Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕПУТАТИТЕ НЯМАТ НУЖДА ОТ ИМУНИТЕТ СРЕЩУ НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ

Г-жо Касабова, след като в годишните доклади на Европейската комисия за напредъка на България не съдържат препоръки за промени в българската конституция, защо се налага основният закон да бъде ремонтиран отново?
- Наистина Брюксел няма практика да дава конкретни указания на страните в преход. Ето защо в годишните доклади на Европейската комисия за напредъка на България също е отбелязана необходимостта от по-дълбока реформа на съдебната ни система и са констатирани нейните основни недостатъци. В никакъв случай обаче ЕК не е давала конкретни указания какви закони да бъдат променени и какви текстове от конституцията трябва да бъдат редактирани или да отпаднат. Особено деликатни са еврокомисарите по отношение на конституцията, защото всяко изменение е акт с огромно вътрешнополитическо значение и само държавата може да прецени дали има необходимост от него. А пътят, по който стигнахме до идеята за ремонт на основния закон, е познат: изследвахме недостатъците в съдебната система, които предизвикаха негативните оценки в доклада на ЕК за 2005 г. и установихме, че причините за тяхното съществуване могат да бъдат отстранени чрез изменение на конституцията. Така стана и през 2003 г., когато от нас категорично се искаше да ограничим имунитета и несменяемостта на магистратите. И тъй като пълният имунитет на магистратите бе конституционно гарантиран, най-напред трябваше да променим конституцията, а след това и Закона за съдебната власт.
Смятате ли, че единствено промените в конституцията могат да решат проблемите на съдебната система?
- Категорично не, защото проблемите с функционирането на съдебната система се дължат не толкова на конституционната уредба, колкото на несъвършенствата в съответното законодателство. Разбира се, на конституционно ниво е разписано каква е структурата на българската съдебна система, но трябва да се има предвид и нещо друго. Моделът на българската съдебна система е уникален и през 1991 г., когато е бил конструиран от Великото народно събрание, той е имал своята непоклатима логика: страх от бъдеща употреба на съда, прокуратурата и следствието за политически цели и стремеж за бетониране на тяхната независимост и безпристрастност.
За щастие демократичните процеси в България са необратими, а присъствието на прокурорите и следователите в независимата съдебна система вече изглежда... причудливо. Ние обаче не можем да приложим общоприетата европейска практика и само с три-четири законодателни промени да прехвърлим прокуратурата и следствието в изпълнителната власт. С две свои последователни решения Конституционният съд постанови, че сегашният модел на съдебната власт може да бъде променян само от Велико народно събрание и ние сме длъжни да се съобразим с това. Ето защо се ограничихме само до промяна на функциите на съда, следствието и прокуратура, а не до по-дълбоки структурни промени. В този смисъл част от проблемите в работата на съдебната система са свързани с конституцията. Решаването на други проблеми обаче, примерно - бързо, ефективно и компетентно решаване на делата - зависи само и единствено от магистратите.
Как мислите какви ще бъдат последствията, ако идеята за конституционно ограничаване на депутатските имунитети бъде реализирана?
- Имунитетът на народните представители не трябва да се смесва с имунитета на магистратите, тъй като в основата си те имат различно предназначение. Имунитетът на депутатите например се състои от два компонента - наказателната неотговорност и наказателна неприкосновеност. Депутатът не може да носи отговорност за това как се изказва, как гласува и какви мнения отстоява както в пленарната зала, така и извън нея. Това положение е гаранция, че народните представители ще изпълняват свободно функциите си и то в никакъв случай не трябва да бъде променяно.
Вторият компонент от имунитета е наказателната неприкосновеност на депутата. Това означава, че срещу него не може да бъде възбудено наказателно преследване, той не може да бъде задържан и без разрешение на Народното събрание. Ако говорим за промяна на този компонент, трябва да имаме предвид няколко важни обстоятелства. Първо - имунитетът на народния представител е гарантиран от конституцията, за да се изключи възможността дадена политическа сила да стане мишена на органите, които имат право да осъществяват наказателна репресия. Второ - народните представители не могат да бъде задържан без разрешение на парламента, защото обратното би довело до промяна в състава на някоя парламентарна група. А това би се оказало фатално, ако парламентарното мнозинство е крехко и в навечерието на важно гласуване, например, то остане без един или два гласа, защото депутатите му са задържани за 24 или 72 часа, заради нечие хрумване. Подобен акт би имал тежки и непредвидими политически последици, които не се нуждаят от допълнителни обяснения. Ето защо е необходимо депутатите да се ползват с имунитет, но той трябва да е ограничен. В момента срещу един народен представител може да бъде образувано предварително производство само за тежко престъпление, което по закон се наказва с над пет години лишаване от свобода. Нашето предложение е в бъдеще депутатите да подлежат на наказателно преследване и за леки престъпления, т. е. - такива, които се наказват със затвор до пет години, но това отново да става само с решение на Народното събрание.
Всъщност освен пълно снемане на имунитета на прокурорите и следователите и частично снемане на депутатския имунитет какви други изменения в конституцията ще предложи работната група, която оглавявате?
- Най-напред ще осигурим влизането в сила на новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК), което трябва да стане на 28 април 2006 година. За целта в конституцията трябва да бъде записано, че полицейското дознание е разследващ орган, макар и да е извън съдебната система. Разписваме още водещата роля на прокурора в предварителното разследване, заложена в новия НПК и станала известна с термина господар на досъдебното производство. Предлагаме също да се ограничат функциите на прокурора по отношение на участието му в административни и граждански дела. Освен това въвеждаме като конституционно задължение и ежегодното отчитане на главния прокурор, председателят на Върховния касационен съд и на председателят на Върховния административен съд пред Народното събрание. Последните две изменения в конституцията, които подготви работната група, не са свързани със съдебната реформа. Става дума за въвеждане на такава финансова самостоятелност на общините, която ще им позволи сами да определят размера на местните данъци.
Смятате ли, че е разумно прокурорите и следователите да останат без имунитет?
- Преди да извършим конституционната промяна през 2003 г., магистратите имаха пълен имунитет. Те бяха наказателно недосегаеми за всякакви престъпления, било за пътнотранспортни произшествия, било за други закононарушения, които те са извършили като обикновени граждани, а не като съдии, следователи и прокурори. С измененията на конституцията през септември 2003 г. ние въведохме т. нар. функционален имунитет. Това означава, че магистратите не могат да носят наказателна отговорност за решенията и поведението си като съдии, прокурори и следователи. Сега предлагаме с функционален имунитет да се ползват само съдиите, защото те се единствените, които по закон осъществяват правораздаване. Казано по-образно, един прокурор може да обвини когото си поиска, но онзи, който наистина лишава от свобода, е съдията. Предложението ни прокурорите да останат без имунитет се базира на обстоятелството, че те са страна в наказателния процес, досущ като адвокатите. Равнопоставеността на участниците в наказателния процес е основен принцип и, след като защитата не се ползва с имунитет, няма причини обвинението да се намира в привилегировано положение. Колкото до следователите, логиката на новия НПК диктува те също да останат без имунитет. От 28 април 2006 г. нататък над 95% от престъпленията ще се разследват от дознателите, а те са в системата на МВР и не се ползват с никакъв имунитет.
Мислили ли сте за усъвършенстване на процедурата, по която се търси дисциплинарна отговорност от магистратите, каквато е една от дежурните препоръки на Европейския съюз?
- Положителна стъпка в тази посока беше промяната на конституцията през 2003 г., с която въведохме ново основание за налагане на наказания на магистратите, включително и дисциплинарно уволнение. То гласи, че всеки магистрат може да бъде освободен от длъжност (включително главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища), ако той не изпълнява системно служебните си задължения или с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Примерно - не решава делата си в съответните процесуални срокове, уличен е във връзки с организираната престъпност, използва корупционни механизми в дейността си, има наркотична или алкохолна зависимост и т. н. Така че моето мнение е, че на конституционно ниво тази дисциплинарна отговорност е уредена, а усъвършенстването на процедурите за нейното търсене е от компетентността на Висшия съдебен съвет или е въпрос на обикновена законодателна промяна.
Необходимо ли правомощията на главния прокурор да бъдат ограничени чрез специален текст в конституцията? Смятате ли, че след бъдещия ремонт на основния закон прокуратурата отново ще е недосегаема?
- По конституция прокуратурата изобщо не е недосегаема и в отговора си на предишния ви въпрос обясних защо. Главният прокурор също може да бъде отстранен от длъжност, ако не изпълнява служебните си задължения или накърнява с поведението си престижа на съдебната власт. В интерес на истината в публичното пространство върви дебат за неограничените правомощия и за мястото на държавното обвинение, но, както вече споменах, по силата на двете решения на Конституционния съд обикновеното Народно събрание не е в състояние да направи нищо по въпроса.
Как оценявате идеята за въвеждането на процедура за предсрочно отстраняване на главния прокурор, т. нар. импийчмънт, по предложение на Народното събрание и по преценка на Конституционния съд?
- Това е оригинална идея, която има по-скоро кабинетно-теоретично звучене, отколкото реална възможност да се превърне в нормативен факт. Ние обаче сме готови да обсъдим тази идея с колегите от парламентарната група на левицата, ако те настояват за подобна конституционна промяна. За съжаление обаче трудно може да бъде открит подобен механизъм, който да не бъде атакуван пред Конституционния съд.
Г-жо Касабова, нека ви задам и най-деликатния въпрос: смятате ли, че радикалната и ефективна реформа на съдебната власт може да бъде осъществена само от Велико народно събрание? Наистина ли е невъзможно това да бъде свършено и от обикновено Народно събрание?
- Нека да се съсредоточим върху това, което може да направи обикновеното Народно събрание, и върху промените в конституцията, които са от неговата компетентност. Защото, ако мислим само за обратното, това означава да блокираме пътя на България към Европейския съюз и да разпилеем онези усилия, които обществото положи в годините на прехода. Великото народно събрание се намира в реанимацията на държавата и аз не вярвам то скоро да излезе от състоянието на кома. А основанието за този мой песимизъм е повече от ясно: свикването на Велико народно събрание е възможно единствено по волята на всички политически сили. Така че нека днес да направим онези промени в конституцията, които ще гарантират ефективността на съдебната система на законово ниво. Като нито за миг не забравяме, че тази ефективност зависи и от усилията, знанията и морала на всеки магистрат.
Според вас, ще успее ли парламентът да гласува промените в конституцията до пролетта на 2006 г., за да бъдат включени те в последния доклад на Европейската комисия, който е решаващ за членството на България в ЕС?
- Много ми се иска това да стане. Тези конституционни промени ще бъдат оценени изключително високо от Европейската комисия и ще бъдат много сериозна стъпка към датата 1 януари 2007 година. Наистина управляващата коалиция има конституционно мнозинство в парламента, но ми се ще да вярвам, че и останалите парламентарно представени политически сили, които непрекъснато декларират готовността си да работят за европейското членство на България, ще намерят достатъчно воля и ще натиснат зеления бутон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във