроми... политическите си врагове в Русе.
На пресконференцията Елеонора Николова обяви, че през годините постоянно присъствие в офиса на Илиян Пенев са били три местни величия:
- бившият син общински съветник и бивш секретар на СДС-Русе (1999-2003 г.) Цветан Стефанов, който в момента е по-известен с екзотичния си прякор Цецо Гербера;
- бившият лидер на СДС-Русе, настоящ общински съветник по линия на партия Радикали и русенски наместник на синия разколник Евгений Бакърджиев - адвокат Тодор Бонев;
- областният председател на русенската организация на БСП - Светослав Мичев, който от 11 май 2006 г. е председател на Държавната агенция по бежанците.
Според добре информирани източници на Параграф 22, имената на тримата се срещат доста често в разработката срещу Илиян Пенев-Мацола, която през пролетта на 2004 г. тръгна по сигнали за рекет и за далавери с горива.
Освен това в момента Цецо Гербера е обвиняем за измама със 150 т леко корабно гориво, което по документи е изнесено за Румъния, но на практика е продадено през четири русенски бензиностанции като дизел и бензин А 92 и А 95 Н. Заедно с Цецо Гербера на подсъдимата скамейка трябва да се изправят баща му - Недю Иванов, един от най-доверените хора на Мацола, и негов съдружник в Европетрол 1 ООД - Юлиян Симеонов, шофьорът на цистерна Юлиян Йорданов, и Никола Куртев, който е русенският пълномощник на бургаската фирма Бургас бункер ООД.
По оперативни данни на РДВР-Русе, престъпната група е пласирала на местния пазар като дизел и бензин най-малко 150 цистерни (т.е. над 3000 т) леко корабно гориво. На 11 май 2004 г. обаче заместник окръжният прокурор на Русе - Венелин Тодоров, обяви всички обиски за незаконни и разпореди на полицията и следствието да върне компютрите и документите на Мацола. А след това далаверата с лекото корабно гориво бе отделена в самостоятелно предварително производство, към което бяха присъединени единствено безспорните доказателства за вината на четиримата.
Не по-малко смущаваща е и причината, поради която в разработката попада и вторият политически съперник на Елеонора Николова - адвокат Тодор Бонев. През пролетта на 2004 г. по време на операцията срещу Илиян Пенев-Мацола той също е закачен на подслушване, но причината е съучастие в изнудването на Камен Йосифов, шеф и съсобственик на Търговска база АД.
Според материалите от разработката, по които е образувано отделно следствено дело срещу общинския съветник, става дума за следното.
В края на 2003 г. - началото на 2004 г. Мацола решава, че Камен Йосифов трябва да му подари дяловете си от Търговска база АД и започва да го тормози, като му изпраща периодично наказателната бригада на ортака си Светлозар Илиев (през 2005 г. той и хората му бяха осъдени общо на 91 години затвор по други дела за рекет).
В крайна сметка през април 2004 г. Йосифов най-сетне кляка пред мутрите на Илиян Пенев и с пищов, опрян в челото, подписва два записа на заповед - единият е за 80 000 лв. и е издаден на името на Тодор Бонев, а другият запис е на името на Светлозар Илиев и е за 120 000 лева.
По данни на русенски криминалисти, потвърдени по-късно пред следствието и от жертвата Камен Йосифов, церемонията по подписването на двата записа на заповед е проведена в един офисите на Илиян Пенев-Мацола, а на нея е присъствал и тогавашният окръжен прокурор на Русе - Люлин Матев.
Малко по-късно Камен Йосифов изплаща 80-те бона на Тодор Бонев под формата на хонорари за правни консултации. Срещу другия запис на заповед Йосифов трябва да прехвърли 33-те си процента от АД-то, но... акцията на РДВР-Русе, проведена на 5 май 2004-а, го спасява.
Безспорно обаче най-интересно е присъствието в събитията на третия политик, чието име Елеонора Николова огласи по време на пресконференцията си на 17 юли - Светослав Мичев. През 1977 г. той завършва Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий, а през 1980-1981 г. изкарва едногодишна специализация по кинодраматургия във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов.
В продължение на десетина години Светослав Мичев работи последователно в телевизионните центрове във Варна и Русе, в Русенския окръжен съвет за култура и в алманах Светлоструй, където израства до поста заместник главен редактор.
Демократичната промяна на 10 ноември 1989 г. заварва Светослав Мичев като беден и безпартиен интелектуалец от национален мащаб. Много скоро обаче той се ориентира съвсем правилно в обстановката и в началото на 1990 г. изтегля шестица от тотото - става член на БСП. Следват три депутатски мандата - във Великото народно събрание (1990-1991 г.), в 36-ото Народно събрание (1991-1994 г.) и в 37-ото Народно събрание (1994-1997 г.). После оглавява отдел Пропагандна дейност и връзки с обществеността на Висшия съвет на БСП (1997-2004 г.), а на 11 май 2006 г. назначен за председател на Държавната агенция за бежанците.
Второ си аз - на крупен бизнесмен от регионален мащаб, Светослав Мичев започва да разкрива още през лятото на 1996-а. Въпреки че е депутат от 37-ото Народно събрание, на 7 август същата година Мичев влиза в директорския борд на Кабелна информационна система АД. Дружеството е регистрирано още през 1993 г. (ф. д. № 283 по описа на Русенския окръжен съд) и се занимава с изграждане и експлоатация на кабелни информационни системи, а след това и с всичко останало - външна и вътрешна търговия, хотелиерство, сделки с ценни книжа, складова, лизингова и спедиторска дейност и т. н.
Година по-късно - през лятото на 1998 г., Светослав Мичев напуска Кабелна информационна система АД, за да се отдаде изцяло на партийното строителство. Според неофициалната версия обаче едновременно с чистата политика той подхваща и здрав бизнес със зърно, който напуска едва в началото на ХХI век. Причината е, че той става съдружник в Микеле ООД и влиза в... бизнеса с горива и петролни продукти.
Ако трябва да бъдем откровени, Мичев никога не е излизал от въпросния петролен бизнес, защото Микеле ООД, чийто основен предмет на дейност е търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, е регистрирано с Решение № 2544 (ф. д. № 1300/96) на Русенския окръжен съд още на 17 юли 1996 година. А единият от тримата съдружници в ООД-то е покойната вече майка на Светослав Мичев - 62-годишната по онова време Веселинка Стоянова Грешева.
През онези години жената е съдружник и в още две търговски дружества, занимаващи се с кабелна телевизия, далекосъобщения и информационни технологии - русенското Транском ООД и Евроком - Велико Търново ООД. Но понеже тези две фирми нямат отношение към днешната тема, повече внимание на собствениците им няма да отделяме.
Не така стои обаче въпросът с Микеле ООД. В хода на операцията срещу Илиян Пенев-Мацола е установено (включително и чрез специани разузнавателни средства), че част от споменатото по-горе леко корабно гориво, заради което десният Цветан Стефанов-Цецо Гербера е подсъдим, е пласирано през четири бензиностанции, една от които - на русенския бул. Липник, е стопанисвана от фирмата на Мичев.
За да не си помисли някой обаче, че всички тези връзки са плод на някакво злощастно стечение на обстоятелствата, според информационната система Дакси, Светослав Мичев е член и на управителния съвет на русенското Сдружение Форум за демократично възраждане. То е регистрирано от Русенския окръжен съд с Решение № 9 от 10 август 1990 г. (ф. д.№ 590/90), а негов председател, в продължение на около десетилетие и половина, е покойният вече русенски интелектуалец Йордан Константинов Де Мео.
На местните избори през октомври 1995 г. кандидатурата на Йордан Константинов Де Мео за кмет на община Русе бе издигната от дясна коалиция, в която влизаха СДС, БЗНС-НС и ДПС. Той обаче губи битката от единствения си сериозен конкурент - Димитър Калчев, зад когото стоят БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност и Патриотичен съюз. А три години и четири месеца по-късно - на 8 февруари 1999-а, с Решение № 588 (ф. д. № 248/99) Русенският окръжен съд регистрира Фрам НСБ ООД. Мажоритарен собственик на това дружество (с 45% от дяловете) е фирмата на Илиян Пенев-Мацола - ВИП - 97 ООД, Йордан Костадинов Де Мео притежава 10% от капитала на новоучреденото ООД, а негов управител е бащата на Мацола - Рачо Пенев Рачев.
И накрая, сякаш като за капак, обръчът се затваря не къде да е, а в... кметското битие на синята депутатка Елеонора Николова. Чиято кампания през есента на 2003 г. е финансирана стабилно от Илиян Пенев-Мацола (поне така твърди отвореното писмо на Русенския общински съвет, огласено на 19 юли 2006 г.), а малко по-късно тя му връща жеста, като лично го предлага за член на Гражданско сдружение Професионалисти за просперитет на Русе, в което достойно са представени местните спонсори на всички основни политически сили.

Facebook logo
Бъдете с нас и във