Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ДЕПУТАТИТЕ СКРИХА МОРКОВА И РАЗМАХАХА ТОЯГАТА

Само за три дни депутатите от Комисия по правни въпроси доказаха, че могат да работят в полза на държавните и обществените интереси, стига да съберат необходимата воля за това. А и темата, по която те демонстрират своята будна гражданска и професионална съвест, да е интересна за партийните им централи.
Във вторник (10 юли) юридическите корифеи в 40-ото Народно събрание продължиха с второто четене на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ) и още същия ден записаха в него две революционни разпоредби. Първата гласи, че всеки магистрат, който иска да напусне доброволно съдебната система, трябва да уведоми за това Висшия съдебен съвет (ВСС) шест месеца по-рано. А втората разпоредба постановява, че съдиите, прокурорите и следователите, които напускат без да са приключили разпределените им дела, няма да получават обезщетение за прослужено време.
В сряда (11 юли) депутатите от Правната комисия продължиха с полезните нововъведения в ЗСВ, като дадоха право на ВСС да реже от заплатите на провинилите се магистрати между 10 и 25 процента. Според сега действащия закон, ВСС имаше право само да замразява трудовите възнаграждения на мързеливите и некадърните. Кадровиците на Темида обаче рядко се възползваха от тази своя привилегия и предпочитаха да санкционират нарушителите с едно доста странно финансово наказание: три, пет или шест месеца без индексиране на заплатите, т.е. средният размер на глобата рядко надхвърляше 100-150 лв. месечно.
Ако новата финансова санкция бъде гласувана на второ четене и в пленарната зала, положението ще се промени доста сериозно. Причината е, че в зависимост от длъжността и ранга на санкционираните магистрати максималният размер на глобите ще се движи между 300 и 700 лева. А като прибавим тук и уточнението, че ВСС ще има право да налага това наказание за срок от шест месеца до две години, работата наистина става... доста дебела, както се казва по друг повод.
Освен това комисията реши, че ВСС може да налага най-тежките дисциплинарни наказания не само за умишлено неизпълнение на служебните задължения, но и за системно такова. Тоест - на понижаване в ранг или длъжност за срок до три години, снемане от управленски пост и дисциплинарно уволнение подлежи всеки магистрат, който направи повече от три гафа за една година.
Оттук нататък с редактирането и дописването на проекта за нов ЗСВ взе да се случва нещо странно.
В сряда (11 юли) депутатите от правната комисия промениха разпоредбата за давността на дисциплинарната отговорност така, че след като законът влезе в сила, почти никой да не бъде санкциониран.
Според чл.173, ал.1 от действащия ЗСВ, дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.
А в новия вариант, който ще бъде предложен за гласуване в пленарната зала, тази разпоредба изглежда горе-долу така: Дисциплинарно производство се образува до три месеца след откриване на нарушението, но не по-късно от две години от датата, на която е извършено.
С други думи, след като сегашният Висш съдебен съвет за една календарна година не успя да накаже бившия заместник апелативен прокурор на София и член на ВСС Николай Ганчев (за покровителството на русенския сикаджия Илиян Пенев-Мацола и неговите мутри през зимата и пролетта на 2004 г.), чудно как ли ще се оправят занапред кадровиците на Темида само за някакви си три месеца?
Истинският шок в сряда обаче дойде от съвсем друга посока. Ни в клин, ни в ръкав юридическите корифеи в 40-ото Народно събрание записаха в проекта на нов Закон за съдебната власт, че от 15 юли до 1 септември прокурорите вече няма да излизат в задължителна лятна ваканция, защото... имали прекалено много работа.
Откъде членовете на правната комисия изкопаха този аргумент, за да скъсат една от връзките на държавното обвинение със съдебната власт не е известно. По-важното е, че по силата на тяхната логика следователите, които доста отдавна излизат в отпуск, когато искат или когато могат, би трябвало да са в перманентна ваканция, защото новият Наказателнопроцесуален кодекс им отне 97% от престъпленията и ги обрече на тотално бездействие.
Безспорно обаче най-големите драми около бъдещия все още Закон за съдебната власт се разиграха в четвъртък (12 юли), когато депутатите от правната комисия подхванаха двете най-взривоопасни теми: бъдещето на Националната следствена служба и разтурянето на сегашния Висш съдебен съвет.
По първата тема дебат по същество нямаше, тъй като за никого не бе тайна, че идеята на главния прокурор Борис Велчев за вливането на следствието в държавното обвинение няма да мине. Не за друго, а защото подобна концентрация на власт и информация ужасно много плаши управляващите и опозицията. Онова обаче, което в случая изглежда доста изненадващо, е, че 40-ото Народно събрание не само ще запази сегашния статут на Националната следствена служба (НСлС), но през есента ще разшири и правомощията й, като прехвърли на следователите всички престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни.
Всъщност изненадващо е доста силно казано, защото управляващите явно вече са набелязали подходящ кандидат за поста директор на НСлС. По всичко личи обаче, че неговото име ще стане публичен факт едва след избирането на новия Висш съдебен съвет, което (според съответния текст в преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт, одобрен в четвъртък от Правната комисия), трябва да приключи до 21 септември.
Меко казано, оттук нататък започва най-интересното в борбата за окончателното политическо обуздаване на съдебната система. Според предварителните разчети, през следващата седмица Народното събрание трябва да приеме на второ четене Закона за съдебната власт във вида, предложен му от Парламентарната комисия по правни въпроси.
Това означава, че в сряда (18 юли) Висшият съдебен съвет ще проведе последното заседание в своята история. А неговите членове най-сетне ще отидат на море, без да мислят за съдбата на недовършените и умишлено забатачените дисциплинарни производства. И без да се терзаят от мисълта как да заобиколят действащия ЗСВ и да назначат без конкурс дъщерята или сина на някой висш магистрат. И най-важното - без по цели дни да умуват на коя политическа сила трябва да полегнат при избора на нов председател на Върховния касационен съд и какво биха спечелили от това полягане.
Колкото до аргумента, с който червената фурия Татяна Дончева препоръча на колегите си от правната комисия тутакси да разтурят този Висш съдебен съвет, все още кадровиците на Темида би трябвало да го приемат като комплимент. Защото от раждането на българската демокрация на 10 ноември 1989 г. винаги е имало магистрати, които са въртели незаконен бизнес, слугували са на мафията и са правили луди пари от мерки за неотклонение, от узаконяване на незаконни приватизационни сделки, от проваляне на наказателни производства и т. н. За първи път обаче точно този Висш съдебен съвет позволи на медиите да огласят най-скандалните случаи. Хич да не е, ама предишните кадровици на Темида дори и това не направиха...

Facebook logo
Бъдете с нас и във